ФАКТИ:
Азотът (N) е неразделна съставка на нуклеотидите, изграждащи ДНК и РНК,
основен компонент на органични метаболити (напр. аминокиселини, фитохормони, вторични метаболити),
Изисква се в най-голямо количество от растенията, често се счита за ограничаващ фактор за растежа.
ФУНКЦИЯ:
Растежът на листата и разклоняването на издънките се регулират от цитокинин по NO3-зависим начин,
глутаматът е предшественик на синтеза на хлорофил и се стимулира от N,
N предизвиква морфологични промени в архитектурата на кореновата система – лекият дефицит на N води до удължаване на страничните корени и основния корен,
Нивата на N влияят на времето за цъфтеж – лекият дефицит на N насърчава цъфтежа.
НАЛИЧНОСТ:
Растенията поемат азот под формата на NO3- и NH4+, но също и органичен азот под формата на пептиди и аминокиселини.
поемането на N от почвата създава повишена (в случай на NO3) или намалена (в случай на NH4+) ризосферна киселинност,
добавянето на органична материя (оборски тор, растителни остатъци) имобилизира N,
излишъкът от амоний намалява наличността на азот в растението,
прекомерното наторяване с N причинява дефицит на Cu & Zn.
Изображение: Ефекти на N върху растежа и физиологията на растенията (кредит: de Bang et al. 2020)
