Шведско изследване стига до заключението (или по-скоро потвърждава известен факт), че биологичното земеделие консумира (130%) повече земя за производството на единица храна от конвенционалното. За целта са определили добивите на хранителни суровини и маса за фураж в 8 региона на Швеция. В резултат е бил изчислен добивът за всеки хектар при конвенционалното и биологично земеделие. Съотношението в добивите между органично/конвенционално производство варира в диапазона 0.43 – 0.74 в различни региони. Повече земеделска земя е равно на по-малко диви площи.
Добивите от биологично отглеждани култури са по-малки от тези, отглеждани във входно-интензивни системи по различни причини. Първо, за да отговорят на спецификациите на продукта, производителите не могат да използват химически или генетични инструменти, които подпомагат ефективния контрол на плевелите, вредителите и болестите. Второ, минерализацията на почвената органична материя (SOM) обикновено е твърде бавна, за да осигури достатъчно минерал N, за да поддържа високи добиви, които са възможни с допълнително снабдяване от N тор. Трето, използването на органични торове (растителни и животински) с променлив и често неизвестен химичен състав не позволява оптимално прилагане на хранителни вещества, което е възможно при синтетични торове.
Наблюденията от практиката дават доказателства за мащаба на тази разлика. Например, коефициентите на добив на култури OA/CA се отчитат за зърнени култури в диапазона 0,40–0,67, бобови растения (варива) 0,57–0,88, рапица 0,71 и картофи 0,64 в Англия, Франция и Швеция (Anglade et al., 2015; Ланг, 2017; Кирхман, 2019). Сравнения от експериментални парцели, които предлагат по-високи съотношения около 0,75–0,91 (Badgely et al., 2007; Seufert et al., 2012; Ponisio et al., 2014) обаче са по-широко използвани. Различни автори (Конър, 2008; Goulding et al., 2011; Connor, 2018) обясниха, че коефициентите на добив на култури не могат да оценят относителната производителност на ОА, тъй като те пренебрегват земята, ограничен глобален ресурс, който трябва да се поддържа в бобовите култури и пасищата, за да се осигури биологично фиксиран азот (BNF), на който изцяло разчита продължаващата производителност на ОА, се посочва в изследването.
