Интервю на Ася Василева
- Има спешна необходимост от цялостна стратегия на ниво ЕС за торовете и продоволствената сигурност. Не е застрашено наличието на храни, а тяхната достъпност за хората
- ЕК препоръчва въглеродното земеделие да се включи в ОСП, то ще подкрепи доходите на фермерите и опазването на околната среда
- Митата и квотите за украинските стоки са на дневен ред в ЕК
- Стабилизирането на българското земеделие е жизненоважно за ДПС
Госпожо Вели, знаете ли докъде стигна работата по Стратегическия план за земеделие на България и не закъсняваме ли с неговото изпращане в Брюксел? Има ли време той да бъде разгледан и одобрен от ЕК навреме за 2023 г., така че да стартира прилагането на новата ОСП за следващата година? Вероятно ли е да се наложи отсрочка?
Напредък в преговорния процес с ЕК има, но не и с темповете, които всички очакват. Работата по Стратегическия план продължава, като в момента българските власти отразяват коментарите на ЕК, които България получи през месец май 2022 г. Закъсняваме, но за да бъда обективна искам да подчертая, че това закъснение е с натрупване – работата, преговорите и приемането на пакета от регламенти за прилагане на ОСП на ниво ЕС продължи 3 години, България закъсня с подготовката и изпращането на Стратегическия план за одобрение в Брюксел, а в момента се бавим с финализиране на Плана. Очаквам преговорите с Комисията да приключат и в следващите седмици България да получи зелена светлина от Брюксел за Стратегическия план, но не мисля, че сме готови за прилагането на интервенциите от началото на 2023 г. Няма напредък в подготовката на националното законодателство, адаптиране и разработване на информационните системи на Разплащателната агенция, напълно липсва информационна кампания за земеделците и другите потенциални бенефициенти. Политическата криза в страната допълнително възпрепятства навременното стартиране на Стратегическия план.
Вероятно и този програмен период ще започне със закъснение. На фона на кризите в България и трудностите, които изпитват българските фермери, това е поредната лоша новина за бранша.
Комисарят по земеделие Войчеховски коментира спешната нужда от Европейска стратегия за торовете и гарантиране на продоволствената сигурност. Вие подкрепихте необходимостта от такава стратегия. Има ли повече яснота по нейната конкретика и опасява ли се все още Европейската Комисия от продоволствена криза през следващите месеци?
Комисар Войчеховски изрази готовност Европейската комисия да публикува съобщение за торовете и за гарантиране на продоволствената сигурност. Мнозинството от евродепутати обаче сме на мнение, че има спешна нужда цялостна стратегия за торовете и интегриран подход за гарантиране на продоволствената сигурност. Стратегията следва да съдържа конкретни мерки, които да бъдат насочени към укрепване на производството на торове в Европа, намаляване на зависимостта от трети страни, използване на интервенциите в Стратегическите планове по ОСП за рационална употреба на торове, както и използването на торове на биологична основа.
Ситуацията с производството на торове и непрекъснато растящите цени в Европа е изключително сериозна и тревожна. За последната една година производството на торове в ЕС е намаляло с 70 %, а цените на азотните торове са се увеличили с 140 % спрямо септември миналата година. Цените на торовете продължават да растат като това не се дължи само на руската инвазия в Украйна. Скокът в цените започна още по време на Ковид кризата поради нарушените доставки. Високите цени на енергията, високите производствени разходи притискат земеделските производители и се отразяват на потребителите. Инфлацията при хранителните стоки е в пъти по-висока в сравнение с други продукти.
По време на война намалената употреба на торове може да доведе до свиване на добивите от някои култури наполовина. От друга страна, по-ниските добиви и високите цени на храните допринасят за по-бързата инфлация. Всичко това поставя в риск продоволствената сигурност на Европа.
Съвсем наскоро ЕК публикува доклад, в който казва, че не е застрашена наличността на храни в ЕС. Продоволствената сигурност не е само производството и наличност на храни. Тя включва и достъпността на храните. По мое мнение този аспект липсва в анализите и предложените от ЕК мерки. Затова и по време пленарното заседание подчертах пред комисар Войчеховски, че рискуваме да се сблъскаме с криза на достъпността на храните през следващите месеци.
Ако не искаме социално напрежение и бедност, трябва да имаме интегриран подход за гарантиране на продоволствената сигурност в Европа, който да включва не само земеделието и производството на храни, но и икономическия, социалния и екологичния аспект.
След избухването на войната в Украйна, ние от Обнови Европа поставихме гарантирането на продоволствената сигурност като топ приоритет. Аз съм член на специална група на Обнови Европа, която работи по този приоритет. През юли 2022 г. обявихме предложенията си, които включват конкретни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки. Миналата седмица призовахме и останалите политически групи да подкрепят предложенията ни, за да може Европейския парламент да излезе с обща позиция и предложение за предотвратяване на риска от бъдеща продоволствена криза, а в дългосрочен план – за гарантиране на продоволствена независимост.
Въглеродното земеделие е един от приоритетите на много от държавите членки на ЕС. Какво трябва да знаят земеделците за него? Кога се очаква то да заработи и под каква форма? Как въглеродното земеделие ще стимулира земеделците да правят по-устойчиво земеделие?
