ЕС предлага стимули за намаляване на водоползването в земеделието

Земеделието използва 59% от водата в ЕС

Земеделието консумира 59% от водата в Европейския съюз, според проект на водна стратегия на ЕС. Стратегията, която все още се разработва, цели да се справи с недостига на вода, влошен от климатичните промени и интензивното земеделие, особено в Южна Европа. Предлагат се финансови стимули за фермери, които намалят водоползването чрез мерки като капково напояване или преминаване към култури с по-ниски водни нужди.

Различни реакции от фермери и заинтересовани страни

Предложението предизвика разнообразни реакции. Земеделски организации, включително COPA-COGECA, подкрепят финансовата помощ, но изразяват опасения, че въвеждането на водоспестяващи технологии може да увеличи производствените разходи. Екологични организации твърдят, че стратегията не налага достатъчно строги задължителни мерки за намаляване на водоползването, позовавайки се на данни от The Guardian от 9 май 2025 г., че 60% от земеделските почви в ЕС са деградирали. Европейската комисия все още не е финализирала стратегията, като предстоят консултации с държавите членки и земеделските организации.

Недостиг на вода и търговски предизвикателства

Недостигът на вода остава критичен проблем за земеделието в ЕС. Според по-ранни репортажи на Reuters и Financial Times от април 2025 г., страни като Испания и Португалия са силно засегнати от суша, което ограничава земеделското производство.

    • Според Европейската обсерватория за суша (EDO), към края на април 2025 г., 31.3% от територията на ЕС-27 (без Мадейра, Азорските острови и Канарските острови) и Обединеното кралство са в „предупредителни“ условия за суша, а 0.7% са в „тревога“. Най-засегнати са Централна и Източна Европа (Полша, Чехия, Словакия, Украйна, Беларус), Балтийския регион и Югоизточния Средиземноморски регион (Южна Италия, Малта, Кипър).
    • В Иберийския полуостров (Испания) сушата остава критична, с резервоари в Каталуния на под 20% от капацитета си, според Euractiv (май 2025 г.).
    • На 17 април 2025 г. Politico съобщава, че март 2025 г. е най-сухият в Германия за последните 60 години, с водните нива на река Рейн на 1.54 м в Кьолн – половината от нормалното за периода.
  • Въздействие върху земеделието:
    • Сушата в Централна и Източна Европа заплашва добивите от зърнени култури, особено в Полша и Украйна, които са ключови износители на зърно. Според Politico (17 април 2025 г.), потенциално слаб сезон може да повлияе на глобалните пазари на зърно.
    • В Южна Европа сушата засяга производството на домати, маслини и ориз, според Bloomberg (май 2025 г.).
  • Напоявани площи:
    • Около 20% от земеделските земи в ЕС се напояват, с най-висок дял в Южна Европа (Испания, Италия, Гърция) – до 50% от обработваемите площи, според FAO (2024 г., последни налични данни). В Северна Европа напояването е под 5%.
    • В Испания напояваните площи са около 3.8 млн. хектара (22% от земеделските земи), но недостигът на вода ограничава напояването, особено в Каталуния, според Euractiv (май 2025 г.).
  • Прогнози за суша:
    • EDO прогнозира по-високи от средните температури и продължаваща суша в Средиземноморието през пролетта и лятото на 2025 г., особено в Испания, Португалия и Южна Италия.
    • Прогнозите до юни 2025 г. показват по-сухи от средните условия в Северна и Западна Европа (Обединеното кралство, Ирландия, Германия), според JRC (5 май 2025 г.).
    • Maxar Technologies (май 2025 г.) предвиждат минимални валежи в Испания и Северна Италия до края на май, което ще влоши сушата.
    • Дългосрочните климатични модели сочат, че до 2050 г. 22% от почвите в Южна Европа могат да бъдат ерозирали, ако не се вземат мерки, според Европейската комисия (2023 г., последна прогноза).
  • X постове:
    • На 20 май 2025 г. @EU_chronicles отбелязва, че Северозападна Европа (Обединеното кралство, Северна Франция, Нидерландия, Германия) е получила само 10% от нормалните валежи за май, което засилва сушата.
    • На 15 май 2025 г. @CopernicusEMS подчертава, че ниските валежи и свиващите се реки оказват натиск върху земеделието, екосистемите и транспорта в Европа.

Атлас на риска от суша: заплаха за природата и икономиката

Европейският атлас на риска от суша, разработен от Съвместния изследователски център (JRC) и Европейската обсерватория за устойчивост и адаптация към суша (EDORA), за първи път оценява и картографира рисковете от суша в ЕС при глобално затопляне от 1.5, 2 и 3 градуса. Той показва как сушите застрашават обществото и природата и кои фактори ги усилват.

Сушите все по-често засягат региони в ЕС, но тяхната сложност – бавно развитие, непредсказуемост и дълги периоди – затруднява анализа им. Атласът използва експертни знания и машинно обучение, за да предложи ясна картина на рисковете за земеделието, водоснабдяването, енергетиката, речния транспорт и екосистемите в 27-те страни от ЕС.

Сушите носят значителни икономически и екологични щети, като честотата им намалява времето за възстановяване. Климатичните промени вече правят сушите в Южна Европа по-тежки, а при затопляне над 2 °C почти целият ЕС ще бъде засегнат от по-чести и интензивни събития, особено в земеделието и екосистемите.

Къде рискът е най-голям?

Средиземноморският регион е най-уязвим от суша поради нарастващата суша, предизвикана от климатичните промени. Иберийският полуостров, особено Испания и Португалия, е изправен пред висок риск както при сегашните условия, така и при прогнозирано затопляне, засягайки земеделието, водоснабдяването и екосистемите. Северните региони, включително Балтийските страни и Скандинавия, ще имат повече валежи, но с по-нестабилни метеорологични условия и чести екстремни събития, като бури. Земеделието и хидроенергията в тези региони са по-малко застрашени, но рискът от наводнения нараства. Източна Европа, особено Румъния, вече изпитва значителни рискове от суша, които засягат земеделските култури и водоснабдяването, като прогнозите сочат влошаване при по-високи температури. Западна Европа, включително Франция и Германия, се сблъсква с неравномерни валежи, които създават различни последици – от суши в южните части до наводнения в северните. Франция е особено уязвима за ядрената и хидроенергийната си инфраструктура, като рисковете ще нараснат в цялата страна при затопляне над 2 °C. Централна Европа, включително Полша, Чехия и Словакия, е изправена пред нарастващи рискове през 2025 г., особено за земеделието, поради продължаващата суша, отбелязана от Европейската обсерватория за суша през април 2025 г.

Минали суши и загуби

От 2011 г. ЕС е преживял 21 тежки суши, като тази през 2022 г. беше особено разрушителна, продължавайки до 2023 г. Те удариха не само Южна, но и Централна, Източна и Северна Европа, засягайки земеделието, водоснабдяването, енергетиката, горското стопанство и безопасността. Годишните икономически загуби от суши в ЕС и Обединеното кралство се оценяват на около 9 милиарда евро.

Агротехника

Последни новини