Десислава Бонева e на 29 години, съветник на Министъра на земеделието на Република България. Ослепителната млада дама е докторант към катедра „Фитопатология“, с научна специалност „Растителна защита“ в Аграрния университет в Пловдив. Тя е избрана за пълноправен член в екипа на министър Явор Гечев след конкурс, проведен сред студенти от цяла България в земеделските университети.
“ Завършила съм бакалавърска степен „Агрономство“ в Технически университет – Варна. Там проф. Иван Киряков запали интереса ми към Фитопатологията. Продължих обучението си по специалността „Растителна защита“ в Аграрен университет – Пловдив, където проф. Светослав Бобев провокира друго предизвикателство – изучаването и идентифицирането на болестите по културните растения. Ето защо реших да задълбоча познанията си в тази сфера и записах докторантура в АУ-Пловдив със специалност Растителна защита (Фитопатология).
Тази година специализирах в Белгия, където изследвах изолатите, които съм събирала през годините. Темата на специализацията ми е: „Молекулярно идентифициране на вируси, фитоплазми и гъби“. Предстои публикуване на новооткритите фитопатогени. Ентомологията и Хербологията също са сред любимите ми дисциплини. Успоредно с това съм и агроном в семейния бизнес. Притежавам и правоспособност за категории управление на земеделски машини – Ткт, Твк и Твк – З.”, разказва Десислава Бонева за себе си в интервю за „Гласът на земеделеца“.
От малка е част от аграрния бизнес и съпътстващите го проблеми. Семейството на Десислава Бонева се занимава със земеделие повече от 30 години. Стопанството на добруджанците Диана и Владимир Боневи – „Бонев-63“, обработва около 13 000 декара със зърнено-житни и бобови култури в региона на село Белгун, община Каварна. Половината от земята е собствена, а останалата е наета дългосрочно.
Голямата дъщеря Райна Бонева стана носител на наградата на фондация „Еврика“ „Най-добър млад фермер“ за 2017-а. Преди 25 години и бащата – Владимир Бонев, получи същата награда от същата фондация. И трите деца на семейство Диана и Владимир Боневи – Райна, Десислава и Владимир младши продължават професионалният си път в земеделието.
Още от началото на семейния бизнес Боневи вярват, че съвременно земеделие без модерни машини не може да има
Сега разполагат с богат машинен парк, като наемат дори хеликоптер за торене и дейности по растителна защита. Постоянно правят инвестиции. Една от големите е в покупката на земя, където цените са много високи. Инвестират и в модерна селскостопанска техника. Работят с мощни трактори и хубави комбайни. Всички машини в стопанството са оборудвани със система за следене с пълен автопилот и GPS навигация, което също е голямо финансово перо. Техниката улеснява много работата на механизаторите. Целта е оптимизация на труда и повече време за почивка.
Треперят над почвите и плодородието
Колкото до почвите, целта е да се използва по-малко химични препарати, тъй като прекаленото торене води до окисляване и разрушаване на почвената структура, а земята губи своето плодородие. Затова в стопанството се прилагат щадящи агромероприятия, а правилното сеитбообращение и агротехниката помагат да се намали до минимум торенето с минерални торове. Основен принцип в работата в стопанството на Боневи е да се пази почвеното плодородие и структура, да се съхранява почвената влага, да се прилагат повече механични обработки, а не химически третирания.
Тракторите в стопанството на Боневи са винаги верижни с цел опазване на почвеното плодородие. Докато с избора на трактори са по-консервативни (според техните признания), с особена прецизност избират инвентара и прикачната техника – сеялки, дискови брани и т.н.
„Ние поддържаме техниката в добро състояние, но това не означава, че не трябва да се подновява автопаркът. Купуваме по нещо всяка година, но един мощен трактор, който трябва да е верижен, струва изключително много пари. Страшно много, което означава, че щом си купиш такава машина, ще пренасочиш всичките средства там. Инвентарът, с който се работи, е много важен и там сме много добре“, разказа наскоро Диана Бонева в разговор с „Гласът на земеделеца“.
Според нея политиката на финансиране на покупката на нова техника по селската програма, не е била добре обмислена. „Всички бизнес планове, които бяха одобрени, имаха заиграване с лавандула и етерични масла, но как ще измести това производство основното за нашия регион – зърнопроизводството, аз не го разбирам“, коментира Диана.
Семейството не е залитнало към отглеждане на лавандула, не предприема икономически авантюри
Диана Бонева помни опитите да разнообрази дейността си, като отглежда зеленчуци. Оказва се, че не само трагедията с „Напоителни системи“ е тотална, но няма и работна ръка. Лошо са устроени и административните въпроси по отношение на напояването.
