Как всъщност се вземат решенията за ОСП – и защо не бях там Решенията за Общата селскостопанска политика не се вземат на конференции. Те се подготвят дълго преди това – в рамките на Многогодишната финансова рамка (МФР), в работни формати на Европейската комисия, в преговори между държавите членки в Съвета на ЕС и чрез балансиране на интереси между различни блокове в Европейския парламент.
Истинските конфликти се случват между държавите в Съвета – там, където всяка страна се опитва да защити своите приоритети. Именно там България трябва да е активна: не на снимка, а на работна маса. В този процес нашето участие не е само по линия на министъра, а и през постоянните представители, експертните работни групи, както и чрез формулиране на позиция, която да бъде разпознаваема от съюзници. Важно е не просто да бъдем там, а да бъдем нечий фактор в коалиция – иначе ставаме лесна бройка в мнозинство, което не се интересува от нашата специфика.
Конференциите идват след това. Те не са място за формулиране на политика, а за нейното представяне. Присъствието не носи въздействие – носи легитимация. Затова не отидох. Не защото имам нещо против самото събитие, а защото зная, че в този формат присъствието е формалност. Имах регистрация. Баджът ми беше отпечатан. Но реших да не го използвам. Не защото не исках да бъда там, а защото знам, че това „там“ не е мястото, където се случва същественото. Присъствието не носи принос, а отчет. Конференциите от този тип не са място за реален диалог, а за публично поддържане на вече формирани рамки. Да бъдеш там е уважително. Да бъдеш полезен изисква друго участие – в етапите, в които се оформя посоката, а не когато вече е представена. А понякога най-ясната позиция е отсъствието.
Ако всичко е казано, защо нищо не се чува?
„Директните плащания ще останат, но ще бъдат по-целенасочени.“ Това каза комисарят Кристоф Хансен в началото на конференцията „Визия за земеделието и храните“ в Брюксел. А председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен добави: „Земеделските стопани го поискаха. Затова правим нещата по-прости, с повече гъвкавост и с повече изключения за дребните фермери.“
Тези изказвания изглеждат категорични. Но именно това ги прави трудни за разчитане. Когато политическите формулировки звучат като окончателни отговори, най-често са извадени от процес. Защото детайлите не са публични. А посланията са написани така, че да не произведат тревога. Само комфорт. Конференцията „Визия за земеделието и храните“ на 8 май беше точно такава. Много хора, официални речи, много снимки и нито един реален отговор. Темата е важна – бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 година. А формата е познат: подбрани послания, правилен тон, клишета за опростяване и мотивация.
Комисарят по земеделието Кристоф Хансен обяви, че директните плащания ще се запазят. Но ще станат „по-целенасочени“. Това не е новина. Това е език на адаптивната несигурност – казваш, че нещо ще остане, но добавяш, че ще се промени. Как? Кога? В чии ръце? Тези въпроси не се задават. Те развалят формата.
Обещаха се още: опростяване, подкрепа за млади фермери, визия за животновъдството, обсерватория за пазара на земя, стратегия за водата, по-малко проверки, повече доверие. Всичко това сме го чували. Формулировките се сменят. Съдържанието не.
Когато езикът замества реалността, какво остава за мислене? Когато се каже „по-целенасочени директни плащания“, не се уточнява целта. Ако целта е повишена ефективност – кой дефинира ефективността? Ако е екологичност – как се мери и как се санкционира? Ако е социална устойчивост – какво означава това в страни с различна демографска и собственостна структура?
Зад езика на „опростяване“ стои преразпределяне на административна тежест. Не по-малко контрол, а различен контрол. Местен, цифровизиран, изместен към бенефициента. Когато някой каже „по-малко проверки“, трябва да се пита: кои проверки, заменени с какво, от кого?
Подкрепата за млади фермери звучи като утвърждаване на бъдеще. Но без достъп до земя, пазар, и справедливи цени, това е подкана за влизане в система, в която ресурсите вече са разпределени. Без намеса в ценовата верига и регулация на пазара на земя, всеки нов фермер влиза с дълг и оптимизъм в пазар, в който старите играчи вече диктуват правилата.
