Становището на науката: Животновъдството представлява около 18% от антропогенните емисии на парникови газове, но това не са само емисии от храносмилателната система на говедата. Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитък, идва от обезлесяването. Отделянето на газове от кравите (с други думи, освобождаването на метанови емисии от ферментацията на органичната материя в храносмилателната система на преживните животни) са няколко процента от общите ни емисии на парникови газове.
Мит: Газовете, образувани в резултат на храносмилателни процеси при говеда и овце, в момента представляват почти 15% от глобалните емисии на парникови газове (източник)
Това, което можете да прочетете в онлайн дискусии или да чуете по радиото за отглеждането на крави, е свързано с игра на развален телефон“. Преди няколко години FAO (Организацията на ООН за продоволствие и земеделие) публикува доклада „Дългата сянка на добитъка“, който подробно обобщава въздействието на земеделието върху околната среда. Както показва заглавието на доклада, различни косвени ефекти (например свързани с производството на фураж за добитък и др.) са взети под внимание. Един от лозунгите, обобщаващ доклада, беше сравнение на емисиите на парникови газове, свързани със селското стопанство, с емисиите, свързани с транспорта (всъщност малко по-ниски). За съжаление, това твърдение е често изкривено: транспортът понякога се бърка с промишлеността, парниковите газове като цяло с метана, а на края понякога научаваме, че това не е нищо повече от „кравешки газове“. Ще се опитаме да разгадаем този мит. Ако не е посочено друго, числата, цитирани в текста, са от доклада на ФАО за 2006 г. и следва да се третират като приблизителни.
CO2 емисии
Противно на това, което понякога можете да прочетете в онлайн дискусии, дишането на добитък не е нетен източник на емисии на въглероден диоксид. От друга страна, въглеродният баланс на стопанствата включва емисии, свързани с промените в използването на земята, по-специално заместване на горите с пасища и обработваеми площи за производство на фуражи (т.е. обезлесяване). Това означава ликвидиране на огромни въглеродни резервоари, като гори, и заменянето им с много по-малко просторни земеделски площи. ФАО изчислява, че в резултат на обезлесяването се изпускат до 2,4 милиарда тона CO2 годишно. Това е най-големият дял в баланса не само на емисиите на CO2 от животновъдството, но също така и на общите емисии на парникови газове от развъждане на животни.
В своите изчисления ФАО взема предвид и емисиите на въглероден диоксид, свързани с поражението, което масовата паша на добитък причинява в екосистемите. Опустяването на тревните площи, ускорено от животните, означава, че те престават да действат като склад, в който растенията съхраняват запаси от въглерод (това съответства на емисиите от 100 милиона тона CO2 годишно). Освен това се вземат предвид емисиите от 28 милиона тона CO2 годишно, в резултат на деградацията на почвата от посевите.
Производството на фуражи, изискващо използването на торове, е друга позиция в списъка на емисиите на CO2. ФАО изчислява, че свързаните емисии на CO2 са от порядъка на 40 милиона тона CO2 (производството на торове е изключително енергоемък процес).
Не бива също да се забравя, че в съвременна ферма освен изкуствени торове се използват препарати за растителна защита, селскостопанска техника, напоителни инсталации, отопляеми халета и пр. Производството и използването на всичко това води до отделяне на още 90 милиона тона CO2 годишно. Десетки милиони тона също се отделят в резултат на преработка, опаковане, съхранение и дистрибуция на месо и млечни продукти.
Общо се изчислява, че животновъдството е отговорно за около 9% от глобалните емисии на въглероден диоксид.
Емисии на метан
Животновъдството е отговорно за значителна – до 35-40% – част от общите антропогенни емисии на метан.
Приблизително 89 милиона тона метан (еквивалентни на приблизително 2,2 млрд. тона CO2) се излъчва всяка година в резултат на случващата се в стомаха на преживни животни ферментация (V IPCC, 2013), или като някои предпочитат “крава и газове” . Това е голямо количество, но все пак малко от емисиите на метан, свързани с използването на изкопаеми горива (96 милиона тона CH4 на година, Пети доклад на IPCC, 2013 г.). Всъщност, само „кравешки газове“ са само няколко процента от нашите емисии на парникови газове и около една четвърт от нашите емисии, свързани със земеделието.
