Конкретни промени в политиката: какво се предлага на практика
Европейската комисия представи мащабен пакет от предложения за оптимизиране на Общата селскостопанска политика (ОСП), целящи намаляване на административната тежест, повишаване на конкурентоспособността и улесняване на прилагането на правилата на терен. Очакваните икономии от прилагането на мерките са до 1,58 милиарда евро годишно за фермерите и 210 милиона евро за администрациите.
Предложенията обхващат няколко ключови области:
- Финансиране за малки стопанства: Удвояване на еднократната подкрепа – от 1250 на 2500 евро. Мярката цели да облекчи административната тежест, като предлага фиксирано плащане и освобождаване от част от изискванията по условност. Малките стопанства остават с достъп до еко-схеми, без да поемат допълнителни бюрократични ангажименти.
- Какво означава паушално финансиране? Новият инструмент, предвиден за малки и средни стопанства, представлява еднократна безвъзмездна помощ в размер до 50 000 евро. Това е форма на финансиране без изискване за отчитане на разходи по пера – средствата се отпускат на базата на план за развитие или предварително определени цели, без да се изискват фактури и документи за всяка покупка. Целта е да се намалят бариерите за достъп до инвестиции и да се насърчи предприемачеството при земеделските производители.
- Контрол и проверки: Въвежда се принципът на „една проверка годишно на място“. Контролът ще бъде оптимизиран чрез сателитни технологии и цифрови инструменти, а целта е да се съкратят разходите и да се намали стресът за стопаните, без да се компрометира отчетността.
- По-гъвкави Стратегически планове: Предвижда се държавите членки да могат да правят промени в плановете си без одобрение от Комисията – когато не засягат стратегическата логика или бюджетната рамка. Това ще ускори прилагането на политики при необходимост от адаптация.
- Автоматично признаване на биофермерите: За да се избегне дублиране на проверки, сертифицираните биоферми автоматично ще се считат за отговарящи на част от екологичните изисквания. Това е признание за добрите земеделски практики, прилагани от тези производители.
- Кризисни инструменти: Държавите членки ще могат да използват до 3% от годишния си бюджет по ОСП за кризисни плащания при бедствия и заболявания. Това допълва земеделския резерв, без да го заменя.
- Дигитализация: Комисията въвежда принципа „въвеждане веднъж – използване многократно“. Целта е фермерите да подават информация само в една система, а администрацията да борави с нея без повторно изискване на същите данни.
Опростяване – сигнал за корекция или нов модел?
Промените се представят като технически, но контекстът подсказва, че зад тях стои по-дълбока трансформация. Самият факт, че това е втори пакет с корекции по ОСП в рамките на една година, подсказва, че проблемите не са изолирани, а вероятно структурни.
Опростяването отразява два паралелни процеса: от една страна – необходимостта от по-реалистично администриране, от друга – опит за възстановяване на доверието. Протестите на фермерите през 2024 г. и трудностите при прилагането на новите Стратегически планове показаха, че връзката между Брюксел и терена се е разкъсала.
Елементът на дигитализация – макар на пръв поглед технически – показва стратегическа посока: към администрация с висока автоматизация, ниска търпимост към отклонения и по-ясна проследимост. Това може да улесни фермерите, но и да изостри риска за тези, които не успеят да се адаптират навреме.
Също толкова показателна е и отвореността към национална адаптация – държавите получават повече автономия в промените по Стратегическите планове. Това от една страна дава необходимата гъвкавост, но от друга – поражда въпроса дали не се преминава към тиха ренационализация на Общата политика, която по дефиниция би трябвало да остане обща.
Как реагират фермерските организации?
Според изявление на Копа-Коджека – една от най-влиятелните фермерски организации в ЕС – предложеният пакет е необходима стъпка в правилната посока. Те подчертават, че от години настояват за „здрав разум“ в администрирането на ОСП и за мерки, които позволяват на фермерите да се фокусират върху земеделието, а не върху бюрокрацията.
