Добивите не паднаха, а разходите – да, значително. Съветвам колегите да опитат.
Интервю на Ася Василева
Със земеделецът от Бургас Радостин Димитров, който обработва 5500 дка земеделска земя, разговаряхме по време на обучение, организирано от Асоциацията на българските но-тилъри с председател Александър Китев, подкрепено от европейска програма. Технологията става все по-прилагана в България, но в същото време има и доста противници. Не са рядкост дискусиите във Фейсбук, в които земеделци буквално са се хванали „гуша за гуша“ в спора „за“ и „против“ технологията. Факт е, че икономическият фактор – значително намаляване на разходите, ще прави но-тил технологията все по-избирана от земеделците. А не е за пренебрегване и екологичният ефект, особено в светлината на все по-повишаващите се зелени изисквания и предстоящи въглеродни данъци в земеделието. Какво по-добро от това да разбереш реален опит от земеделец, приложил технологията вече 3 години в цялото си стопанство.
Господин Димитров, от кога се занимавате със земеделие, кога преминахте на но-тил и защо?
Занимавам се със земеделие от 2007 г. През 2020 г., поради лошата година, реших да премина на но-тил. Интересувах се доста от тази технология, четох, разпитвах колеги, които вече я практикуваха. И когато през 2020 г. ни сполетя сушата и ситуацията в Бургаско стана много тежка, реших да премина на тази технология. Направих го с помощта на приятел колега, който една година преди това си беше закупил сеялка за но тил. Помолих го първата година да дойде и да ми засее, за да видя какво ще се получи и дали технологията ще работи в моето стопанство.
Много хора се опитаха да ме откажат в началото. Казваха, че но тил няма да стане на моите почви. При нас почвата е чернозем, доста тежка почва е. Но въпреки тях, аз реших да мина на но-тил. Заложих изведнъж на сто процента цялото си стопанство и директно преминах на но тил. През 2021 г. засях първите култури есенници пшеница и ечемик директно.
Разговаряме по време на обучение, организирано от Асоциацията на българските нотилъри, в която членувате. Какво дава това?
Вярвам, че технологията трябва да се популяризира. Важно е да имаме асоциация, която да представлява интересите ни.
А по отношение на обучението помага ли ви? Защото но-тил е преди всичко знания. От къде черпите знания?
Асоциацията много ни помага с обучението. Нейният председател, г-н Александър Китев беше този, който ме запали по технологията. Самият той е от първите но-тилъри в България. Помага ни много. Асоциацията организира и обучения в чужбина. Непрекъснато ни съдействат, отговарят на въпросите ни, интересуват се как са нещата при нас. Идват на място в стопанството, консултират ме, дават препоръки, ако се открият проблеми.
Преминавайки на No-till наложи ли ви се да смените машинния парк?
Наложи се да сменя сеялките. Преди това работехме с конвенционални сеялки, които ровят почват. А идеята на но-тил е максимално да не безпокоим почвата.
Важна част от технологията са междинните култури. Какъв е вашият опит с тях?
Опитът си с междинните култури отново съм черпил от колеги, които практикуват технологията. Използвам различни смески, които сам си правя от 2 години. Засяваме ги веднага след жътва и ги оставям, за да има през цялата година живи растения в почвата. Унищожавам ги преди полетната сеитба и засяваме пролетниците. Но междинните култури помагат много. Първо разрохкват почвата. За целта използваме ръж, репи и различни подобни смески. И другото, което е важно е, че целогодишно в почвата има живот.
Правили ли сте сметка колко пари ви спестява но-тил технологията в сравнение с конвенционалното земеделие?
Да, правил съм такава сметка. Това е най-важното. Във всеки бизнес трябва да си правиш сметката. Намалих си разходите с около 50-60 процента. Това включва семена, работна ръка, горива, масла, машини. При тази технология са ни необходими машини единствено за да засеем, да напръскаме и да наторим. Други инвентари не трябват. С четири машини – сеялка, торачка, пръскачка и трактор, управлявам цялото си стопанство. Намалил съм драстично работната ръка. Моите 5500 дка ги обработваме двама души – аз и още едно момче. Намалил съм препаратите и торовете на 50 процента в сравнение с преди.
Няколко са основните въпроси, които тревожат земеделците относно но-тил. Смята се, че в технологията се използва много химия. Вторият е, че но-тил не става на всяка почва…
И мен така ме убеждаваха, че не става на всяка почва. Че почвите в Бургаско са много богати, че са плодородни земи, а но тил е за по-слаби и песъкливи почви. Но въпреки това аз вътрешно бях убеден, че това е технологията. Подходих с много предварителни проучвания и при мен се получи. Гарантирам, че дори и на тежки почви се получава но-тил.
Как се справяте с плевелите без оран и същевременно намалявайки химическите обработки?
Ползваме препарати. Но много малко. Плевелите няма как да изникнат, защото ние не ги провокираме. Семената стоят дълбоко в почвата и само каквото излизе от дъждовете унищожаваме. Иначе ние не безпокоим почвата, за да ги провокираме да никнат.
Как се отрази преминаването към но-тил върху добивите?
Още от първата година съм много доволен. Дори бях изненадан от резултатите. Добивите са същите както при колегите около мен с конвенционално земеделие, които ги получават с много разходи. И така е вече няколко години. При мен но-тил изобщо не оказа влияние върху добивите.
А по отношение на почвата какви промени забелязахте след като преминахте към Но-тил?
В почвата вече има живот. Стана по-мека, како ние казваме – като гъба, по-ронлива, троши се, липсват сбитите буци. Червеите вървят из почвата и правят пътища, което за нас е много добре, защото тези канали запазват влагата.
Трябва ли технологията да бъде част от приоритетите на новата ОСП?
Задължително. Ние ползваме много по-малко гориво. Намалил съм разхода на гориво с 60-70 на сто в сравнение с годините, когато правех конвенционално земеделие. Намалил съм всякакви емисии драстично.
Да разбирам, че бихте препоръчали на вашите колеги да преминат към нотил независимо в коя част на България са стопанствата им?
Твърдо, да. Притеснително е в началото. Винаги има доза несигурност. Но нека да пробват. Който не иска да мине изцяло на такова земеделие, нека първо да заложи на част от площите. Да се увери сам колегата. Но е много добре преди да почне, да пита по-опитни колеги и да разбере принципите на работа. Не може просто да си вземеш някаква сеялка за но тил и да кажеш, че ще правиш но тил.
А как да започнат? Откъде?
Асоциацията на българските нотилъри е едно добро начало. Тя е създадена, за да дава информация и подкрепа. Да потърси колеги, които вече са преминали към но тил. Те ще го насочат. В България вече има доста опитни колеги, които работят по тази технология от години. Никой няма да откаже да даде съвет.
