По време на Дванадесетата национална среща на земеделските производители, организирана от АЗПБ, панелът, посветен на поземлените отношения, очерта основните приоритети на администрацията и предстоящите промени в регулаторната рамка. Адв. Пламен Абровски и Лили Стоянова, директор на дирекция „Поземлени отношения“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), представиха техническите параметри на Кампания 2026 и законодателния пакет, който цели оптимизиране на ползването на държавния поземлен фонд (ДПФ) и разрешаване на дългогодишни казуси със стопанските дворове и пасищата.
Кампания 2026: Регистрация на правни основания и срокове
В навечерието на старта на кампанията за подпомагане за 2026 г., администрацията напомня на земеделските стопани критичните срокове за регистрация на правните основания. Всички договори и споразумения за ползване трябва да бъдат регистрирани в съответните общински служби по земеделие до 31 март 2026 г.
Към момента МЗХ вече е изтеглило данните за регистрираните правни основания от общинските служби. Очаква се до 15 март 2026 г. информацията да бъде обработена и предоставена на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Стопаните се призовават да проверяват своевременно за наличието на презастъпвания или липсващи правни основания, за да се избегнат административни санкции и забавяне на плащанията в рамките на кампанията.
Ревизия на търговете за земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ)
Законопроектът за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, по който се работи от есента на 2025 г., предвижда съществена промяна в методиката за провеждане на търгове за земи от ДПФ. Резултатите от прилагането на досегашната наредба през предходните стопански години показват спад в наетите площи и средните тръжни цени, което се дължи на рестриктивните условия за участие.
Основните предложения за промени включват:
- Премахване на ограниченията за броя тръжни сесии: Предлага се отпадане на лимита от две тръжни сесии годишно. Търговете ще се провеждат до изчерпване на свободните площи в съответното землище.
- Достъп до първата сесия: В първата тръбна сесия право на участие запазват производителите на зеленчуци, трайни насаждения, биологичните производители, млади фермери и животновъди. Обсъжда се обаче отпадането на лимита от 300 декара за одобрените кандидати в тази сесия.
- Рестрикции за едри собственици: Предлага се лица или свързани с тях лица, които обработват над 10 000 дка земеделска земя, да не бъдат допускани до участие в търговете за ДПФ, с цел по-справедливо разпределение на държавния ресурс.
Режим на пасищата, мерата и ливадите
Един от най-дискутираните въпроси е свързан с цената за ползване на общинските и държавните пасища. Настоящият механизъм, който изисква прилагане на най-високата цена между постигнатата тръжна цена на ДПФ, ОПФ и средното рентно плащане, доведе до несъразмерно високи нива на плащанията (между 50 и 80 лв./дка в някои райони).
Администрацията предлага връщане към пазарния механизъм за общинските пасища, където цените да се определят с решения на общинските съвети (в диапазона 8–13 лв./дка), докато за държавните пасища ще се запази досегашната методика за по-висока цена. Целта е да се намали финансовата тежест върху животновъдите и да се насърчи сключването на договори за ползване.
Стопански дворове и възстановяване на собственост по чл. 19
В законопроекта са залегнали и промени, касаещи управлението на стопанските дворове (бившите ТКЗС). Предвижда се разширяване на правомощията на министъра на земеделието за по-оперативно управление на застроените и прилежащи площи, които в момента често са в лошо състояние поради тежки процедурни режими.
По отношение на земите по чл. 19 (възстановена собственост), след изтичането на мораториума през декември 2025 г., държавата предприема действия за финализиране на процесите по обезщетяване и възстановяване на собствеността. Обсъжда се и въвеждането на 5-годишен гратисен период за изплащане на наемни вноски от собственици на обекти в стопанските дворове, с цел облекчаване на процедурата по придобиване на собственост върху прилежащите земи.
Представените промени в ЗСПЗЗ предстои да бъдат подложени на обществено обсъждане и внесени за гласуване в Народното събрание, като администрацията подчертава, че поземлените отношения изискват консервативен подход и широк обществен консенсус.
