Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви готовност за ефективни протестни действия с трактори на 20 април. Решението за протест веднага след парламентарните избори е продиктувано от критичната нужда от държавна намеса за осигуряване на ликвидност в сектора. Земеделците подчертават, че изборът на датата цели да разграничи икономическите искания от предизборния популизъм, като фокусира вниманието върху невъзможността на родните стопанства да останат конкурентни на международните пазари без адекватна защита от страна на правителството.
Исканията на производителите: Ликвидност и оцеляване
Основното искане на НАЗ е българската държава да приложи бързи и ефективни мерки за подкрепа, подобни на тези в съседните държави от региона. Секторът настоява за финансови механизми, които да компенсират рекордно високите разходи за торове и горива, които в момента изсмукват целия наличен капитал на стопанствата. Производителите предупреждават, че без спешна ликвидност пролетната кампания е застрашена, което ще доведе до масови фалити и блокиране на веригата от доставки. Липсата на предвидимост при ценообразуването на основните ресурси поставя под въпрос не само печалбата, но и самото съществуване на средните и малките стопанства у нас.
Гръцкият пример: Стратегическа намеса в торовете и горивата
Като пример за адекватна държавна политика земеделците посочват мерките в Гърция, където правителството пусна извънреден пакет от 300 милиона евро в подкрепа на пролетната кампания. Гръцкият модел залага на директно облекчаване на производствените разходи чрез отстъпка за гориво от близо 0,20 евро на литър директно на бензиностанцията и автоматично възстановяване на акциза чрез дигитална система. Освен това Атина осигури 115 евро на хектар обвързано подпомагане за мека пшеница и ечемик, както и държавно покриване на 15% от разходите за торове, закупени между март и май 2026 г. Тези средства са напълно необлагаеми и законово защитени от банкови запори, което гарантира, че помощта ще бъде използвана по предназначение за обезпечаване на реколтата.
Рискът от икономическа неконкурентоспособност
Българските зърнопроизводители подчертават, че без аналогични мерки родното производство е обречено на загуба на пазарен дял. На общия европейски пазар българският фермер се състезава при едни и същи борсови цени на зърното, но с коренно различна себестойност, продиктувана от липсата на държавна компенсация за скъпите торове и енергоизточници. В тази ситуация протестът на 20 април е единственият останал инструмент за изискване на равен старт с конкурентите в региона. Секторът очаква от бъдещото управление не просто признаване на проблема, а въвеждане на конкретни административни и финансови щитове, които да стабилизират земеделието в условията на глобална икономическа нестабилност.
