Ударът по Новоросийск спря трите най-големи руски зърнени терминала, а пшеницата в Париж поскъпва втори ден

Дроновете повредиха товарните съоръжения на Новоросийск в нощта срещу сряда, руският августовски износ върви към най-ниското си ниво от десет години, а украинският вече е паднал със 76 на сто. В четвъртък Париж претегли новината и затвори едва едно евро нагоре; в петък септемврийският контракт добави още близо шест и се върна на 227 евро за тон. Купувачите се колебаят: Йордания отмени търг за 120 хиляди тона, защото получи твърде малко оферти. Търсенето, което Русия и Украйна не могат да обслужат, се насочва към Румъния и България.

Данните за петъчната сесия са към 16:00 ч. българско време на 14 август 2026 г., при отворена търговия в Париж. Официалните сетълменти се публикуват след 19:30 ч.

В четвъртък септемврийският контракт за мелничарска пшеница на Euronext измина почти 14 евро в рамките на една сесия. Сутринта цената слезе до 219,50 евро за тон, следобед — след новината, че Новоросийск е спрял да товари зърно — скочи до 228,75, после падна до 215,00 и затвори на 221,50: само едно евро над срядата. В петък пазарът добави ръста, който в четвъртък не удържа: до средата на следобеда септември се търгуваше на 227,25 евро за тон, с 5,75 над четвъртъчния сетълмент, при спокойна сесия с диапазон от три евро и половина — без нова ескалация в Черно море. Разликата между двата дни е съществена. Четвъртъчният скок дойде минути след заглавията и се разпадна за два часа; петъчният ръст дойде след нощ за размисъл и до средата на следобеда се държеше. Декемврийският контракт добави 2,50 до 235,25, а отвореният интерес по него мина 300 хиляди контракта.

Котировки Euronext (EBM) към 16:00 ч. българско време на 14 август, при отворена сесия; промените са спрямо официалните сетълменти от 13 август.

Новоросийск: три терминала спряха, руският износ върви към десетилетно дъно

В нощта срещу сряда Украйна атакува Новоросийск с дронове, ракети и безекипажни лодки. Целите бяха две: военноморската база, където по думите на президента Зеленски са поразени две фрегати, голям десантен кораб и корвета, и зърнената инфраструктура на пристанището. По информация на Bloomberg след удара са спрели работа трите най-големи руски зърнени терминала: на терминала на държавната Обединена зърнена компания е рухнала товарната галерия и са повредени силози, на терминала на „Деметра“ (с износен капацитет от 8,5 млн тона годишно, по Ройтерс) са повредени галерия и съоръжението за разтоварване на камиони, ударен е и терминалът КСК. Товаренето на зърно от Новоросийск към момента е невъзможно, оценката на щетите продължава. Загинаха трима души, повредени са над 90 жилищни сгради, градът обяви извънредно положение.

Ударът попадна върху износ, който вече се свличаше. Още преди атаката аналитичните агенции СовЕкон и ПроЗерно прогнозираха за август 3–3,4 млн тона руски пшеничен износ при петгодишна средна от 5 млн — най-слабият август от сезон 2016/17 насам, тоест от десетилетие. Причината е същата, която прати премия на алжирския търг миналата седмица: атаките по търговските кораби направиха товаренето от руските пристанища несигурно, навлото поскъпна, а част от купувачите се отказаха. Резултатът се вижда в руския вътрешен пазар: изкупните цени паднаха с до 450 рубли на тон за една седмица, защото зърното от прибраните вече над 72 млн тона се трупа в страната, без да може да излезе. На този фон руското министерство на земеделието вдигна износното мито върху пшеницата за периода 12–18 август — държавата увеличи таксата върху износ, който едва се движи. Институтът ИКАР междувременно свали прогнозата си за руската реколта от 140 на 138,5 млн тона, а за износния потенциал на сезона — от 61,5 на 60 млн тона.

Украинската страна: минус 76 на сто и тесни обходни пътища

Огледалната картина е още по-тежка. По данни на украинското министерство на земеделието морските товари на страната са паднали със 76 на сто през първите две седмици на август спрямо същия период на миналата година; брокерски оценки стигат до минус 84. Същата сряда, в която гореше Новоросийск, Русия удари украинските пристанища на Дунав. Дунав междувременно е рекордно плитък и чакането за излизане през канала Сулина е стигнало два-три дни, съобщи Bloomberg. Спирането на пристанищата струва на Украйна около 70 млн долара износни приходи дневно.