„Стигнахме до такъв парадокс – в нашия район, който е един от най-големите производители на пипер в света, изчезна и не се произвежда вече прочутата Шабленска капия. Тя бе унищожена като сорт. Сега внасят пипер от Турция. Все още по света се търси български пипер, но няма кой да го произведе у нас. Същевременно затвориха сдруженията за напояване, които обработваха хиляди декари земя“, възмущава се Диана.
Някои фермери са изградили оранжерии, но това е дребно производство. Сега се налагат други сортове, който са по-добивни и докарват тонове продукция от декар, но пък липсва вкусът на истинската българска капия.
Семейство Боневи отглежда сега царевица, пшеница и задължителните бобови култури – леща и боб.
„Нещата станаха много сложни и на практика това, което произвеждаме, можем да го пласираме единствено за износ, защото нашият пазар се напълни с внос. Ние не можем да скачаме срещу китайската или турската продукция. Нашите южни съседи субсидират до такава степен селското стопанство, че продават, за да си докарат някой лев отгоре. При нас е обратното. Условията не са благоприятни за българския зърнопроизводител и затова хората бягат към лавандулата. Но не съм сигурна дали тази алтернатива е добра, защото лавандулата изтощава почвата за години напред. Но дори ако земята има резерв, какво ще правим после етеричното масло, което произвеждаме? Трябват ни сигурни пазари. Ние нямаме преработка и пак изнасяме суровини. Би трябвало да създадем цяла индустрия. Ще стане като със зърното – продавахме житото по 25 ст. за килограм и после си купуваме солети за 70 ст. пакетчето. А в тях е вложено зърно за не повече от 2 стотинки. Ние продаваме само суровина, защото сме много богати ли“, пита Диана. Но когато семейството започнало да обмисля да затвори кръга на производство с преработка, отново се сблъскало с реализацията и пазара. В България няма установени търговски правила – не е ясно кой произвежда, кой купува и кой изнася. Добруджанските фермери смятат, че колегите им, които произвеждат етерични масла, после ще се чудят на кого да ги продадат. Ако държавата се намеси, вероятно от Брюксел ще ни ударят през пръстите заради непозволена държавна намеса на пазара. Вероятно някой се страхува от висококачественото българско етерично масло и отново ще намери начин да натика фермерите в ъгъла.
Тези думи на Диана Бонева, които записахме преди 2 години, са изключително актуални днес, когато пазарът на лавандула в България се сгромоляса с трясък. И само доказват колко много знания трябва да вложиш, за да правиш земеделие.
Диана Бонева поддържа теорията, че когато растенията се отглеждат с любов, дават по-висок добив. „Затова спорим имат ли нервна система растенията и дали поддържат физиологична дейност. Това е моя тема – едно дърво, което е 10 метра високо, издига тонове вода на тази височина, но кой регулира процесите? Нека намерят помпа, която да вдига водата без ток или друга енергия на такава височина! Винаги съм спорила с моите преподаватели, че теорията на Дарвин е пълна глупост. Растенията са една цивилизация, която живее успоредно с нас и заслужава огромно уважение, защото ни дава много, а не взема от нищо нас“, обяснява Диана любовта към природата, която е вдъхнала и у децата си.
Всички членове на семейство Боневи виждат бъдещето си, свързано със земеделието
Голямата дъщеря Райна е бакалавър по специалността „Агрономство“ и магистър по „Аграрен мениджмънт“ от Техническия университет във Варна. Най-малкият Владимир е студент, със специалност „Земеделска техника и технологии“ .
Деси от малка е привлечена от агрономията.
„Като забележи болест по някое растение, просто е щастлива и с огрято от изследователска радост лице съобщава: Виж, мамо, по картофите има две болести, не една. Дори успя да спаси картофите, които отглеждаме по екологичен начин за собствени нужди“, гордее се майката. Напоследък Деси живо се интересува от билки и чете за уникалните свойства на българските лечебни растения.
„На мен най-много ми харесва това, че нашите деца не си взеха куфарите, за да тръгнат нанякъде, казва Диана Бонева
Дори когато ги канеха, те отказваха. Много родители държат техните деца да покажат повече, отивайки някъде по-надалеч. Току се завърнат с някаква диплома отнякъде, която, общо взето, няма смисъл. Познавам много хора, които няма да си го признаят, но децата им са изтормозени, защото са далеч от родината и дома си“.
Но ако я накарат да повтори началото на фермерския период в семейството, трудно може да си го представи.“ Тогава ходех на работа в училище. През 1989 г. се роди първата ни дъщеря Райна, после през 1993 г. се появи и Десислава. Ходех на работа, занимавахме се и на полето, но безпаричието беше голямо“.
Диана не обича да прави прогнози за бъдещето, а само планове за работа. Според нея децата трябва да са щастливи, да се трудят и да имат нормални семейства. Така си представя бъдещето на семейството и на страната ни.
