В сърцето на Берн разговаряме с Кристиан Хофер, директор на Федералната служба за земеделие на Швейцария. С дългогодишен опит в оформянето на земеделската политика, той ни разкрива детайли за цените и рентите на земеделската земя, субсидиите, данъците и структурата на швейцарското земеделие, давайки ни поглед върху един от най-важните сектори в страната.
Господин Хофер, какви са цените и рентите за земеделската земя и пасищата в Швейцария?
Средната цена за хектар обработваема земя е около 70 500 швейцарски франка. В Централното плато, където земята е най-продуктивна, цените достигат 80 000 до 100 000 франка, докато в алпийските региони падат до 30 000–50 000 франка. В южните кантони като Тичино цените варират между 60 000 и 80 000 франка. Пасищата са по-евтини, със средна цена от 35 000 франка на хектар. В Централното плато те струват 40 000–50 000 франка, а в Алпите – 10 000–20 000 франка заради сезонната им употреба. Цените са стабилни, с лек ръст от 2–3% наскоро, водещ до около 72 000 франка за обработваема земя.
Рентите за обработваема земя са средно 1 200 франка на хектар годишно. В Централното плато достигат 1 500–2 000 франка, в Тичино са 1 300–1 800 франка, а в алпийските региони – 500–800 франка. Пасищата се наемат за около 600 франка на хектар, като алпийските летни пасища струват 200–400 франка заради краткия сезон от юни до септември. Напоследък рентите се покачват с около 2%, достигайки 1 224 франка за обработваема земя и 610 франка за пасища, главно заради инфлацията.
Как се регулират рентите и продажбите на земеделска земя?
Рентите и продажбите са строго регулирани, за да запазим земеделското предназначение на земята. Рентите се определят чрез частни договори между собственици и наематели, но кантоните налагат максимални нива – например 2 000 франка на хектар в Цюрих. Договорите обикновено са за срок от 5 до 10 години, с възможност за удължаване, но няма федерален закон, който да определя задължителен срок – това е стандартна практика, договорена между страните. Договорите се подават в кантоналния поземлен регистър в рамките на 30 дни след подписването. Кантоналните власти ги проверяват, за да предотвратят прекомерни наеми, а нарушението може да доведе до глоба до 10 000 франка.
Продажбите изискват одобрение от кантоналните власти, за да се гарантира, че земята ще остане за земеделско ползване. Заявленията се обработват за 60 дни, като местните фермери имат предимство. Чужденци могат да купуват земя само с разрешение от Федералния съвет, което е рядко. Ако земята е в поземлен резерв, процесът може да отнеме до 6 месеца. Тези мерки защитават семейните ферми и предотвратяват спекулациите.
Какви данъци плащат фермерите?
Фермерите плащат няколко вида данъци, но имаме и облекчения заради ролята на земеделието за хранителната сигурност. Данъкът върху собствеността на земеделска земя е между 0.1% и 0.5% от пазарната й стойност годишно, в зависимост от кантона. За обработваема земя на стойност 70 500 франка на хектар в Цюрих, с данъчна ставка от 0.3%, това е около 211 франка на хектар годишно. За 10 хектара данъкът е 2 115 франка. Пасищата, на стойност 35 000 франка на хектар, се облагат с около 105 франка на хектар в Цюрих. Фермерите, които използват земята като основен източник на доход, могат да получат до 50% намаление, а алпийските пасища често са напълно освободени. Сега в Цюрих се обсъжда леко увеличение на този данък с 0.05%, а органичните ферми ще получат до 75% намаление.
Данъкът върху дохода от земеделие е прогресивен, от 0% до 40%, в зависимост от кантона и общия доход. Средният доход на фермер е около 80 000 франка, което в кантон Берн води до данък от около 20 000 франка. Фермерите приспадат разходи за семена, торове и техника, което намалява облагаемия доход с около 60%. Малките ферми с доход под 100 000 франка използват опростено счетоводство с 30% фиксирани приспадания. Субсидиите, като директните плащания от 1 000 до 2 000 франка на хектар, са освободени от данък, ако се реинвестират.
Рентата от земеделска земя се облага като личен доход, с прогресивни ставки от 10% до 40%. Например, рента от 1 200 франка на хектар за 10 хектара, или 12 000 франка годишно, в Берн с 15% ставка води до данък от 1 800 франка. В кантони като Валè малките ренти могат да имат 5% ставка.