Организацията обаче предупреждава, че това е вторият коригиращ пакет по ОСП в рамките на година, което трябва да се възприеме не просто като успех, а и като урок за бъдещето. Според тях политиката трябва да стане по-последователна, приложима и устойчива, като опростяването не бива да води до разпадане на общия характер на ОСП или до неконтролирана ренационализация.
Скритото послание в тази позиция е ясно: фермерските организации не искат компромиси със стратегическите цели, но настояват прилагането да бъде съобразено с реалността. Те ще следят отблизо как ще бъдат разписани техническите детайли и дали обещаната гъвкавост няма да се превърне в ново напрежение.
Реалните последици: облекчение или нова форма на натиск?
Колкото и да звучи обнадеждаващо, самото удвояване на еднократната подкрепа за малки стопанства – от 1250 на 2500 евро – не е структурно решение. В практическо измерение, това финансиране едва ли покрива дори годишните разходи за гориво, препарати и базова поддръжка на техника за фермер със 100–200 декара. Не стига за сеитба, не покрива наем на земя, а за инвестиции е напълно недостатъчно.
В този контекст помощта трябва да се разбира по-скоро като символичен жест с административен улеснителен ефект – освобождаване от условности, по-малко проверки и по-прост процес. Тя може да облекчи административната умора, но не може да компенсира икономическата уязвимост. Затова ключовият въпрос е не само колко пари се дават, а каква тежест имат в реалната фермерска икономика.
Промените ще се усетят различно в зависимост от мащаба и профила на стопанствата. Малките фермери вероятно ще бъдат облекчени – с по-малко проверки, по-лесни плащания и освобождаване от част от изискванията. Това може да даде глътка въздух в труден период и да спомогне за стабилизиране на доходите.
За по-големите стопанства и организациите, които управляват по-сложни структури, дигитализацията и опростяването могат да доведат до ускорено администриране, но и до по-малко място за маневри. Оптимизацията на контрола предполага по-малко човешка преценка и повече алгоритмична точност – което изключва гъвкавите тълкувания на терен.
Екологичните изисквания не се премахват, а се пренастройват. Биофермерите получават признание, но останалите ще трябва да навигират през нова комбинация от условности, стимули и възможности. Ако това ще е устойчива посока, ще зависи от качеството на прилагане, а не само от формулировките.
Какво следва и какво все още не е казано
Пакетът е част от по-широка визия, приета през февруари 2025 г. – т.нар. „Визия за земеделие и храни“, която очертава преход към по-конкурентоспособна и устойчива агро-хранителна система в ЕС. В този контекст опростяването не е само реакция, а и опит за структурна адаптация.
Комисията подчертава, че това е само първа стъпка. До края на 2025 г. се очакват допълнителни предложения за облекчаване на отчетността, контрола и административната тежест, включително и в сектори извън земеделието – като част от т.нар. омнибусен подход за опростяване. Тези допълнителни действия вече са включени в пътна карта с конкретен времеви график.
Важно е да се отбележи, че мерките, предложени сега, надграждат върху вече приети през февруари опростявания в области като устойчиво финансово отчитане, задължения за устойчивост и таксономия. Това подсказва по-мащабен процес на хармонизиране на регулациите на ниво ЕС.
От екологична гледна точка, се адаптират и някои конкретни изисквания. Например, фермери, които опазват торфища и влажни зони (по ДЗЕС 2), ще могат да получават стимули, а сертифицираните биоферми ще бъдат автоматично признати за изпълняващи някои изисквания по условността. Тези стъпки целят не отстъпление от Зеления пакт, а по-гъвкаво прилагане.
Ключовият въпрос остава: дали тези мерки са временно успокоение, или първа крачка към по-дълбока реформа. Следващата ОСП – след 2027 г. – ще покаже дали Брюксел е готов за преосмисляне на политиката или само за адаптиране на нейното прилагане.
Ключовият въпрос остава: дали тези мерки са временно успокоение, или първа крачка към по-дълбока реформа. Следващата ОСП – след 2027 г. – ще покаже дали Брюксел е готов за преосмисляне на политиката или само за адаптиране на нейното прилагане.