Накратко, въглеродното земеделие е зелен бизнес модел, възнаграждаващ собствениците на земи за прилаганите добри практики за климата. Въглеродното земеделие е част от усилията на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. EK обяви инициатива за въглеродно земеделие, като в нея са основните насоки и добри практики.
Прилагането на такива практики вече се прави и от българските, и от европейските земеделци. С цел стимулиране на тези практики и по-масово прилагане, ЕК препоръча на държавите те да бъдат включени като интервенции в националните стратегически планове по ОСП. Т.е. основното финансиране и поощряване на този тип практики ще бъде по линия на ОСП. В допълнение средства са предвидени и по други програми на ЕС като програма LIFE и Хоризонт Европа, по-специално в рамките на „Сделка за почвите на Европа“. Пилотни проекти се съфинансират от ЕС по програмата LIFE и Европейския фонд за регионално развитие.
Примери за такива практики са агролесовъдство и други форми на смесено земеделие; безоранната обработка на почвата (NoTill); използването на междинни и покривни култури и сеитбооборот, както и разнообразяването му; намаляване на площите под угар и заменянето им със зимуващи покривни култури, ротационна паша на животните, подходящи фуражи за животните, които намаляват емисиите от метан и др.
Служебният министър на земеделието отбеляза, че в процеса на преговорите с ЕК е направено много за въглеродното земеделие. Надявам се българските фермери да могат да прилагат подходящи и съобразени със спецификата на българското земеделие въглеродни и регенеративни практики и да получат за това субсидии по Стратегическия план.
На този етап в България въпросът кои фермери ще се подпомагат и по какъв начин ще бъдат стимулирани да имат устойчиво производство остава без отговор. Поне докато няма публичност и яснота за финалния вариант на Националния стратегически план.
Очаква ли се митата и квотите за внос на украинска продукция в ЕС да бъдат отменени за още една година? Има ли възможност българските зърнопроизводители да получат някаква компенсация на ниво ЕС заради затруднения пазар в момента?
Юни 2022 г. влезе в сила Регламент за временни мерки по либерализиране на търговията с Украйна. Митническите освобождавания на ЕС за украински стоки са валидни само за една година и ЕК заяви, че запазва правото си да налага допълнителни мита в случай на нарушаване на интересите на европейските производители. На този етап Комисията се ограничава само до наблюдение на пазара и няма предложение за удължаване или прекратяване на митническите освобождавания.
Темата с митата и квотите за внос на украинска продукция е в дневния ред на европейските институции, защото само няколко месеца след влизането в сила на митническите освобождавания, вече е ясно, че е затруднен не само пазара на зърно и слънчоглед, но и на пилешко месо и други. Конкуренцията от увеличения внос се усеща силно, а европейските фермери от различни страни изпитват все по-големи затруднения да реализират продукцията си.
В случаите на пазарни смущения и сътресения са предвидени мерки на европейско ниво.
ДПС обяви, че е готово с програма за подкрепа на земеделието в България. Може ли да кажете какво включва тя?
Да, ДПС има програма, която включва дългосрочни и краткосрочни мерки. В дългосрочен план наш приоритет остава зелената икономика, кръговата икономика, чистата и зелена енергия.
В краткосрочен план най-важното за нас е преодоляването на кризите в България. На първо място – излизане от политическата криза, което може да стане само по пътя на диалога между политическите партии. За решаването на енергийната криза залагаме на възобновяемите енергийни източници и включването на малкия и средния бизнес и земеделските производители в производството на енергия, което ще осигури независимост на бизнеса.
Именно поради това, основната част от мерките, включени в програмата на ДПС в кратък хоризонт и с антикризисен характер. В редица проведени срещи, тези мерки бяха консултирани и със земеделския бранш, работодателите и бизнеса.
Жизненоважно и основополагащо в момента е антикризисното подпомагане на сектор „Земеделие“, което да стабилизира сектора и да го изведе от кризите. За ДПС осигуряване на изхранването на населението и гарантирането на продоволствената сигурност е приоритет. Продоволствената сигурност и в двете й измерения – наличност и достъпност на храните, е от първостепенно значение. Необходимо е адекватно и навременно финансиране на фермерите, част от които са на ръба на фалита, а много вече и фалираха. От друга страна, покачващите се цени на храните влияят на възможността на хората да купуват храни и това увеличава още повече натиска върху домакинствата с ниски доходи.
Българските земеделци са изправени пред редица предизвикателства и се нуждаят от спешна финансова подкрепа. Ние отчитаме факта, че като част от единния европейски пазар, те са поставени в неравностойно положение спрямо европейските си колеги от останалите държави в ЕС, които вече изплатиха огромен ресурс на фермерите си. Част от антикризисните мерки са фокусирани в използването на всички европейски и национални инструменти и механизми за стабилизиране на сектора и подпомагане на най-засегнатите, особено малките стопанства и животновъдните стопанства.
За ДПС сега повече от всякога, е време да демонстрираме стратегическата важност на сектор „Земеделие“, диалог и обединение около национални приоритети.