Затова Киев трескаво търси сухопътни изходи — и техният мащаб трябва да се гледа трезво. Жп преходът Вадул Сирет–Дорнещ към Румъния е увеличил зърнения поток над двайсет пъти: от 2 вагона дневно през юли на 44,7 през август, а за първите десет дни на месеца са преминали 492 вагона — повече, отколкото за предходните седем месеца заедно, по данни на „Укрзализниця“. Звучи внушително, но преведено в тонове (по наша сметка, при около 65 тона на зърновоз) това са под 100 хиляди тона месечно — при одески капацитет, който доскоро се мереше в милиони. В сряда Украйна подписа с Молдова план за жп маршрут през молдовска територия. С Полша споразумение няма: на среща с полското посолство тази седмица са обсъдени пристанищата Гданск, Гдиня, Шчечин и Швиноуйшче, но полски анализатор пред браншовото издание Top Agrar Polska определи разширяването на транзита като политически малко вероятно година преди парламентарните избори — Варшава помни кризата от 2022–2023 г., когато транзитното украинско зърно остана на полския пазар. А времето натиска: по оценка на украинското аграрно министерство при продължаваща блокада дефицитът на складови мощности в страната през ноември може да стигне от 7,5 до 11 млн тона — зърно от новата реколта, за което няма да има нито кораб, нито склад.

Сряда и четвъртък: две различни новини движеха двата пазара

Струва си да се отбележи какво точно движи цените, защото тази седмица Чикаго и Париж скачаха по различни причини. В сряда американското земеделско министерство публикува августовския доклад WASDE: американските крайни запаси от пшеница са свалени до 717 млн бушела — минус 22 на сто за година, най-тясното съотношение между запаси и потребление от сезон 2023/24 — а прогнозната фермерска цена е вдигната с 20 цента до 6,20 долара за бушел. Чикаго поскъпна още същата вечер. Париж обаче завърши срядата на ново месечно дъно от 220,50 евро: американският дефицит не е европейска новина, а световните запаси в същия доклад дори леко нараснаха, до 273,25 млн тона. Европейската цена помръдна едва в четвъртък, когато дойде нейната новина — черноморската. Изводът е практичен: в момента парижката цена се движи от логистиката на Черно море, не от световните баланси на зърното.

Разликата септември–декември се сви: пазарът плаща за налично зърно

В понеделник показахме как разликата между септемврийския и декемврийския контракт растеше: 5,50 евро в края на юли, 9,00 евро в петък. В сряда тя стигна 12,50 евро — далеч над пълния разход за съхранение, все по-щедро заплащане за онзи, който може да прибере зърното и да чака зимата. В четвъртък разликата се сви до 11,25 евро, а в петък към средата на следобеда беше около 8 евро — второ поредно стесняване, и посоката му казва повече от размера: септември расте по-бързо от декември, а в четвъртък далечните месеци дори затвориха на минус. Изводът за стопанина с пълен склад не се променя, но се уточнява: борсата продължава да плаща за чакането повече от разхода за съхранение, обаче за пръв път от три седмици плаща повече за наличното зърно, отколкото за отложеното. Ако прекъсването в Черно море се проточи, търсенето може да дойде по-рано от декември.

Купувачите: Алжир плати повече, Йордания не получи оферти

Миналата седмица Алжир плати с 25 долара на тон повече, отколкото през юни, и подмина по-евтината руска пшеница, за да си гарантира доставка. Тази седмица се видя и следващата степен на същия проблем. Йордания проведе международен търг за 120 хиляди тона хлебна пшеница, който приключи на 11 август — и го отмени, защото оферти подадоха само три компании: Bunge, CHS и Olam. По данни на търговци, цитирани от УкрАгроКонсулт, слабото участие се дължи на несигурността около черноморските доставки. Датата е важна: търгът се провали още преди удара по Новоросийск. Логиката на търговеца е проста — който не е сигурен, че корабът му ще натовари, не вдига цената, а изобщо не подава оферта, защото неустойката по неизпълнена доставка струва повече от пропусната сделка.