Как се променя система, която не признава, че се променя? ОСП няма да бъде отменена. Тя ще бъде преформатирана така, че да звучи познато, но да работи различно. Повече отговорност за държавите членки, но без ресурсен буфер. Повече отчетност, но при какви критерии и пред кого? Повече „гъвкавост“, но в чия полза?
Фермерите ще продължат да получават подкрепа. Но неравенството в достъпа до системата ще се увеличи. Не защото субсидиите ще спрат, а защото условията за получаването им ще станат толкова тясно дефинирани, че ще обслужват онези, които вече имат капацитет, а не онези, които имат нужда.
Какво се крие зад правилните думи?
Какво означава „опростяване“ – в контекста на институционален капацитет Опростяване не значи по-малко задължения. То значи прехвърляне на тежестта. Ако досега фермерите попълваха документи, сега ще трябва да генерират доказателства. Ако досега контролът беше на хартия, сега ще бъде през системи, които България още не е изградила. Това означава, че опростяването е вярно – но само ако имаш дигитална архитектура, институционална последователност и предвидим надзорен механизъм.
България в момента няма публично представена позиция по новата ОСП, освен повтаряната формула, че политиката трябва да запази самостоятелен бюджет и двата стълба. Това не е позиция. Това е линия на защита. Но не и линия на действие. Ако искаме да участваме в чертането на правилата, трябва да кажем какво за нас е административна тежест, какво смятаме за условие с добавена стойност, и кои елементи от ОСП работят или не работят в национален контекст. Всичко друго е догонване. Нямаше нито една дума за външния натиск върху бюджета на ЕС. Нито дума за това как ще се взимат решения, когато държавите имат повече отговорност, но не и повече влияние. Нито дума за това кой ще определя какво значи „устойчиво“, „иновативно“, „приоритетно“.
Това не е пропуск. Това е техника. Езикът е изчистен от риск, но и от съдържание. Той не лъже. Той изключва.
А ако вече е казано всичко – защо пак не се разбира? Не беше нужно да съм в залата, за да знам какво ще се каже. Нужно беше някой да формулира какво означава. Това правим тук.
ОСП няма да изчезне. Но ще стане по-малко разпознаваема за онези, които не се ориентират по език, а по смисъл. Земеделието няма нужда от визия. Нуждае се от превод. И от хора, които не се задоволяват с формата.
Когато посетиш ферма, какво всъщност виждаш?
А междувременно, комисарят по земеделието тръгва на обиколка по ферми в Европа. Обещал е да мине и през България. Това е жест, който трябва да покаже, че Брюксел не е откъснат, че институциите „чуват фермерите“. Но една визита не е достатъчна, ако не поставя реалните въпроси. А те не се виждат в демонстрационна оранжерия, в подреден двор или в избрана стопанска витрина. Те се виждат в нерентабилния сектор, в обезлюдения район, в производството, което работи без достъп до пазар, или при фермер, който оцелява не защото системата му помага, а защото не се е отказал.
Добре, комисарят ще дойде. Но къде ще го заведем – в реалното земеделие или в подредената му витрина?
Какъв е реалният път към вземането на решение? Реалното вземане на решения по бъдещата ОСП ще започне с предложението за новата Многогодишна финансова рамка (МФР), което Европейската комисия ще представи това лято. След него ще започнат техническите преговори – в рамките на експертни групи, тематични работни формати, двустранни консултации и политически срещи в Съвета на ЕС.
В този процес всяка държава, включително България, ще трябва ясно да формулира приоритети, позиции и съюзници. Участието не се измерва с присъствие, а със способност да вкараш своя език и логика в заключителния документ. А това не се случва в последния момент.
Въпросът е не дали ще запазим директните плащания. Въпросът е: при каква структура, с какви условия и в какъв ред на вземане на решения. И дали ще можем да се ориентираме в тази архитектура – не след като е изградена, а докато още се чертае.
Ася Василева
