Прилагането на торове в съвременното земеделско производство на пшеница е колкото просто, толкова и сериозна агротехническа мярка за запазване и увеличаване на стабилни добиви. В нашите райони пшеницата се подхранва предимно с минерални торове.
Когато говорим за внасяне на минерални торове, основно имаме предвид внасянето на макроелементи: азот, фосфор и калий, но не трябва да забравяме и внасянето на микроелементи: магнезий, желязо, мед, манган, цинк и други елементи в определени видове почва, където липсват.
Торенето на пшеницата и препоръките за количеството на минералните торове се изготвят въз основа на:
– съдържанието на хранителни елементи в почвата, определено на базата на химически анализи, чрез контрол на почвеното плодородие (и това трябва да се прави на всеки четири години)
– планираният добив
– торене с органични и минерални торове от предходна култура, изискванията на определени сортове и икономическата ситуация, образование и желание на самите земеделски производители
Потребностите на пшеницата от хранителни вещества, т.е. азот, фосфор и калий, са значителни. Според данните от изследванията, за да се получи един тон зърно плюс сламата от пшеницата са необходими 25 кг азот, 10 кг фосфор и 30 кг калий.
Азотът е хранително вещество от голямо значение за пшеницата. Участва в изграждането на листната маса, стъблото, дава възможност за правилно и добро бутонизиране и следователно влияе върху растежа и развитието на растението, т.е. върху добива на пшеницата. Пшеницата трябва да бъде снабдена с азот през целия вегетационен период. От предвиденото количество азот за даден добив половината трябва да се разпръсне преди оран и култивиране, като по този начин се осигури добро братене. Другата половина от предвидения азот трябва да се добави чрез торене. При по-слабо развитие на растенията и на по-леки почви (по-бързо измиване на азота) се прилагат две подхранвания. Първото подхранване до края на март с една четвърт от предвиденото количество азот с карбамид и второто подхранване до края на април с една четвърт азот, тор КАН и след това може да се приложи микроелементно торене при нужда от това.
Количествата азот, които трябва да се внасят за висок добив, трябва да бъдат общо 80-120 кг/ха. При увеличаване на количеството на азота трябва да се внимава, поради възможността от полягане и опадане на зърната, което зависи от особеностите на отглежданите сортове пшеница.
При подхранване и въобще при торене на кисели почви, независимо от времето на прилагане, UREA трябва да се пропуска и винаги да се прилага KAN.
Значението на фосфора е, че позволява на азота да изпълни своята роля. Най-голям ефект се постига чрез торене заедно с азот. Торенето само с фосфор, без азот, не е от по-голямо значение, а заедно с това колебанията в добива са по-малки и растението се развива по-бързо и се вкоренява по-добре. Посевът е по-гъст и растенията израстват по-рано, а узряването е по-равномерно.
За постигане на тези ефекти посевът с пшеница трябва да се наторява с 60-100 кг/ха фосфор в зависимост от количеството на леснопропускливия фосфор в почвата. Цялото количество фосфор трябва да се разпръсне преди оран и култивиране (поради ниската подвижност са необходими 3 до 6 месеца, за да достигне фосфорът до зоната на кореновата система).
Влиянието на калия е най-малко върху добива. Калият повишава устойчивостта към болести, позволява по-добро снабдяване с хранителни вещества, устойчивост на суша.
Пшеницата трябва да се тори с количества калий около 60 кг/ха преди сеитба и оран.
Всичко това трябва да се има предвид при определяне на количеството на торовете. На първо място е необходимо да се извърши химичен анализ на почвата и въз основа на това да се изчисли оптималното количество тор. По този начин с по-малки инвестиции ще постигнем максимална възвращаемост.
