Програмата на коалиция „Прогресивна България“, представена на 19 март 2024 г. дефинира своята основна цел като изграждане на жизнеспособен, устойчив и конкурентоспособен аграрен сектор. Документът поставя акцент върху три компонента: семейните ферми, модерните производства и пазарната справедливост. Стратегическата рамка е насочена към гарантиране на хранителната сигурност и териториалното развитие, като предлага конкретни мерки в няколко ключови направления — от растениевъдство и животновъдство до управление на ресурсите и дигитализация.
Поземлени отношения и растениевъдство с дългосрочна визия
В сектора на растениевъдството програмата залага на политики за формиране на устойчиви семейни производства и фермерски стопанства. Ключов елемент тук е създаването на механизми за ползване на земеделските земи, които да се базират на дългосрочни ангажименти. Предлага се минимизиране на текущите проблеми с ротациите и т.нар. „бели петна“. В документа се посочва приоритизиране на чувствителни сектори като плодове, зеленчуци и животновъдство, както и други производства с добавена стойност. Очакваният ефект от тези мерки е повишаване на устойчивостта на фермите и осигуряване на сигурност за дългосрочни инвестиции, което да доведе до увеличено вътрешно производство в стратегическите за хранителния суверенитет сектори.
Модерно животновъдство и контрол на подпомагането
При животновъдството фокусът е върху подобряване на продуктивността и генния състав чрез национални програми, базирани на европейски практики. Програмата предвижда подпомагането да бъде изцяло обвързано с реални животни и реално произведена продукция. За целта се предвижда въвеждането на надеждни електронни системи за проследяване. Мерките включват още актуализиране на протоколите за реакция при епизоотии с акцент върху превенцията и бързата диагностика. Целта на тези политики е прекратяване на практиките с фиктивни стопанства, осигуряване на стабилни доходи за активните фермери и повишаване на конкурентоспособността на сектора.
Пазарна справедливост и верига на храните
Разделът за храните и пазара предвижда изграждане на независима система за контрол на качеството и безопасността по цялата верига. Предлага се създаването на електронен регистър за търговията на едро с храни за по-добра проследимост. В програмата се залага на по-голяма прозрачност в ценообразуването и противодействие на нелоялните търговски практики. Предвижда се издигане ролята на браншовите стандарти и БДС чрез въвеждане на системи за допълнително етикетиране и доброволни маркировки, гарантирани от държавата. За подобряване на реализацията се планира развитие на тържища за плодове и зеленчуци и стимулиране на регионални логистични центрове, управлявани от кооперативи или публично-кооперативни партньорства.
Хранителна сигурност и управление на риска
Хранителната сигурност е изведена като стратегически приоритет чрез увеличаване на производството на основни български храни и стимулиране на консумацията им. Програмата предвижда облекчаване на режима за директни продажби в региона на производство и изграждане на механизми за независимост при кризи. В областта на управлението на риска се предлага създаването на взаимоспомагателен гаранционен фонд за помощ при климатични бедствия и пазарни кризи. Насърчава се застраховането в земеделието чрез съфинансиране, както и механизми за подкрепа при ликвидни затруднения на стопанствата, участващи в европейски програми.
Коопериране и къси вериги на доставка
Програмата отделя значително място на сдружаването, като предвижда нова правна рамка за създаване на фермерски, водни и рибарски кооперативи. Кооперативите се разглеждат като инструмент за икономическа устойчивост на малките и средните стопанства чрез съвместни инвестиции в техника, съхранение и маркетинг. Предлага се формулиране на определение за „кооперативна сделка“, която да не се разглежда като търговска до момента на излизане на продукцията от кооперативната верига. Целта е постигане на по-добри изкупни цени и запазване на по-висока добавена стойност в селските райони.
Напояване, гори и рибарство
Напояването е дефинирано като национален приоритет с фокус върху стратегически инвестиции в основната инфраструктура. Насърчава се водното сдружаване и въвеждането на водоспестяващи технологии. За второстепенната и третостепенната мрежа се предлага отдаване за трайно ползване на водни кооперативи при намаляващи такси. В сектор „Гори“ се предвиждат мерки срещу незаконната сеч чрез спътниково наблюдение, интензивно залесяване и дългосрочна реформа на Закона за горите. При рибарството акцентът е върху пълноценно използване на вътрешните водоеми и увеличаване на рибния ресурс в Черно море и Дунав.