Важен принос за емисиите на метан – с 18 милиона тона годишно – е разпространението на течен тор, т.е. течна смес от животински тор, съхранявана в специални резервоари и използвана за торене на полета. Особено високи са емисиите от тор, обилно напоявани оризови полета.
Емисии на азотен оксид
Когато пишем за парникови газове, рядко обръщаме внимание на емисиите на азотен оксид, който в атмосферата е многократно по-малък от въглеродния диоксид и метана. Междувременно концентрацията на това съединение във въздуха се е увеличила след индустриалната революция с около 20% и селското стопанство е отговорно за по-голямата част от това. 65% от антропогенните емисии на азотен оксид са пряко или косвено свързани с животновъдството – става въпрос преди всичко за използването на торове при производството на фуражи, както и за съхранението и използването на течен тор.
Крави и коли
Според авторите на доклада на ФАО от 2006 г. дейностите по животновъдството представляват общо около 18% от общите емисии на парникови газове, за които е отговорна нашата цивилизация. В същото време това е 50% от емисиите, свързани със земеделието, горското стопанство и промените в използването на земята (категория RLUT, AFOLU в доклада на IPCC) или, ако предпочитате, почти 80% от емисиите в селското стопанство. Както може лесно да се види от илюстрацията по-долу (Пети доклад на IPCC, 2014 г.), това всъщност е процент, съпоставим или по-висок от емисиите от транспорта. Сравнението е много илюстративно, но трябва да се помни, че „дългата сянка на животновъдството“ включва всички елементи, за които писахме в предишните параграфи, а не само „кравешки газове“.
Отказ от месо?
Както лесно може да се направи изводът от написаното по-горе, пълното отказване от консумация на месо не би означавало автоматично 18% намаление на общите емисии на парникови газове. Въпреки че няма да е необходимо да произвеждаме фураж или да организираме масова паша, все пак ще ни трябват почва и торове, за да отглеждаме достатъчно растения, за да се храним човечеството. Стопанствата все още ще използват електричество и горива, а продуктите ще изискват преработка, съхранение и транспорт. Въпросът допълнително се усложнява от факта, че хората и животните ядат … различни растения, а фуражните растения често се отглеждат на места, които не са подходящи за отглеждане на зърнени култури. Тази тема е обобщена подробно в глава 11, част III от доклада на IPCC за 2014 г.
Няма съмнение обаче, че промените в диетата на жителите на Земята са важен елемент в стремежа да се спре средното повишаване на температурата на 2°C (и да се поддържа концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата под 450 ppm). В работата на Stehfest et al. през 2009 г. бяха анализирани потенциалните ефекти от постепенното (от 2010 г. до 2030 г.) намаляване на консумацията на месо в световен мащаб (изоставяне на преживни меса, месо като цяло, месо и други животински продукти или просто въвеждане на балансирана диета според препоръките на Харвардската медицинска школа). Както се вижда от фигурата по-долу, всяко намаляване на животновъдството трябва да доведе до значително намаляване на емисиите на парникови газове. Рестриктивните диети биха намалили очакваната концентрация на еквивалент на въглероден диоксид във въздуха с 57-76 ppm. Първоначално ефектът от изоставянето на пасищата и възстановяването на въглеродсъдържащи екосистеми на тяхно място би бил особено силен (следователно намаляването на общите емисии, видими за известно време на графиката), но с течение на времето ще загуби значение (екосистемите имат ограничен капацитет). От изчисленията става ясно, че за спиране на изменението на климата промяната на менюто не е достатъчна.
Обобщение
Нека да си припомним. Кравите са само крави и сами по себе си (и дори подкрепени от прасета, кози, овце, пилета и други селскостопански животни) не отговарят на нас и нашите машини по отношение на емисиите на парникови газове. Общо храносмилателните системи на всички преживни животни представляват около ¼ от общите емисии, свързани с тяхното размножаване. Само когато разгледаме „дългата сянка на земеделието“ – включително обезлесяването или производството на фуражи – ще получим източник на емисии, съпоставим с транспорта, представляващ 18% от общите антропогенни емисии на парникови газове.
Статията е адаптирана от Nauka o Klimacie
