Устойчивостта на селскостопанския сектор на ЕС беше подложена на сериозно изпитание през последните две години. В допълнение към смущенията в търговията и увеличените цени на суровините, причинени от възстановяването след Covid, войната в Украйна доведе до още по-високи цени на суровините и енергията. В резултат на това инфлацията на храните скочи и търговията беше допълнително нарушена.
Освен това изменението на климата води до по-чести неблагоприятни и екстремни метеорологични явления и огнища на болести по животните. В светлината на тези смущения, съчетани с промените в тенденциите в потреблението, анализът, представен в прогнозния доклад, предвижда забавяне на растежа на производството в основните селскостопански сектори в ЕС. В дадения набор от разглеждани допускания се очаква производството на някои култури да стагнира или дори леко да спадне, докато производството на мляко и месо ще намалее драстично.
Във встъпителната си реч, изнесена днес на конференцията Outlook, комисар Войчеховски каза:
За да постигнем наистина устойчива хранителна система, трябва да се справим с проблемите, които продължават да засягат нашите земеделски общности – като упадъка на семейните ферми и нарастващата средна възраст на фермерите. Тези развития, идентифицирани в последното преброяване на селското стопанство, са сигнал за събуждане. Убеден съм, че ОСП предоставя на държавите-членки силен набор от инструменти за по-добра подкрепа на техните земеделски общности и за подпомагане на осигуряването на устойчива продоволствена сигурност за обществото. През последните няколко години ние работихме в тясно сътрудничество с държавите-членки, за да разработим силни стратегически планове. Сега е време да започнем да ги прилагаме.
Анализът на средносрочната перспектива разглежда производството, потреблението и търговията в секторите на полските култури, млякото и млечните продукти и месото, в допълнение към селскостопанския доход. Той също така включва специален акцент върху продоволствената сигурност и представя анализ на сценария за екстремни метеорологични явления и друг за по-ниската гъстота на добитъка в ЕС. Докладът обхваща периода до 2032 г. и отразява действащите селскостопански и търговски политики през ноември 2022 г.
Зърнени култури
Предвижда се общата площ със зърнени култури в ЕС да намалее незначително до 57,2 милиона хектара до 2032 г., водена от намаляване при ечемика и царевицата. ЕС ще остане нетен износител на пшеница и ечемик и нетен вносител на царевица и ориз. Потреблението на зърнени храни в ЕС ще се увеличи леко (+3,9%), но тъй като употребата на фураж ще намалее (-6,1%), общата вътрешна употреба в ЕС се очаква да остане стабилна.
Що се отнася до маслодайните семена, производството в ЕС се очаква да бъде 33,0 милиона тона през 2032 г., което е увеличение от 2,8 милиона тона спрямо 2020-22 г. (+9,3%). Това се дължи най-вече на добивите, които продължават да се увеличават. Ситуацията обаче остава различна за всяка стока. Нетният внос на маслодайни семена и протеинови култури в ЕС ще намалее, тъй като ЕС ще произведе 54,7% повече варива и 33,3% повече соя.
Мляко и млечни продукти
Възприемането на по-устойчиви земеделски практики ще повлияе на бъдещото развитие на млечния сектор в ЕС. Очаква се нарастване на дела на алтернативните производствени системи (за разлика от интензивните и конвенционалните). Тъй като екстензивното производство е сочено за причина за проблемите със замърсяването на околната среда, се очаква млечните стада да намалеят и да доведат до намаляване на производството на мляко в ЕС с 0,2% годишно до 2032 г. Това обаче няма да застраши позицията на ЕС като най-големият глобален доставчик на млечни продукти.
Потреблението в ЕС вече е зряло и може да остане относително стабилно в бъдеще. Сред млечните продукти потреблението на сирене все още може да нарасне. Нарастващото експортно търсене също може да подкрепи производството. Производството на обезмаслено мляко на прах ще се забави, тъй като търговията ще расте по-малко поради по-силната световна конкуренция. В случая на пълномаслено мляко на прах, производството може да намалее поради загуби в търговията, докато домашната употреба може да остане относително стабилна.