В същата посока сочи и наблюдението на аналитичната компания Kpler, цитирано от Bloomberg: големите вносители от Близкия изток и Северна Африка не купуват панически и дори са намалили активността си, защото собствените им реколти им позволяват да изчакат. Но ако прекъсването на черноморския износ се проточи, същите купувачи ще преминат към стратегическо запасяване — и ще пренасочат търсенето си преди всичко към европейска пшеница. Най-крайният пример за меките страни на търсенето дойде тази седмица от Дамаск: сирийската държавна зърнена агенция обяви, че е изкупила 2,7 млн тона пшеница от тазгодишната реколта при годишна нужда от 2,55 млн и страната няма да разчита на внос — а още през февруари ФАО очакваше сирийски внос от 3 млн тона за сезона, близо 70 на сто над петгодишната средна. Числото идва от институция с интерес да обяви успех и подлежи на независимо потвърждение, но дори отчасти вярно, то сваля от средиземноморския пазар купувач с търсене от порядъка на алжирското — при това купувач, който години наред купуваше почти изцяло руска пшеница. Следобедният ход на четвъртъчната сесия потвърди наблюдението: скокът до 228,75 се разпадна за два часа, защото зад него нямаше физически купувач — същият механизъм, който разглоби юлското рали, този път побран в един следобед. Йордания вече обяви повторен търг с краен срок 18 август и доставки през втората половина на септември и октомври — същия прозорец, в който се товарят и алжирските партиди. Този търг ще е първата проверка на физическия пазар след Новоросийск: при спрени руски терминали и украински износ на четвърт ще се види в долари на тон колко струва пристанище, което работи.

Сметката за България и какво следим

За българския пазар сметката се подрежда така. Алжирските партиди — около 720 хиляди тона — трябва да бъдат натоварени до 31 октомври, като за основни доставчици търговците сочат Румъния и България. Йорданските 120 хиляди тона се пренасрочват за същия период. Русия в момента не може да товари от най-голямото си пристанище, украинският морски износ е на четвърт от миналогодишния, а украинското зърно, което тръгва по релси, пристига в същата Констанца, където Дунав е плитък и опашката на Сулина расте. Корабите, които трябва да съберат тези количества, нямат много места, откъдето да ги вземат — и повечето от тези места са на час-два път от българските складове.

Първото раздвижване на физическия пазар в региона вече се вижда — от украинската страна на Дунав. По данни на агенцията АПК-Информ тази седмица изкупните цени на хлебната пшеница в украинските дунавски пристанища тръгнаха нагоре след дълъг спад: 166–175 долара за тон с доставка до пристанището за втори клас към 12 август, с 1–4 долара повече от края на миналата седмица. Механизмът е показателен. Фермерите задържат продажбите, защото цената е под себестойността им; търговците, които имат да изпълняват вече сключени договори, са принудени да вдигат; и дори това поскъпване не е извадило зърно на пазара — стопаните чакат по-добра цена. Ако това се случва на украинския бряг при износ, паднал на четвърт, същата аритметика — малко предлагане срещу търговци със срокове — предстои да се провери и на българския кантар.

Последните официални изкупни цени у нас — около 170 евро на тон за фуражна и 185 за хлебна пшеница в Лудогорието, 150–155 в Северозападна България към 22 юли — стоят на 60 до 95 евро под Париж. В понеделник написахме, че следващите три седмици са тест дали премията за българския произход ще слезе от пристанището до кантара. След Новоросийск този тест се провежда при най-силните възможни условия. Ако седмичните изкупни данни не помръднат и сега, отговорът е ясен: премията остава изцяло при онзи, който вози до кея.

Какво следим оттук: повторния йордански търг на 18 август; понеделнишкото отваряне в Париж; седмичните изкупни цени у нас; и съобщенията за ремонта на терминалите в Новоросийск. Последното е и честната уговорка към всеки, който държи пълен склад: галериите и силозите се ремонтират, и когато Новоросийск отново започне да товари, руската отстъпка се връща на пазара, а с нея и старото дъно на регионалната цена. Днешната премия е заплащане за риск, който може да изчезне с едно затишие.

Ася Василева

Източници

Euronext — мелничарска пшеница (EBM). Официални сетълменти за 13 август 2026 г.: септември 221,50 евро/т (+1,00 спрямо 12 август), декември 232,75 (−0,25), март 2027 — 234,50, май 2027 — 236,50; дневен диапазон по септември 215,00–228,75; изтъргувани около 63 хил. контракта по септември и 108 хил. по декември. Котировки към 16:00 ч. българско време на 14 август, при отворена сесия: септември 227,25 (+5,75), декември 235,25 (+2,50), март 2027 — 237,00, май 2027 — 239,00, септември 2027 — 231,50; открит интерес по декември над 303 хил. контракта.

Bloomberg, 12–13 август 2026 г. — спиране на трите зърнени терминала в Новоросийск (ОЗК, „Деметра“, КСК) след нощната атака; щети по товарните галерии и силозите; невъзможност за товарене; реакция на CBOT и Euronext от 13 август; коментар на Ишан Бхану, Kpler, за поведението на вносителите.

Ройтерс, 12–13 август 2026 г. — спиране на два от терминалите по данни на четири търговски източника; износен капацитет на Новоросийския зърнен терминал 8,5 млн т годишно; изявления на украинската СБУ и президента Зеленски за поразените военни кораби; жертви и щети по данни на местните власти.