Зелени активи и нови доходи
Секцията за държавните зелени активи предвижда разработване на механизми за сертифициране и търговия с въглеродно поглъщане и екосистемни услуги. Целта е създаване на нови източници на доход за фермерите и горските стопанства чрез участие в зелени пазари. Програмата залага на активна позиция на България при формирането на европейските зелени политики за защита на националните интереси. Очакваният ефект е осигуряване на допълнителни приходи в селските райони и устойчиво управление на ресурсите.
Електронизация и изкуствен интелект
Технологичната модернизация предвижда изграждане на единна електронна система на земеделската администрация за автоматизиране на проверките и заявленията. Предлага се използването на сателитни и дрон технологии за наблюдение на посевите, борба с градушките и изкуствен интелект за анализ на данни и планиране на политики. Програмата цели премахване на бюрокрацията чрез кръстосан контрол на данни и предоставяне на по-бързи административни услуги за фермерите.
В представената програма на „Прогресивна България“ ясно личи стремежът да се очертае по-широка рамка за развитие на сектора – с акцент върху модернизацията, дигитализацията и по-справедливото разпределение на подкрепата. Това са теми, които безспорно стоят на дневен ред и в европейски, и в национален контекст.
В същото време документът поставя повече посоки, отколкото конкретни механизми. Как тези намерения ще се превърнат в работещи политики – с ясни приоритети, измерими цели и реални инструменти – остава въпрос, на който тепърва ще се търси отговор.
Практиката показва, че преходът от визия към изпълнение минава през няколко неизбежни стъпки: определяне на ограничен брой приоритети, разпределяне на ресурс – финансов и административен, въвеждане на критерии за оценка и най-вече избор между конкуриращи се цели, които рядко могат да бъдат постигнати едновременно.
Именно в този процес се вижда дали една рамка остава на ниво намерение или се превръща в инструмент за управление. За съжаление, в цялата програма няма посочен нито един конкретен икономически индикатор, по който да може да се ориентираме дали тя се изпълнява или не и какви са приоритетите, освен че вероятно всичко е приоритет едновременно.
ПЪЛНАТА ПРОГРАМА
Цел: Изграждане на жизнеспособен, устойчив и конкурентоспособен аграрен сектор, основан на силни семейни ферми, модерни производства и справедливи пазарни отношения, който гарантира хранителната сигурност на страната и развитието на селските райони.
Приоритети и мерки
Растениевъдство с дългосрочна визия
- Политики и законодателни инициативи за формирането на устойчиви семейни производства и фермерски стопанства;
- Създаване на устойчиви модели и механизми на ползване на земеделските земи, базирани на дългосрочни ангажименти и минимизиране на съществуващите проблеми с ротации и бели петна;
- Приоритизиране на производство в чувствителни сектори като плодове, зеленчуци и животновъдство и други сектори с добавена стойност, осигуряващи хранителен суверенитет.
Очакван ефект: По-устойчиви ферми, сигурност за дългосрочни инвестиции и увеличено вътрешно производство в ключови сектори.
Модерно и реално животновъдство
- Национални програми за подобряване на продуктивността и генния състав на отглежданите в България животни на база на най-добрите европейски и световни практики;
- Подпомагане, обвързано изцяло с реални животни и реално произведена продукция, с надеждни електронни системи за проследяване;
- Актуализиране на протоколите за реакция при епизоотии с фокус върху превенцията, бързата диагностика и ограничаване на щетите за стопанствата;
Очакван ефект: Прекратяване на практиките с фиктивни стопанства, стабилни доходи за реалните фермери и конкурентоспособно животновъдство.