На 14 май Европейската комисия представи официално своето законодателно предложение за опростяване на ОСП, с нови конкретизирани мерки и ангажимент за намаляване на административната тежест с 25% до 2029 г. Според ЕК, новата рамка цели по-гъвкаво и ефективно управление на ОСП според националните нужди, адаптиране към различни видове стопанства – с фокус върху малки и средни производители, както и по-добро насочване на средствата при кризи и екологични ангажименти.
Ключови мерки:
1. Опростяване в стопанствата:
- Намаляване на документооборота и контролната тежест за биологични производители;
- Гъвкави изисквания по ДЗЕС 1 и ДЗЕС 2 (например: удължаване на периода за постоянни пасища от 5 на 7 години);
- Изключения от контрол за малки бенефициенти по ПРСР;
- Повече възможности за компенсации при високи екологични амбиции;
- Удължаване на периода за финансиране на млади фермери от 24 на 36 месеца;
- Въвеждане на плащания на глава животно и пчелни кошери за био- и агроекологични интервенции;
- Улесняване на методиката за калкулация на загуби/доходи (риск мениджмънт инструменти);
- Нов доброволен инструмент за подпомагане при кризи (до 3% от годишното финансиране на ОСП);
2. Подкрепа за малки стопанства:
- Увеличение на еднократното плащане за малки фермери от 1250 € на 2500 €;
- Запазване на доброволния характер на схемата за държавите членки;
- Малките стопанства ще бъдат освободени от условност при получаване на това плащане;
- Опция за допълнителна помощ до 50 000 € за бизнес развитие на малки стопанства;
3. Гъвкавост в управлението на ОСП:
- По-бързи процедури за изменение на Стратегическите планове на ОСП;
- Разграничаване на стратегически и не-стратегически изменения;
- Унифициране на правилата за изменения между фондовете ЕФГЗ и ЕЗФРСР;
- Държавите членки ще могат да прилагат стратегически изменения по ЕФГЗ още при подаване към Комисията, но на собствен риск;
- Участие на мониторинговите комитети при планиране на измененията;
Финансови аспекти:
- При кризи държавите членки ще могат да ползват до 3% от ОСП бюджета;
- При използване на ЕФГЗ (а не ЕЗФРСР) ще се допуска до 4% от ОСП бюджета;
- Допълнително национално финансиране до 200% е разрешено за ЕФГЗ интервенции.
Тези елементи надграждат вече известния пакет и потвърждават, че Комисията търси не само реакция на натиск, но и структурно пренареждане на механизма за прилагане на ОСП. Все пак, както отбелязват източниците ни в Брюксел – това е преди всичко опит за управление на уязвимостите, а не преосмисляне на самата визия за земеделие в ЕС.
Някои от допълнителните мерки включват:
- Удължаване на периода за финансиране на млади фермери от 24 на 36 месеца;
- Въвеждане на възможност за плащания на глава животно и на пчелни кошери за био- и агроекологични интервенции;
- По-гъвкави изисквания по ДЗЕС 1 и ДЗЕС 2 – напр. удължаване на периода за постоянни пасища от 5 на 7 години;
- Облекчени контроли за биологичните производители и изключения от контрол за малки бенефициенти по ПРСР;
- Повече възможности за компенсации при високи екологични ангажименти;
- Улесняване на методиката за калкулация на загуби/доходи в рамките на инструментите за управление на риска;
- Въвеждане на нов доброволен инструмент за подпомагане при кризи, който ще позволи на държавите членки да използват до 3% от годишното финансиране на ОСП;
Финансова гъвкавост:
- При използване на ЕФГЗ (а не ЕЗФРСР) ще се допуска до 4% от годишния бюджет;
- Допълнително национално съфинансиране до 200% е разрешено за ЕФГЗ интервенции;
- Държавите членки ще могат да прилагат стратегически изменения по ЕФГЗ още при подаването им към Комисията, но на собствен риск;
- Участието на мониторинговите комитети ще бъде засилено при планирането на измененията;
Тези елементи надграждат вече известния пакет и потвърждават, че Комисията търси не само реакция на натиск, но и структурно пренареждане на механизма за прилагане на ОСП. Все пак, както отбелязват източниците ни в Брюксел – това е преди всичко опит за управление на уязвимостите, а не преосмисляне на самата визия за земеделие в ЕС.
