Когато разходите изпреварват приходите
През последните пет години фермерите се движат по ръба на калкулатора. Цените на торовете – основен компонент във всяко стопанство – се покачиха рязко след 2021 г. и макар да показват известно стабилизиране след 2023 г., остават далеч над нивата отпреди кризите.
В същото време зърнените култури, и най-вече пшеницата, отбелязват обратен тренд: след кратък пик през 2022 г., пазарът се срива. Резултатът е ясен – фермерите харчат повече за същото количество тор, но получават по-малко за същото количество зърно.
Как се движат цените: пет години в числа
| Година | Карбамид (лв/т) | Ам. нитрат (лв/т) | DAP (лв/т) | Пшеница (лв/т) |
|---|---|---|---|---|
| 2020 | 450 | 380 | 550 | 330 |
| 2021 | 520 | 410 | 620 | 380 |
| 2022 | 1050 | 800 | 1350 | 660 |
| 2023 | 890 | 650 | 1280 | 540 |
| 2024 | 880 | 600 | 1200 | 420 |
Колко зърно е нужно за един тон тор?
Изчисленията показват ясно: през 2020 г. фермерът можеше да покрие почти 3/4 от цената на един тон карбамид с един тон пшеница. Днес тази стойност е под 50%.
| Година | Пшеница / Карбамид | Пшеница / Ам. нитрат | Пшеница / DAP |
|---|---|---|---|
| 2020 | 0.73 | 0.87 | 0.60 |
| 2021 | 0.73 | 0.93 | 0.61 |
| 2022 | 0.63 | 0.83 | 0.49 |
| 2023 | 0.61 | 0.83 | 0.42 |
| 2024 | 0.48 | 0.70 | 0.35 |
Най-неблагоприятно е положението при диамониевия фосфат – за един тон тор са нужни близо три тона пшеница, което подкопава всякаква рентабилност, особено при средни добиви.
Натиск без отдушник
Данните ясно показват, че торовете вече не са просто разход – те са бариера за устойчиво производство. Малките и средни стопанства, които нямат достъп до големи обеми и отстъпки, са първите засегнати.
През 2022 г. фермерите можеха да приемат, че „всички цени растат“ и балансът ще се възстанови. Но 2024 г. показва друго: цените на торовете остават високи, а зърното не наваксва.
Какво следва?
Ако този тренд се запази, ще видим още по-малко вложения, по-слабо подхранени посеви и евентуално – по-ниски добиви. Това не е просто индивидуално решение, а системен риск. Без целенасочена намеса (данъчни облекчения, субсидирани доставки или вътрешно производство), българското земеделие ще плаща повече, за да произвежда по-малко.
