Политиките и целите се постигат със знания, с работа и с държавническо мислене
Интервю на Ася Василева
Замeстник министър Джиков, Вие сте познат в земеделските среди като дългогодишен браншови лидер в земеделието, удобно ли Ви в ролята на заместник министър, различно ли изглеждат нещата от бюрото на зам. министър на земеделието и има ли време един зам. министър да седи на бюро?
Различно е. И това е естествено. Работата на терен изисква едни специфични познания, а работата в държавната администрация е коренно различна. Вече съм имал възможността да се запозная отблизо с работата на държавната администрация, когато бях почти 10 месеца съветник в Министерство на земеделието в периода 2019-2020 г. Но няма нищо по-хубаво и професионално от това да човек да има възможност да погледне и от другата страна.
Държавната администрация и практическата дейност в земеделието трябва да вървят ръка за ръка. Те са един екип. Те трябва да имат ясни общи цели и да работят съвместно. Когато работят отделно, когато между тях няма чуваемост и екипност, нещата няма да се получат.
Трудно е. Държавната администрация има собствен живот, собствени правила и взаимоотношения. В нея работят много хора, с различни съдби и възможности. Мисля, че се справям добре, но това ще кажат тези, които работят с мен и земеделците.
Какво успяхте да свършите за краткото време, в което сте заместник министър на земеделието?
Реших, че когато приключа престоя си в Министерството на земеделието, ще опиша всичко, което свърших, всичко, на което положих основите. Защото почти всичко от това, което започнах, трябва да се продължи от тези, които ще дойдат след мен.
Наложи се да започнем работа едва ли не „от вратата за краката“, защото имаме изключително кратък времеви хоризонт да се справим с 400-е забележки на Брюксел към Стратегическия план за земеделие, да ги коригираме и да ги върнем обратно. Освен това по Плана за възстановяване и устойчивост открихме само едни бели листа, както вече каза и министър Гечев. По него дори не беше започнато да се работи. А по НПВУ има бюджет от 500 млн. лв за земеделието, който трябва да се усвои чрез инвестиционни проекти.
В същото време не търпят отлагане и ежедневните въпроси за решаване и те си вървят. Дори и природата, като че ли разбра, че може да работим и ни постави на изпитания – с наводненията в Карловско и Пловдивско и бурята в Бургас. Всичко това изисква време и внимание.
За мен е удовлетворение, че успяхме в суперкратки срокове да администрираме огромният финансов ресурс от 422 млн.лв по подпомагането за войната в Украйна. Трябва да се има предвид, че тази схема се администрира чрез общинските и областните дирекции във време, в което започна и прием за възстановяване на разходите за акциза за горивото, и в което текат доброволните споразумения по чл. 37В по Закона за ползване на земеделските земи. Мисля, че успешно се справихме с всички тези задачи.
Започнахме много усилено работа в посока подпомагане на производителите на винени сортове лозя в Бургаско, за да могат да си възстановят насажденията, които природата им отне буквално за няколко минути. Това са едни сериозни инвестиции за цял живот, които те са направили. Лозовите насаждения плододават между 30 и 40 години. Това е хляба на тези хора, тяхната болка и радост. За съжаление методите, по които могат да се компенсират – разработените компенсационни методи плюс застраховки, не са достатъчни. Създадох Работна група с представителите на Комисиите за финансов надзор – държавният орган, който контролира застрахователните компании, Асоциацията на застрахователите, както и представители на бранша. Целта ми е да се изясни защо българите имаме ниска култура на застраховане. В никакъв случай не искам да обвиняваме единствено и само земеделските производители. Но искам да разбера защо досега толкова десетилетия никой не е изследвал процесът на застраховане. Имаме неефективни мерки за компенсация на земеделските производители при загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия. Да не говорим за компенсиране на пазарните сътресения, при които също земеделските производители биха могли да се обезщетяват с европейски средства.
Миналата седмица решихме проблемът и на гъбопроизводителите. Това беше един подценен и забравен сектор. Този сектор страда от жестоката конкуренция на гъбопроизводителите от Полша, в същото време не подлежи на никакво подпомагане. Гъбопроизводителите бяха изключени и от Ковид мерките, и от помощта за преодоляване на последиците от войната в Украйна. Организирахме и в момента администрираме един де минимис, с който да помогнем на тези производители. В същото време разработваме методика, за да могат гъбопроизводителите в следващия програмен период да участват като приоритетен сектор и да имат възможност да кандидатстват по инвестиционните мерки. Гъбопроизводството е част от зеленчукопроизводството и е необяснимо защо години наред е оставало извън подпомагането.