Възможностите и рисковете
Анализ, предоставен неофициално за zemedeleca.bg от източници в Брюксел, показва, че опростяването не трябва да се възприема като акт на щедрост, а като институционален механизъм за възстановяване на управляемостта. Според високопоставен служител, участвал в изготвянето на пакета, „целта не е да направим фермерите щастливи, а да ги задържим в системата“. Именно в това изречение се съдържа същината на текущата логика.
Натискът от протестите през 2024 г., насложен върху крехкото прилагане на новите Стратегически планове, е довел до ясното осъзнаване, че връзката между политиката и реалността е разхлабена до критично ниво. В отговор, Комисията не променя фундаментите на ОСП, а променя усещането за ОСП – по-малко проверки, повече гъвкавост, по-ясна рамка, но със същото стратегическо ядро.
Зад фасадата на опростяването тече процес на пренареждане на политическия риск. Приоритет не е вече пълното прилагане на „зелената архитектура“, а стабилизиране на подкрепата, особено преди европейските избори. Това не означава отказ от Зеления пакт, а отлагане на неговата амбиция там, където тя генерира най-много съпротива.
Новите инструменти – дигитализация, паушално финансиране, алгоритмичен контрол – са част от нов модел на прилагане: по-автоматизиран, по-малко персонализиран и с по-малко място за субективна преценка. Това ще облекчи фермерите, които се вписват в системата, но ще затрудни онези, които традиционно разчитат на гъвкавост или несистемна адаптация.
Затова, според източника, „това не е реформа, а ребалансиране“. Комисията дава въздух, но не и посока. За фермерите това означава повече време, но не и по-сигурна траектория. Въпросът, който остава отворен, е: дали след 2027 г. ЕС ще продължи да адаптира настоящия модел – или ще се осмели да го замени.
Този пакет е и тест за политическа адаптивност. Той показва как институциите учат под натиск и в реално време. За наблюдателите в Брюксел е ясно, че това не е просто регулаторна корекция, а смяна на ритъма – не толкова по посока на отстъпление, а на изтегляне на политически капитал от едни зони (зелени амбиции), за да бъде вложен в други (стабилност, доверие, предвидимост).
Вътрешни анализи в Комисията показват тревога от това, което някои наричат „регулаторна умора“ – ситуация, в която обемът на новите изисквания надвишава реалния капацитет на прилагане. Именно затова част от стратегията сега е да се създаде впечатление за ред и управление, дори и при отстъпление от първоначални параметри.
Новите мерки създават пространство за облекчение, но и поставят основите на нова логика на прилагане: по-малко посредничество, повече стандартизация и алгоритмизиране. За едни това може да означава стабилност, за други – нови изисквания, които не са написани с думи, а с код.
Опростяването не отменя политиката – то я преопакова. Въпросът не е дали тя ще бъде по-лека, а дали ще бъде по-смислена – и за кого.
Опростяването е техническа козметика, а не системна хирургия.
Фермерът не получава повече ресурси – получава по-малко фрустрация. Което политически е печелившо. Но икономически? Не решава нито един от следните проблеми:
- ценови дисбаланс между производител и търговец,
- липса на дългосрочна предвидимост,
- изкривена конкуренция от внос,
- демотивация за инвестиции в устойчиви практики.
Това не е лично мнение. Това е обобщение на сигнали, език, приоритети и липси в целия документ. И ако Брюксел не даде нова концепция до 2027 г., това ще бъде запомнено като „периода, в който ЕС се отдръпна, за да не рухне“.