СовЕкон и ПроЗерно (по Moscow Times / УкрАгроКонсулт, 13 август 2026 г.) — прогноза за руския августовски износ: 3–3,4 млн т пшеница при петгодишна средна 5 млн; общ зърнен износ около 2,5 млн т при средна 5,7 млн; най-слаб август от сезон 2016/17; спад на вътрешните изкупни цени с до 450 руб./т за седмица; прибрани над 72 млн т зърно, от които над 60 млн т пшеница; повишено износно мито за 12–18 август; ИКАР — реколта 138,5 млн т (от 140), износен потенциал 60 млн т (от 61,5).

Министерство на аграрната политика и храните на Украйна, 12 август 2026 г. — спад на морските товари със 76% през първите две седмици на август; оценка за дефицит на складови мощности от 7,5–8 до 11 млн т през ноември; среща с посолството на Полша за алтернативните маршрути (Гданск, Гдиня, Шчечин, Швиноуйшче); споразумение с Молдова за жп маршрут.

„Укрзализниця“ (по Railinsider / УкрАгроКонсулт, 13 август 2026 г.) — зърнен поток през прехода Вадул Сирет–Дорнещ: от 2 на 44,7 вагона средно на денонощие; 492 вагона за първите десет дни на август. Сметката „под 100 хил. т месечно“ е редакционна, при допускане за около 65 т на вагон.

УкрАгроКонсулт, 13 август 2026 г. — отменен йордански търг за 120 хил. т хлебна пшеница (краен срок 11 август; участници Bunge, CHS, Olam); нов търг с краен срок 18 август и доставки втора половина на септември — октомври.

USDA — WASDE-674, 12 август 2026 г.: производство на пшеница в САЩ 1 531 млн бушела; крайни запаси 717 млн бушела (−22% годишно); средна фермерска цена 6,20 долара/бушел (+0,20); световни крайни запаси 273,25 млн т (272,84 през юли).

Сирийска зърнена агенция (Syrian Grain Establishment, по World Grain / Ройтерс, 13–14 август 2026 г.) — изкупени 2,7 млн т пшеница от реколта 2026 при годишна нужда 2,55 млн т; заявена самодостатъчност без внос. ФАО, февруари 2026 г. — прогноза за сирийски внос от 3 млн т за сезон 2025/26, близо 70% над петгодишната средна, след две поредни слаби реколти.

АПК-Информ (по Latifundist, 13 август 2026 г.) — изкупни цени на хлебна пшеница в украинските дунавски пристанища към 12 август: 2 клас 166–175 долара/т CPT-порт, 3 клас 165–173 долара/т CPT-порт; повишение с 1–4 долара/т за седмица при задържано предлагане от производителите и продължаващ логистичен натиск.

Top Agrar Polska (по USM, 10 август 2026 г.) — оценка за политическата вероятност на разширен транзит през Полша; Bloomberg, 10–11 август 2026 г. — ограничения и забавяния на корабния трафик през Босфора; рекордно плитък Дунав и чакане 2–3 дни на канала Сулина.

Архив на zemedeleca.bg — „Зърното поевтинява, доставката поскъпва: пазарът се раздели на две цени“ (10 август 2026 г.); „Непреодолимите 35“ (края на юли 2026 г.); „Обрат в Париж без новина от Черно море“ (24 юли 2026 г.); „Черният лебед от 2022 се сглобява отново“ (16 юли 2026 г.). Изкупни цени у нас към 22 юли 2026 г. — по писмо на МЗХ изх. № 93-З-628/29.07.2026 г., данни на САПИ ЕООД.

Понятия

Сетълмент — официалната дневна цена на борсата, изчислявана от сделките в последните минути на търговията. По нея се разплащат откритите позиции.

Спред септември–декември — разликата между цените на двата месеца. Когато декември е по-скъп с колкото или повече от разхода за съхранение, пазарът плаща на онзи, който държи зърното и чака. Свиване на разликата означава, че търсенето се мести към наличното зърно.

Открит интерес — броят на действащите, незакрити контракти по даден месец. Показва къде е тежестта на търговията.

Износно мито (Русия) — плаваща такса, която руската държава събира от износителите на зърно; определя се седмично по формула спрямо световната цена.

C&F (стойност и навло) — цена, включваща стоката и морския превоз до пристанището на купувача. Алжирските 289–290 долара от миналата седмица са такава цена.

Навло — цената на морския превоз. Във военни води тя включва и оскъпената застраховка на кораба и товара.