Данъкът върху капиталовата печалба при продажба на земя е 10%–50% от печалбата. За земя, купена за 50 000 франка на хектар и продадена за 70 500 франка след 10 години, печалбата е 20 500 франка. В Берн, с 15% ставка, данъкът е 3 075 франка на хектар, но се намалява с 50%, ако купувачът е фермер. Семейните прехвърляния без печалба са освободени.
ДДС е 2.5% за продукти като мляко и картофи и 7.7% за услуги като ремонти. Фермери с оборот над 100 000 франка начисляват ДДС, например 5 000 франка за 200 000 франка оборот от мляко, но приспадат входящ ДДС. Ферми под 100 000 франка са освободени, а директните продажби до 50 000 франка не се облагат.
Какви субсидии получават фермерите и за какво са предназначени?
Фермерите получават едни от най-високите субсидии в света, покриващи над половината от доходите им. Бюджетът е около 3.42 милиарда франка, разпределени между 48 000 ферми, или средно 77 000 франка на ферма годишно.
Най-голямата част са директните плащания, около 2.6–2.7 милиарда франка. Те подпомагат доходите и насърчават устойчиви практики. Общите плащания са 1 000–1 500 франка на хектар за обработваема земя и пасища, изискващи екологични стандарти, като ограничаване на торовете до 2.5% от площта. За биоразнообразие фермерите получават до 2 000 франка на хектар за екологични зони като жив плет, което обхваща 7% от земята. Устойчиво производство с по-малко пестициди носи 500–1 000 франка на хектар. За алпийските пасища плащанията са 300–800 франка, подкрепяйки животновъдството и туризма. Имаме и плащания от 1 200 франка на хектар за устойчиви на суша култури и водоспестяващи технологии заради климатичните промени.
Плащанията за намаляване на торове са 200–500 франка на хектар за ограничаване на азотни емисии, като постигнахме целта за 10% намаление, която сега оценяваме. Субсидиите за органично земеделие са 1 000–2 000 франка на хектар за 16% от фермите, или 7 680 ферми, сертифицирани от Bio.inspecta. Плащанията за хуманно отношение към животните са 100–300 франка на животно за паша на открито или подобрени условия. Заявките се подават до 15 май, с годишни проверки за екологични стандарти.
Структурните подобрения, около 450 милиона франка, финансират модернизация. Предлагаме безлихвени заеми до 300 000 франка за силози, складове и напояване и грантове до 50 000 франка за дренажни системи. Заявленията се обработват за 90 дни.
Пазарните мерки, около 280 милиона франка, защитават местните продукти. Фермерите получават 500 франка на хектар за директни продажби, освободени от ДДС, и до 1 000 франка на хектар компенсации при загуби от внос. Проверките отнемат 60 дни.
Как е структурирано земеделието в Швейцария?
Земеделската площ обхваща 1 510 100 хектара, или 36% от територията. Обработваемата земя е 30.9%, или 466 620 хектара, главно за пшеница, ечемик, картофи и зеленчуци. Постоянните пасища са 34.4%, или 519 474 хектара, използвани за млечно и месодайно говедовъдство. Алпийските летни пасища заемат 34.7%, или 524 006 хектара, за сезонно пасящ добитък.
Имаме около 48 000 ферми, със среден размер 21.5 хектара, но броят намалява с 2% годишно заради консолидация. Животновъдството, с 66% от фермите, генерира половината от приходите – 6 милиарда франка, главно от млечни крави, около 700 000 глави. Растениевъдството, с 33% от фермите, включва зърнени култури, плодове и лозя, с приходи от 4 милиарда франка. Органичното земеделие обхваща 16% от фермите, или 7 680, и 18% от земята – 272 000 хектара, два пъти над средното за ЕС.
Централното плато притежава 47% от обработваемата земя, Алпите се фокусират върху пасища и млечни продукти, а Тичино и Валè – върху лозя и плодове. Очакваме 20% от фермите да са органични скоро и ръст на стопанствата над 30 хектара, докато малките ферми намаляват.
Какво е бъдещето на швейцарското земеделие?
Бъдещето е в устойчивостта и иновациите. Органичното земеделие ще расте, подпомогнато от данъчни облекчения до 75% за сертифицирани ферми. Климатичните предизвикателства ще увеличат значението на алпийските пасища и водоспестяващите технологии. Консолидацията ще продължи, но ще защитаваме семейните ферми чрез приоритет при продажби и заеми. Швейцария ще остане лидер в качественото земеделие, с фокус върху околната среда и хранителната сигурност.
Интервю на Ася Василева
