Нова помощ обяви ЕК за земеделието за справяне на последиците от войната с Украйна. Българското правителство този път се справи изненадващо бързо и вече има и срок за кандидатстване – през декември, и ставки за помощта. Помощта ще се изплаща на стопанство, като в момента се преговаря дали ще се обвързва с таван.
От работния вариант на проекта за финансовата помощ в сектор „Животновъдство“ става ясно, че помощта за овце и кози ще бъде следната – за овце и кози от 10 до 49 броя е 650 лева, от 50 до 199 броя – 2150, от 200 до 500 броя – 5150, а над 500 броя – 17 000 лева.
За млечните крави от 5 до 9 броя предвидената помощ е 500 лв., от 10 до 49 броя – 1500 лв., от 50 до 199 бр. – 4500, над 500 бр.-29 000 лв.
При месодайните крави от 5 до 9 броя предвидената помощ е 400 лева, от 10 до 49 броя – 1 000 лева, от 50 до 199 броя – 3700 лева, от 200 до 500 бр. – 12 500 о над 500 бр. – 29 000 лева.
Максималната сума за подпомагане по тази мярка е 15 000 евро.
В овощарството и зеленчукопроизводството индикативните ставки са следните:
Плодове:
до 4, 99 ха – 450 лева
от 5 ха до 9, 99 ха – 2 000 лева
от 10 ха до 19, 99 ха – 4 000 лева
от 20 ха до 29, 99 ха – 7 000 лева
от 30 ха до 49, 99 ха – 11 000 лева
≥ 50 ха – 25 000 лева
Полски зеленчуци:
до 4, 99 ха – 400 лева
от 5 ха до 9, 99 ха – 2 300 лева
от 10 ха до 19, 99 ха – 4 500 лева
от 20 ха до 29, 99 ха – 8 000 лева
от 30 ха до 49, 99 ха – 12 500 лева
≥ 50 ха – 29 000 лева
Зеленчуци оранжерийно производство:
В отопляеми оранжерии – 29 000 лева
В неотопляеми оранжерии – 1 500 лева
Подпомагане ще получат още производителите на маслодайна роза, гъби и винени лозя. Ставките, които се предвиждат са следните:
Маслодайна роза:
до 4, 99 ха – 200 лева
от 5 ха до 9, 99 ха – 900 лева
от 10 ха до 19, 99 ха – 1 800 лева
от 20 ха до 29, 99 ха – 3 200 лева
от 30 ха до 49, 99 ха – 4 800 лева
≥ 50 ха – 11 000 лева
Гъби:
до 499, 9 кв.м. – 2000 лева
от 500 кв.м. до 999, 99 кв.м. – 6 600 лева
от 1 000 кв.м. до 1499, 99 кв.м. – 11 600 лева
от 1500 кв.м. до 1999, 99 кв.м. – 16 400 лева
≥ 2000 кв. м. – 29 000 лева
Винени лозя:
до 4, 99 ха – 300 лева
от 5 ха до 9, 99 ха – 1 300 лева
от 10 ха до 19, 99 ха – 2 500 лева
от 20 ха до 29, 99 ха – 4 500 лева
от 30 ха до 49,99 ха – 7 000 лева
≥ 50 ха – 20 000 лева
Максималната сума за подпомагане по тази мярка е 15 000 евро, като в тази сума се включва предоставеното подпомагане по: схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“; Наредба № 1 от 2022 г. за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделските стопани от определени сектори – „Свиневъдство“, „Птицевъдство“, лозаро-винарския сектор и оранжерийното производство на зеленчуци.
Това е трета поредна помощ за тези сектори и това е добре. Всеки има нужда от помощ. Но държавата не бива да е майка за едни и мащеха за други. Добре е, че този път държавата, макар и плахо, е помислила и за зърнопроизводителите, които са най-пострадалият сектор директно от конфликта в Украйна. Производителите, отглеждащи слънчоглед също ще бъдат допустими бенефициенти по третата кризисна мярка заради войната в Украйна. Сектор Зърнопроизводство е важен сектор в селското стопанство, а не е подпомогнат по никакъв начин.
Ето и ставките, които се предвиждат:
Слънчоглед:
0,5 ха до 4,99 ха – 150 лева
от 5 ха до 9,99 ха – 350 лева
от 10 ха до 29, 99 ха – 850 лева
от 30 ха до 99, 99 ха – 2800 лева
Бенефициери по мярката ще бъдат земеделски стопани, които следва да са кандидатствали за подпомагане по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) и схемите за обвързано с производството подпомагане през Кампания 2021 и Кампания 2022 или и/или да са отглеждали слънчоглед през Кампания 2021 и Кампания 2022.
Подпомагането е само за слънчоглед, въпреки че пазарът на всички зърнени култури е в пълен застой заради дъмпинговия внос. Подпомагането е от 4 лв/дка и едва ли може да се нарече точно помощ в реалността. Но поне държавата призна, че има необходимост. Инфлацията изяде 70% от субсидията, цените на горивата и торовете растат, а те се използват изключително много в зърнопроизводството. Сектор, който години наред не е участвал по никакви държавни помощи.
Междувременно стана ясно, че до 2024 г. се удължава безмитният внос на украински земеделски стоки. По-рано тази година беше решено 6 групи продукти, сред които зърнени култури, говеждо и телешко месо, мляко и млечни продукти, свинско месо, яйца и месо от домашни птици да влизат от Украйна в рамките на Европейския съюз без мита според приет от ЕК реглемент (ЕС) 2022/870 на Европейския парламент и Съвета от 30 май 2022. Действието на регламента беше определено до 5 юни 2023 г. В резултат на това решение страните около Украйна, включително България бяха наводнени от вносни украински стоки, предимно слънчоглед, но също така пшеница и др., а цените им на нашия пазар се сринаха.
В тази ситуация, докато големите зърнопроизводители, евентуално натрупали някакви финансови резерви и притежаващи собствени складове, могат да оцелеят без пазар за известно време, то за малките положението е равнозначно на фалит. А предстои плащането на ренти.
„Войната в Украйна ясно ни показа, че Европейския съюз се нуждае от цялостен подход за гарантиране на продоволствената сигурност, а в дългосрочен план и осигуряване на продоволствена независимост. За да сме сигурни, че храната ще бъде достъпна и налична е необходимо ускоряване на трансформацията към устойчиви земеделие и производствени системи, които са способни да издържат на сътресение и кризи. Решаващо за европейските фермери в момента е продължаване на антикризисното подпомагане, особено на най-засегнатите, както и определяне на нови, по-високи тавани за държавни помощи. За да имаме хляб, трябва да имаме земеделци!“, каза българският евродепутат Атидже Алиева-Вели в изказването си пред евродепутатите тази седмица.
Време е държавата ни да подкрепи един работещ сектор в българското земеделие. Войната, кризата и проблемите, породени от тях са едни за всички производители и не е редно да бъдат подкрепени само някои от тях. Да, не е хубаво да учиш някого да оцелява на помощти. Зърнопроизводителите досега години наред са доказали, че могат и без тях. Но е време държавата да им подаде ръка в труден момент, още повече, че те изобщо не са причина за затруднението, в което изпаднаха. А българската икономика зависи от тях. Не само хляба. Бюджетът на държавата е на червено и дори парите за пенсии не са сигурни. Не е момент да убием малкото икономически устойчиви сектори, които внасят данъци. Горко ни, ако държавата си изостави най-стратегическия сектор – зърнопроизводството.
Ася Василева
