В много страни се използват само две активни вещества с еднакъв механизъм на действие
Производителите на зърнено-житни култури са притеснени и вече бият тревога по повод значителното повишаване на устойчивостта на гъбните болести към фунгицидите. Случаи на проявление на устойчиви форми вече са установени в Европа и в югозападната част на Австралия.
Д-р Роан Рейнбоу от Центъра за научни изследвания и разработки в областта на зърнените култури (GRDC) в Австралия заяви, че за да се намерят трайни и устойчиви решения на този проблем е необходимо да се провеждат повече изследвания по генетичните аспекти за развитие на устойчивостта, като в същото време, разработката на нови химически препарати може да отиде на втори план.
„Сега ние трябва да използваме всички възможни инструменти – коментира ситуацията той, – но е необходимо да се започне със създаването на устойчиви сортове, това е несъмнено най-стабилната посока на развитие, особено по отношение на тези заболявания, които вече са показали признаци на развитие на устойчивост към фунгицидите. Важно е този проблем да се извади и да се постави за широко обсъждане.”
Болести като жълта ръжда, мрежеста петнистост по ечемика, черна стъблена ръжда по житните и др., са максимално рискови и проявяващи резистентност форми към химичните пестициди. Това се дължи на ограничения брой фунгициди, които земеделските производители могат да използват за борба с тези заболявания. Сега има само два вида химични вещества, които се използват за борба с тези болести – триазол и стробилурин, като и двата имат един и същ механизъм на действие.
Агрохимическите корпорации се стремят да комерсиализират други видове фунгициди, а в същото време земеделските производители трябва да търсят стратегически подход в борбата срещу тези болести. „По принцип, само при тези две групи активни вещества – триазоли и стробилурини, има поява на резистентни форми, така че трябва внимателно да се помисли за това, как по нататък да се използват триазолите. Земеделските производители трябва да поемат повече отговорност за начините на борба с гъбните заболявания на собствените си култури и да внедряват по-устойчиви методи. Накрая ще трябва да се използват гените, отговарящи за устойчивостта, което ще позволи да се запази нивото на разпространение на болестите на ниско ниво,” – споделя мнението си д-р Рейнбоу.
Той смята, че много важно условие в борбата с болести като ръждата при житните у правилното редуване на културите и борбата със „зелените мостове” – стърнища и плевели, презимуващи на полето.
