Нито едно събиране на земеделци напоследък не минава без разясняване на Стратегическия план за земеделие за новия програмен период. Не направи изключение и пролетният семинар, организиран от Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив с председател Людмил Работов. По време на него изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите Наталия Шукадарова отново с конкретни примери представи начините, по които зърнопроизводителите ще могат да получават подпомагане. Стана ясно едно – парите са по-малко, изискванията повече. А много, много неща изобщо не станаха ясни на никого. Защото те не са ясни и на Министерството на земеделието. От Националната асоциация на зърнопроизводителите са изпратили писмо с голям брой уточняващи въпроси в МЗм, на които се чакат отговори. Зърнопроизводителите обаче са недоволни. Те отсега виждат, че много от заложените изисквания са неизпълними на практика в българските условия. Наскоро зам. председателят на НАЗ Илия Проданов изнесе доклад, в който бяха сравнени изискванията по ДЗЕС за различните държави членки.
„ От този доклад стана ясно, че всички държави са защитили производителите си по някакъв начин, дори и с различни „йезуитски“ измъквания. Имат в пъти по-леки изисквания по ДЗЕСовете. Измъкват се и на всичкото отгоре само България и още две държави са с базово плащане от 10 евро на дка. Всички останали са с по-високи“, коментира Ангел Вукодинов по време на семинара и реторично попита: „ Кой е виновен за тази работа? Ние в залата. Защото вероятно не сме си свършили добре работата“.
Това изказване предизвика друг голям пловдивски зърнопроизводител Йосиф Делгянски да изрази мнението си:
„ Да, не сме си свършили работата като бранш. Няколко години бяхме добре, имахме горе-долу средства и изоставихме браншовата работа. Обаче сега, когато имахме жизненоважни въпроси за решаване, нямаше кой да я свърши. Защото когато няма реакция от земеделците, чиновниците отиват и си решават. Режат главите на земеделците. Когато стана въпрос за помощите за войната в Украйна, ние се примирихме. Ние сме съгласни да не дават на нас, но да кажат защо не дават на най-пострадалия от тази война сектор. Но си замълчахме. Идва новият програмен период, със Стратегически план, който е убийствен за сектор „Зърнопроизводство“. Но ние пак си мълчим. По медиите се говорят откровени лъжи, че взимаме по 360 лв субсидии на декар. Но никой не го опровергава. Мълчим, за да не ни асоциирали с някого. Кой е този някой? Голямата част от зърнопроизводителите сме ние. След като ние мълчим, когато казват, че взимаме по 360 лв субсидия, то какво да очакваме? Ще ни правят каквото си искат. Нищо не правим. Идваме на семинари, слушаме, заминаваме си и накрая се чудим защо сме на това дередже.
Вижте какво правят европейците. Всяко правителство гледа да си оправи хората. Нашето работи, за да ни реже главите.
Създават на земеделците колкото се може повече трудности, за да останат някъде повече пари и някой да ги усвои по някакви схеми. Колко години земеделието ни работи само по схеми. То не са тикви, то не са пасища, то не е био. Милиони и милиони. За младите фермери да кажем. Колко млади фермери има, колко са устойчиви, колко са останали? Сега пак ще даваме стотици милиони срещу нищо като резултат. Не съм против да се дават тези пари, но нека видим какво искаме от тези хора и какво трябва да имаме накрая. И ако не го постигнат, то парите да се върнат. Сега всеки нагажда някакви схеми. И това също се дължи на нашето бездействие. Щели сме да влезем в конфликт с другите сектори. Но ние сме длъжни да защитим себе си. Ние не усвояваме пари, произвеждаме реална стока, която я има.
Нека дават пари на останалите сектори. Но нека видим срещу тези пари какво получава държавата. Няма зеленчуци, краставиците са 8 лв, накрая се оказва, че въпреки всички пари, няма българско производство. Защо? Къде отидоха милиардите от субсидиите в тези сектори? Как се разпределиха? 28 млн. дка не са участвали в това разпределение. 3-4 млн. дка отидоха в разпределянето на всичките милиони и сега отново ще се разпределят тези пари. Непрекъснато се дават помощи за животновъдите, но няма мляко. Каква е причината?
Ние, зърнопроизводителите, трябва да бъдем водещи в земеделската политика. Както са Копа-Коджека на европейско ниво. Ние си мълчим. И все се чувстваме виновни. Аз заявявам, че аз не се чувствам виновен. Пишат по медиите – 103 фермера са станали милионери миналата година. Все едно някой даром им ги е дал на калпак тези пари. И отново няма реакция от нас.
Мълчанието е признак на съгласие. Но аз не съм съгласен. Ние не сме съгласни да ни тъпчат повече. Време е да спрем да мълчим.“.