„Хората най-после трябва да се осъзнаят – сега имат повече психологически притеснения, отколкото физически проблеми. Натъпкаха хората в апартаменти и ги откъснаха от земята, но пътят е пак натам. Кой от зор, кой от мерак…“, шегува се педагогът в нея.
„Много ми е жал за всички родители, които натириха децата си къде ли не, за да станат велики. А те не могат да си признаят, че колкото и голям учен да си, ти си емигрант. Всеки народ има собствена характеристика. Не може да станем еднакви и според мен е трагедия да живееш в Германия или Франция като българин. Все едно да чакаш круша да роди ябълки. Това са ГМО хора, както има генномодифицирани организми“.
Дълги години семейство Боневи поддържа традиция – в първия ден на жътвата всички се обличат в народни носии и излизат на полето „да зажънат“.
„Откакто се помня, със сърп и ръкойка най-старият човек зажънва първия сноп и го предава на най-младия. После се танцува добруджански ръченик, който е специален танц за земята. Само добруджанците имат ритуален танц за жътвата. Това са стари обреди да се измоли плодородието на земята“, разказва Деси.
„Правим го, за да не прекъснем нишката. Бабите ни починаха, а майките ни са модерни. Сега купуваме оригинални народни носии и се радваме, че стават все по-популярни събитията, на които българите се обличат с носии и играят народни танци“, коментира Диана. Хората започнаха да се сещат, че това се отнася за всички, че това е образът на българското семейство, което с обич се труди и отглежда децата си.
„Родът трябва да се уважава и цени, но сега ни налагат други ценности. Да си спомним, че преди хората са ходели на войни и пак са оцелявали“, завършва оптимистичния си разказ Диана Бонева.
Така естествено избрах да се развивам и да трупам знания в сферата на земеделието – е мотивацията на Деси, която успешно „носи няколко дини под една мишница“ – агроном, докторант, а отскоро и съветник на аграрния министър.
“ От родителите ми през годините съм получавала много ценни практични съвети. Баща ни винаги ни е учил да пазим земята, защото тя остава поминък за идните поколения. Да пазим почвеното плодородие и почвената влага, да спазваме добрите земеделски практики, да минимизираме употребата на минерални торове и препарати за растителна защита и др.
От малка съм част от аграрния бизнес и проблемите, свързани с него. Бизнесът ни е семеен и е създаден, благодарение на неуморния труд на моите родители. За мен е гордост да продължа начинанието им. Затова естествен избор за мен беше да продължа да се развивам и да трупам знания в тази сфера. Разбира се, и да остана на село, близо до земята…
Земеделието е сложна професия, която изисква съчетаването на много знания, умения, опит и труд. То е призвание. Трябва да си адаптивен и да можеш да се напасваш в зависимост от промените в търсенето на пазара, околната среда и др. Благодарна съм, че избрах този път. Удовлетвореност носи това, че създаваш продоволствие за хората и си свързан със земята”.
Отскоро си съветник на министър Явор Гечев, какво те мотивира да кандидатстваш за длъжността?
За конкурса научих в последния ден за кандидатстване. Реших да участвам и изпратих заявлението си буквално в последната минута. Баща ми не знаеше за това, а една част от семейството ми разбра от медиите, че съм спечелила. Не исках да споделям за участието си, тъй като не желаех да се ползвам от протекции и исках още веднъж да изпитам себе си в това ново предизвикателство.
Пред българските зърнопроизводители възникват все повече предизвикателства, свързани с дъмпинговия внос от Украйна, високите цени на торовете и горивата, забраната за използване на все повече препарати за растителна защита, липсата на квалифицирана работна ръка, променливите климатични условия, наличието на нови вредители по земеделските култури, високата цена на земята и високите арендни плащания в Добруджа и др. Това ме мотивира да съм по-дейна и да участвам в конкурса.
Благодаря за гласуваното доверие на Министерство на земеделието. Родителите ми от малка са ме учили да развивам максималния си потенциал. Затова мисля да дам всичко от себе си в това ново начинание.
Вече взех участие в официални и работни срещи на министъра и заместник-министрите. Също така участвах в провелите се Тематични работни групи, свързани с финализирането на Стратегическия план за земеделието и селските райони. През изминалия месец присъствах и на срещи от международен характер. За мен е чест да съм част от екипа и да имам възможността да работя за решаването на проблемите в българското селско стопанство…
Как си представяш бъдещето на българското земеделие?
Иска ми се да си го представям с много млади хора, работещи в него!
Дано мечтата на Деси да се сбъдне. Отскоро на полетата край Белгун вече е петото поколение на фамилия Боневи – тригодишният Стоян, син на Райна и Андрей. Той вече има собствен трактор.
Ася Василева