Храни и пазарна справедливост
- Изграждане на силна, модерна и независима система за контрол на качеството и безопасността на храните по цялата верига;
- Създаване на електронен регистър за търговията на едро с храни за по-добра проследимост и изсветляване на сектора;
- Повече прозрачност в ценообразуването и ефективна борба с нелоялните търговски практики спрямо производителите и преработвателите;
- Издигане ролята на браншовите стандарти и особено на БДС, като гаранция за качество гарантирано от държавата;
- Въвеждане на система за допълнително етикетиране (опростени браншови стандарти), като доброволни браншови маркировки, гарантирани от държавата, с цел доверие у потребителите;
- Развитие на нови и съществуващи основни тържища за търговия на плодове, зеленчуци и храни и стимулиране на регионални логистични и дистрибуционни центрове, управлявани от кооперативи или публично-кооперативни партньорства.
Очакван ефект: Повишено доверие в българската храна, честна конкуренция по веригата и по-добра защита на потребителите.
Хранителна сигурност като стратегически приоритет
- Целенасочено увеличаване на производството на основни български храни чрез подкрепа за местните производители и преработватели;
- Стимулиране на консумацията на местно произведена храна, включително чрез стимулиране на традиционни продукти свързани с туризма, регионалните кулинарни традиции и занаятчийство;
- Облекчаване на режима на директни продажби и благоприятстване на продажби на храни в региона, в който са произведени;
- Изграждане на механизми за гарантиране на продоволствената независимост на България при кризи, прекъснати вериги на доставки и извънредни ситуации.
Очакван ефект: По-висока степен на самозадоволяване и устойчивост на страната при външни сътресения.
Управление на риска и стабилност на доходите
- Създаване на взаимоспомагателен гаранционен фонд за помощ при климатични бедствия, пазарни кризи и рязка загуба на доходи;
- Насърчаване на застраховането в земеделието чрез съфинансиране и по-добри условия за фермерите;
- Механизми за подкрепа при договори с отложено плащане и участие по европейски програми, когато стопанствата изпитват временни ликвидни затруднения.
Очакван ефект: По-малко фалити, по-голяма предвидимост и повече дългосрочни инвестиции в сектора.
Нулева толерантност към измами
- Край на подпомагане без пряк резултат от произведена продукция постъпила в търговски оборот;
- Изкореняване на възможностите за подпомагане на виртуални животни и фиктивни ушни марки;
- Тежък контрол при отдаване на държавни и общински пасища с невъзможност за отдаване на същите без реална и адекватна обвързаност с животни, както и липса на подпомагане при нарушение на този принцип;
- Облекчени административни правила за малки и средни, но реални земеделски производители и преработватели на собствена продукция;
- Прекратяване на принципа подпомагане заради самото подпомагане – всички средства за подпомагане следва да са пряка зависимост от националните цели и да реализират тяхното постигане.
Очакван ефект: Справедливо разпределение на средствата и насочването им към активните фермери.
Коопериране и къси вериги на доставка за по-силна пазарна позиция
- Създаване на съвременна и работеща правна рамка за сдружаване в земеделието, която да даде правно основание за създаване на фермерски кооперации (кооперативи), водни кооперации, рибарски кооперации, и др.;
- Стимулирано на кооперативите като основен инструмент за икономическа устойчивост на малките и средни земеделски стопанства;
- Насърчаване на съвместни инвестиции в техника, съхранение, преработка и маркетинг, които намаляват разходите и увеличават пазарната сила на фермерите;
- Намаляване на административната тежест при създаване и функциониране на кооперативни форми и тяхното административно признаване за групи и организации на производители;
- Запазване на досега съществуващите форми на коопериране – земеделски кооперации и гарантиране на интересите на техните членове;
- Улеснен режим за регистрация на малки обекти за преработка и производство на храни с приоритизиране на коопериране;
- Стимули за къси вериги на доставка, директни продажби и развитие на фермерски и регионални продукти с висока добавена стойност;
- Хармонизиране на контролните режими, така че да не възпрепятстват развитието на малките производители, както и реализацията на директни продажби;
- Формулиране на определение за кооперативна сделка – сделка между членове на една кооперативна структура, която не се разглежда като търговска сделка, до момента в който продукцията не напусне кооперативната верига;
- Обмен на добри практики с утвърдени кооперативни модели в ЕС;
- Насърчаване на млади фермери и предприемачи да участват в кооперативни структури.