Третото нещо, което успях да направя, е да решим проблема, надявам се трайно и завинаги, с черупковите насаждения. Там има огромни аномалии. Огромен брой черупкови насаждения, които вече не са в плододаване, активно участват в разпределение на съответните помощи. Така ставките им ощетяват истинските производители. Започнахме процеса по разграничаване на неплододаващите градини, които ползват финансов ресурс и тези, които наистина произвеждат и се нуждаят от адекватна финансова помощ.
Така, че за 3 седмици успяхме да намерим решения за проблемите на 3 сектора, на които с години никой не е обръщал внимание. В момента разработваме регистър за производителите на винените лозя. Този регистър е изключително необходим, защото в сектора също наблюдаваме миграции на винени лозя към десертни и обратно, нерегламентирано участие в мерките за обвързана подкрепа. В същото време има реални производители на винени лозя, за които компесаторният ресурс не е достатъчен. Като че ли държавата изпусна този сектор. А това е изключително важен и традиционен за България сектор в земеделието. Страната ни се славеше с износа на вино в цял свят. В момента сме много далеч от тези лидерски позиции. Производството на вино също има своите особености. То също не е приоритетен сектор. Ще го включим в следващия програмен период.
Следващият важен сектор са розите. Там сме на финалната права. Отрасълът не произвежда храна, но е националната емблема на България. Това е производство, което е ситуирано в планински и полупланински райони. Много голям процент от населението в тези области се прехранва от розопроизводството. Там заложихме на идеята да изработим Стратегия, която да залегне в Закона за розата. Защото стратегия, заложена в закон, вече не може да бъде подминавана от последващи правителства.
За мен земеделието е едно. То не познава цветове, партии и политическо противопоставяне. Трябва да има приемственост. Само така ще успеем да възстановим сектора. Защото е грях да можем всичко да си произвеждаме и да се изхранваме сами и да внасяме 75 на сто от плодовете и зеленчуците, млечните и месните продукти отвън.
Много читатели ни питат какво се случва с референтната рамка при тютюна…
Ще започна с оперативните решения. При тютюна променихме начина на изплащане на ставките за помощта за войната в Украйна. Беше предвидено да бъдат подпомогнати само тютюнопроизводителите, които са регистрирани по ИСАК. Това са около 15 600 дка. А реално производителите по регистъра на тютюнопроизводителите като декари са 30 000. Имаше реална опасност половината от площите да останат без подпомагане. Тютюнът също е сериозен поминък в планинските и полупланинските райони. Подсигурихме допълнителен бюджет и дадохме възможност на всички тютюнопроизводители да участват в подпомагането. Желанието ни е да посочим като референтна година 2018 или 2019 г. и един път завинаги да се приключи със сагата и по този въпрос. Този въпрос предстои да бъде решен.
Но визирайки къде е ситуирано производството на тютюн, трябва да насоча вниманието към един друг болен проблем. При изваждането на трапезните картофи от Регламента за подпомагане, специално в България, се получи една много сериозна аномалия. Ние разполагаме с определен финансов ресурс, с които трябва да пренасочим тютюнопроизводителите към друг вид земеделска дейност. А почвено-климатичния комплекс в планинските и полупланинските райони позволява там да се отглеждат картофи. И в много от тези общини голям брой производители се преориентираха към отглеждането именно на картофи. Но с изваждането на трапезните картофи от обвързаното подпомагане, ние ги подведохме. Хората инвестираха в картофопроизводство, специализирана техника и т.н., заеха някаква пазарна ниша и създадоха контакти. А от догодина ще им кажем, че вече не ни трябват, вече и за картофопроизводството няма да получават пари.
Какво остана последно положението в картофопроизводството?
При картофите в момента има две неща, които могат да се случат. Първото и задължително е да се отпусне де минимис през 2023 и 2024 г. Но при де минимис има финансови ограничения и ограничения в годините. Трябва да се направи задълбочен анализ доколко това би могло да компенсира липсата на обвързаното подпомагане. И в същото време да се борим, ако е възможно, през 2025 г. да се промени Регламента.
Второто нещо, което разработваме в момента, е да предоставим възможност по обвързано подпомагане да се кандидатства за семепроизводство. Надявам се скоро да имаме яснота. Но истината е, че просто се опитваме да компенсираме това, че някой преди не си е свършил работата.
Докъде стигна работата по Стратегическия план?
Смятам, че до края на септември ще успеем да финализираме работата по отстраняването на забележките от ЕК и да изпратим плана в Брюксел. Така че да може да влезем в 2023 г. с одобрен Стратегически план. Лично аз, като земеделски производител, не бих желал след нас или благодарение на нас, да произлезе нещо, което би довело до сътресения в земеделския сектор.
Целият разговор със зам. министър Тодор Джиков, гледайте във видеото!
