Цените падат – но къде е границата на реалното дъно?
Пазарът изглежда тих, но това е оптична илюзия. Цените не са ниски заради дъжда в Черно море или слабия долар. Те са ниски, защото пазарът вече не награждава присъствие без инфраструктура. В този цикъл не участваш, защото си произвел. Участваш, ако можеш да доставиш. Разликата не е в количеството – а в способността да стигнеш до пазар при променена логика на ценообразуване.
Седмицата започна с рязко поевтиняване на пшеницата и царевицата. Фючърсите на пшеницата на Euronext за май 2025 г. паднаха под 200 евро/тон, а септемврийският договор се задържа при 204 евро/тон. В Чикаго (CBOT), пшеницата се движи около 5,30 USD/бушел, което при курс EUR/USD 1.10 означава 213 EUR/тон – дъно по дългосрочната възходяща линия.
Царевицата следва. Контрактът за юни на Euronext е при 195,50 EUR/тон, а ноемврийският – на 200 EUR/тон. CBOT котира царевица на 4,60 USD/бушел (~187 EUR/тон). При тези цени фермерите замразяват продажби. Форвардни сделки липсват. Пазарът не работи с равновесие – работи с липса на посока.
Какво правят фермерите, когато цените не покриват разходите?
При текущата себестойност никой не продава доброволно. Особено за новата реколта. Форвардните обеми са сведени до минимум. Фермерите не търгуват, защото не могат да планират. Купувачите чакат, защото виждат липса на конкуренция. Пазарът се държи не от търговия, а от взаимно блокиране. Всеки чака другия да се раздвижи, но в среда без катализатори – първият ход не се възнаграждава.
Защо валутният курс вече не е неутрален фактор?
EUR/USD стои при 1.10, но влиянието му е всичко друго, но не и „валутен шум“. Евтиният долар дава предимство на Щатите, скъпото евро подкопава европейския износ. При тези нива Европа не може да изнася, без да губи. Валутата вече не е фон. Тя е граница. И всеки износ, който не минава през нея, остава вътрешна баластра.
Маслодайните – стабилни или просто без движение?
Рапицата варира между 469–474 EUR/тон. Соята в Чикаго се задържа при 1180 цента/бушел, или ~428 EUR/тон. На пръв поглед – стабилност. На практика – стагнация. Това не е равновесие. Това е пазар без пулс. Няма движение не защото няма волатилност, а защото няма стимул. Фондовете стоят, търговците изчакват, производителите – също. Това не е устойчивост. Това е отказ от реакция.
Черноморският регион – логистика или геополитика?
Русия изнася за Африка в петорен ръст. CME стартира фючърсен договор за черноморска пшеница с база Констанца, Варна и Бургас (FOB, 12.5% протеин). За някои това е инструмент. За други – бариера. В региона, в който България се намира физически, но не и търговски, се създава нов пазарен ред. Който не е свързан със субсидии, а с възможност за доставка. И когато логистиката определя участието, продукцията е вторична.
Има ли дъжд – или е само прогноза?
Северна и Централна Европа остават сухи. Южна – добре. Германия и Полша са под риск. Испания и Италия – в силно възстановяване. Средният добив за ЕС – 5.82 т/ха, очаквано производство: 134.3 млн. т. Рапицата: 18.9 млн. т. при 3.2 т/ха. Царевица: 65 млн. т. при 7.4 т/ха. Ечемик: 51.7 млн. т. при 5.08 т/ха.
Всичко това означава: няма недостиг. Има излишък от продукция без ясна посока.
Пазар ли е това – или нова система?
Под повърхността пазарът вече не действа с климатични очаквания. Действа с геополитическа структура. Русия създава инфраструктура и износ. Европа – отчети и ревизии. Търговията не чака административни цикли. Продуктът е наличен, но не е конкурентен. Достъпът до борса не е равен. А борсата вече не е инструмент за защита, а за изключване на слабите.
Цената не е функция на добива. Цената е функция на достъпа до пазар. И в този параметър вече не сме равностойни.
Какво следва за българските фермери?
Фермерите, които действат със стария цикъл – сеитба, дъжд, договаряне, продажба – вече са на ръба на картата. В новия цикъл пазарът ще се движи не от реколта, а от достъп и скорост на адаптация. Инфраструктурата става валута. Прогнозите – шум. Решенията – стратегически.
Следващото преразпределение няма да пита кой колко е произвел. Ще пита кой може да задържи. А задържането вече не е въпрос на склад. А на ориентация, логистика и пазарно поведение.
Рискът от ново ценово напрежение при внос
Изтичането на автономните търговски мерки с Украйна през юни без преходен механизъм ще отвори нова вълна на внос при липса на вътрешна абсорбция. Това не е пазарен риск. Това е политическо преразпределение. И фермерите, които го изчакат, вместо да се позиционират, ще са отново в ролята на обясняващи – а не на договарящи.
Автор: Явор Стойнев, независим борсов и пазарен анализатор
