Какви са преимуществата и недостатъците на различните технологии – анализ на американски специалист в авторитетното издание Farm Journal
Почвообработката има критично значение за доходността от земеделието. Целта на тази операция е да се създаде еднороден по пълтността си слой, така че нищо да не възпрепятства корените на растенията и влагата. Американските специалисти открояват четири различни типа основна почвообработка – хоризонтален (традиционен), вертикален, Strip-Till и No-Till. Всяка от тези системи има своите особености. А изборът на конкретна система за конкретно стопанство може да се прави не само въз основа на природните фактори – дебелина на плодородния слой на почвата, климат и структура на почвата, но и според размера на стопанството и неговото финансово състояние. По-подробно за преимуществата и недостатъците на различните системи разказва агрономът Кен Ферри пред американското издание Farm Journal.
Хоризонтална обработка
Някога хоризонталната обработка на почвата е била синоним на оран с обръщане на пласта. Днес тя обикновено включва преминаване с култиватор или компактна почвообработваща машина на дълбочина от 7,6 до 10,2 см преди пролетната сеитба. При соево-царевичен сеитбооборот хоризонталната обработка не предвижда никакви операции наесен, асамо едно преминаване с компактна почвообработваща машина преди сеитбата на царевицата напролет. Това е надежден начин да се получат бързи и равномерни посеви.
Като недостатък на хоризонталната обработка авторът посочва резкия преход на плътността между орния хоризонт и т.нар. плужна пета. Дали такъв преход е проблем, зависи от годината.
Интензивните дъждове в началото на годината могат да доведат до това, водата да се натрупа над плужната пета, което може да причини загуби на азот и болести по растенията. Когато през юли и август е горещо и сухо, при наличието на рязък преход в почвата, първите три горни групи корени при опита си да се доберат до влага, може да спрат, натъквайки се на значително по-плътния слой.
Ако това се случва, вероятно си струва да се премине на вертикална обработка на почвата, No-Till или Strip-Till.
Работата е там, че една от главните цели е проникването на първите три горни пласта на корените дълбоко в почвата. При вертикалната почвообработка, Strip-Till или Nо-Till те растат на дълбочина. Но при хоризонталната почвообработка преди сеитбата (изключенията са редки, например песъчливи почви) независимо от това какви операции се провеждат наесен, първите два горни етажа от корени почти винаги се сгъват, натъквайки се на плътния слой почва. За щастие, ако наесен се прави вертикална обработка на почвата, третият етаж корени прониква в дълбочина.
Рязкото преминаване към вертикална почвообработка, Nо-Till или Strip-Till за някои фермери може да бъде твърде шокираща промяна. Първата крачка е да се разрохка целият почвен профил с помощта на определени операции наесен. След последвалата почвообработка напролет плужната пета ще се запази, но разликата в плътността на почвата между различните пластове ще намалее.
Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