Месни продукти
Устойчивостта ще играе все по-важна роля на пазарите на месо в ЕС. Производството на месо ще бъде по-ефективно и по-екологично, с нарастващи системи за органично и екстензивно производство. Въпреки тези развития се очаква консумацията на месо в ЕС да намалее (-1,5 кг на глава от населението годишно), като говеждото ще бъде особено засегнато, а свинското месо ще бъде частично заменено с птиче. Последният сектор всъщност е единственият, който се разширява по отношение на производство и потребление. Това се дължи на по-здравословния имидж на птичето месо в сравнение с други меса, по-удобното приготвяне, липсата на религиозни ограничения по отношение на консумацията му и относително по-ниската му цена.
Общият брой на говедата в ЕС се очаква да намалее с 2,8 милиона глави (9,1%) в страните от ЕС. След високото ниво през 2022 г. се очаква цената на говеждото отново да се понижи поради по-балансирано търсене и предлагане. По отношение на свинското месо се предвижда производството в ЕС да намалява с 1% годишно през 2022-32 г., което съответства на 2,2 милиона тона за целия период.
Преминаването към растителна диета може да доведе до нарастващо значение на протеиновите алтернативи на месото, но се предполага, че те все още представляват много малък пазарен дял.
Екологичен сценарий за по-ниска гъстота на животните
Тазгодишният доклад представя сценариен анализ на потенциалните екологични и икономически въздействия на по-ниската гъстота на добитъка в ЕС.
Намаляването на броя на добитъка би довело до по-ниско производство на всички животински продукти. Производството на фуражни култури също се очаква да намалее като цяло за много култури поради по-ниското търсене на фураж (т.е. фуражни култури, зърнени култури и маслодайни семена), докато производството на варива се увеличава. Очакваните резултати включват и общо увеличение на производствените и потребителските цени. Цените на производител ще се повишат особено за свинското месо, яйцата и говеждото.
Намаляването на гъстотата на добитъка в ЕС би могло да намали средните за ЕС емисии на амоняк от селското стопанство до 11% и средното замърсяване с нитрати на хектар до 12%. По-големи намаления (50-60%) се очакват в регионите на горещи точки с понастоящем много висока гъстота на отглеждан добитък. Емисиите на парникови газове (ПГ) в ЕС се очаква да намалеят с 2-13,8%, но по-ниското производство в ЕС също ще увеличи вноса. В резултат на това по-ниските емисии в ЕС ще бъдат компенсирани от увеличаване на емисиите в други части на света, което е известно като изтичане на емисии.
Продоволствена сигурност
Тазгодишната средносрочна перспектива предоставя преглед на продоволствената сигурност в ЕС с помощта на избран набор от показатели: нива на самозадоволяване, нетна търговия, диверсификация на вноса и износа и разходите на домакинствата за храна.
ЕС остава самодостатъчен с повечето основни продукти през 2032 г. и е в състояние да генерира излишъци, които допринасят за глобалното предлагане на храни, по-специално на пшеница и млечни продукти. Това отразява резултатите от последователните реформи на ОСП през годините, благодарение на които ЕС продължава да предоставя изобилна, висококачествена, безопасна и питателна храна на собственото си население и в световен мащаб. Въпреки това, поради агроклиматичните и пазарните условия, ЕС ще продължи да зависи от вноса на продукти като тропически плодове, ориз и соеви зърна, въпреки че ще има някои подобрения.
Не се очаква настоящите рекордно високи темпове на инфлация при храните да окажат трайно въздействие върху дела на разходите на домакинствата за храна в средносрочен план. Това е така, защото е вероятно потребителите да приспособят навиците си към по-основни продукти, ако цените останат високи, вместо да намалят общото си потребление на храна. Няма да е изненада обаче, че последните икономически кризи могат потенциално да допринесат за увеличаване на неравенствата.