Очакван ефект: По-конкурентни производители, по-добри изкупни цени и по-висока добавена стойност, оставаща в селските райони.
Силно и отговорно браншово представителство
- Приемане на закон за браншовите организации в сектора, който да въведе ясни критерии за представителност и отчетност;
- Делегиране на реални функции към представителните браншови организации, включително участие в политики, обучения и достъп до националните електронни системи с права за работа в тях.
Очакван ефект: По-добър диалог между държавата и сектора и политики, съобразени с реалните нужди на фермерите.
Напояването като национален приоритет
- Стратегически инвестиции в основната напоителна инфраструктура с фокус върху възстановяване и модернизация;
- Насърчаване на водно сдружаване и коопериране за ефективно местно управление на водните ресурси;
- Разширяване на поливните площи и въвеждане на водоспестяващи технологии;
- Създаване на форми на отдаване за трайно ползване на второстепенна и третостепенна инфраструктура за напояване приоритетно на водни кооперативи и други колективни структури за стопанисване, при намаляващи такси достигащи до нула при инвестиции във възстановяване на същите.
Очакван ефект: По-високи и по-стабилни добиви, намален риск от суши и по-конкурентно растениевъдство.
Устойчиво горско и ловно стопанство
- Противодействие на незаконното изсичане на гори с помощта на информация от спътници и безпилотни летателни системи и прилагане на изкуствен интелект за обработка на данни.
- Засилване на борбата с бракониерството;
- Политика на интензивно залесяване на нужните терени;
- Подготовка на дългосрочна реформа на Закона за горите с фокус върху устойчивото управление;
- Засилена превенция и модерни системи за ранно откриване и борба с горските пожари;
- Развитие на нови източници на приходи извън дърводобива като екотуризъм, екосистемни услуги и създаване на условия за приходи от въглеродно поглъщане;
- Спешни мерки за финансово и организационно стабилизиране на държавните горски структури;
Очакван ефект: По-здрави и устойчиви гори, стабилни приходи и по-добра защита на природния ресурс.
Рибарство и аквакултури
- Създаване на условия за по-пълноценно използване на даденостите на държавата за производство на риба и аквакултури във вътрешните водоеми при симбиоза с другите водни дейности;
- Държавна политика за запазване и увеличаване на рибния ресурс в българската акватория на Черно море и река Дунав, чрез съвременни методи, добри практики и водещи технологии;
- Развитие на инфраструктурата за продажба, логистика и доставка на риба и аквакултури;
- Развитието на кооперирането и формите на публичното частно партньорство за постигане на предвидените цели;
- Поощряване на отглеждането на иновативни аквакултури с пазарен потенциал.
Очакван ефект: Запазване на поминъка на рибарските общности в Черно море и река Дунав и увеличаване на рибния ресурс, което ще подкрепи логистиката, доставките и продажбите в цялата страна.
Държавни зелени активи и нови доходи
- Разработване на механизми за сертифициране и търговия с въглеродно поглъщане и екосистемни услуги от гори и земеделски земи;
- Създаване на нови източници на доход за фермери и горски стопанства чрез участие в зелени пазари;
- Активна позиция на България при формирането на европейските зелени политики, така че националните интереси да бъдат защитени.
Очакван ефект: Допълнителни приходи в селските райони и по-устойчиво управление на природните ресурси.
Електронизация и изкуствен интелект в земеделието
- Използване на иновативни дрон базирани технологии за борба с градушките и извалване.
- Развиване на сателитни и дрон технологии за наблюдение и анализ в помощ на земеделските производители;
- Използване на изкуствен интелект за анализ на данни, планиране на политики и по-бързи, точни и предвидими административни услуги;
- Намаляване на бюрокрацията чрез автоматизирани проверки, кръстосан контрол на данни и дигитално обслужване на фермерите;
- Изграждане на единна електронна система на земеделската администрация, която обединява регистри, заявления и контролни механизми;
Очакван ефект: Модерна, прозрачна и ефективна администрация, която спестява време и средства на фермерите и подпомага развитието на сектора. Модерни методи за повишаване на добивите и по ефективна борба с градушки и засушаване.
