Стабилността на високите добиви от царевица се постига чрез повишаване на адаптивността на хибридите към био- и абиотичните фактори. Значителните колебания в добивите през годините се дължат основно на неблагоприятни температурни условия, липсата на достатъчно влага, както и на болестите и вредителите по културата. Макар въвеждането на високопродуктивни хибриди и разширяването на площите да увеличават добивите, тези фактори създават и сериозни фитосанитарни проблеми.
Биотични фактори
Особено обезпокоително е влошаването на фитосанитарното състояние на царевичните посеви, което води до увеличаване на загубите от болести и вредители.
Болести по царевицата
По време на вегетация и съхранение царевицата се атакува от над 100 вида патогенни гъбички, бактерии, вируси и микоплазми. Повечето от тях са специфични само за царевицата.
Обикновената главня (Ustilago maydis) е сред най-разпространените болести, като причинява значителни загуби, особено в полусухите райони. Тя се развива най-интензивно при температури от 23 до 25°C. Загубите на добив варират от 10 до 25%, а при тежки случаи надхвърлят 60%. Спорите се пренасят от растителните остатъци от предишната реколта, заразявайки всички надземни органи на растенията.
Главнята по метлицата (Sphacelotheca reiliana) е по-рядко срещана, но представлява сериозна заплаха за добивите в райони с повишена влажност. Тази болест се характеризира с образуването на черни спорови маси по метлиците и кочаните, което може да намали добива с 15–20%.
Фузариумното гниене на стъблата и кочаните (Fusarium spp.) е изключително опасно, особено в условия на висока почвена влажност (над 40%). Гъбата заразява корените, долните възли на стъблата и кочаните, като причинява загниване, почерняване и значителни загуби както на количество, така и на качество на реколтата. Засегнатите кочани имат ниски търговски качества, зърната са недоразвити и леки, което намалява общия добив и масата на 1000 зърна.
Фузариумът на кочаните е широко разпространен във влажни райони. Патогените причиняват редица заболявания – фузариоза, червено гниене, нигроспороза, сиво гниене, кладоспориоза и розова плесен. Силно заразените семена губят кълняемост и дават слаби растения, които често загиват още в почвата.
Вредители по царевицата
Над 150 вида насекоми могат да повредят царевичните посеви. Сред най-опасните са телените червеи (Elateridae), които унищожават семената и младите растения, причинявайки загниване и загуби. Шведската муха (Oscinella frit) атакува централната част на младите растения, което води до намаляване на растежа и продуктивността. Царевичният стъблопробивач (Ostrinia nubilalis) прониква в стъблата и кочаните, причинявайки загуба на добив до 25–30%.
Недостиг на хранителни вещества
Царевицата е високопродуктивна култура, която има високи изисквания към хранителните вещества. Недостигът им води до специфични увреждания: при азотен глад растенията стават ниски, листата пожълтяват и изсъхват; калиевият дефицит причинява хлороза и некроза; фосфорният дефицит – виолетово оцветяване на листата и забавяне на растежа; цинковият дефицит води до изтъняване на стъблата; медният и молибденовият дефицит също причиняват значителни увреждания. За корекция на тези проблеми се препоръчва листно торене с подходящи микроелементи като цинков сулфат (0,2–0,3%) и молибден (0,1%).
Абиотични фактори
Неблагоприятните метеорологични условия като ниски температури, суша, високи температури, градушки и силни ветрове причиняват значителни щети по растенията.
Ниските температури и пролетните студове забавят растежа и увреждат младите листа. Сушата и високите температури могат да причинят увяхване на растенията, първоначално през следобедните часове, с временно възстановяване на тургора през нощта. Продължителната суша обаче може да доведе до загуба на листна маса и пълно увяхване. В критичната фаза (около 30 дни след изметляването) растенията се нуждаят от 150–200 мм валежи и поне 50% относителна влажност на въздуха. Липсата на достатъчно влага предизвиква азотно гладуване, увяхване и намален добив.
Градушките причиняват механични наранявания на всички надземни части, като намаляват фотосинтезата и добива. Силните ветрове деформират и накланят растенията, усложнявайки механизираното прибиране и увеличавайки загубите на реколтата.
За постигане на стабилни и високи добиви от царевица е необходим интегриран подход, включващ използването на устойчиви хибриди, правилна агротехника, оптимално торене и комплексни мерки за растителна защита.
