- Не спирам да питам МЗХГ какво става с фермерите, които не получават субсидии и подпомагане по Ковид мярката
- Овцевъдството не може да бъде индустриализиран бизнес, в голямата си част, то е поминък за хора, които не си представят живота си без животните
- Пасищата са причината за съществуването на виртуалното животновъдство
Интервю на Ася Василева
Господин Караколев, нека да започнем това интервю от конкретния проблем, че близо 1000 животновъда няма да получат помощ по Ковид мярката, въпреки, че съществуват. Как се стигна дотук и защо?
От известно време от НОКА алармираме, че близо 1000 ферми, отглеждащи над 80 000 животни, ще останат без НИКАКВА подкрепа. Тези стопани не получиха своите субсидии за 2020 г. заради чиновническо безразличие, НЕ получиха De minimis 2021, защото получаването му бе обвързано с оторизирано плащане за 2020 г., а сега въпросните 1000 български земеделски производители са лишени от Ковид 2021 и няма да получат и стотинка от полагащите им се 72 млн. лв., защото отново ги обвързаха с плащането от 2020 г. Но това не е всичко – същите тези 1000 реални фермери вероятно ще бъдат лишени и от НДЖ за тази година, защото са санкционирани от ДФЗ на база неполучените субсидии за 2020!
Това се получи защото имаше преплитане на ЗУТ (Закон за устройство на териториите) в Закона за ветеринарно-медицинската дейност и много животновъди не успяваха да се регистрират по чл. 137. Водихме много разговори от НОКА в тази посока. В крайна сметка ЗВМД беше променен. Тази промяна беше обнародвана през август 2020 г. Стопаните са кандидатствали през април и май за различни помощи с Х животни в конкретен обект. Когато се променя законът, тези фермери вече са започнали да извършват някакви действия в посока, която им е предписвал досегашният закон. Съответно тези фермери са с нови обекти.Или обектът има нов номер. Тези хора вече имат регистрация по чл. 137. Животните са същите, те не липсват. Но тези фермери излизат все едно са с нов обект, в който не са заявили животни през април. Фермерът е същият, обектът е същия, но на документи излиза, че е нов. Фонд Земеделие казва, че през април са заявени животни в нерегистриран обект. Но в същия обект през предходните години са заявявани животни и са били подпомагани. Тези фермери 4 години са били проверявани и са получавали подпомагане. Изведнъж се решава, че същите тези фермери няма да получа нищо на 100 процента.
Това води до спиране на субсидията за 2020 г. Де минимис за 2021 г. също беше обвързан с 2020 г. Тези животновъди не получиха и него. По Ковид мярката пак същото. Пак са обвързани с 2020 г. А по правилата на ДФЗ, когато си със 100 наддекларирани площи или животни, не получаваш субсидии не само за текущата година, но няма да получиш и за следващата. Тоест за 2021 г. Тук няма проверка, която да е установила нередности или липсващи животни. Единственото е, че тези фермери към момента на проверките не са били регистрирани по чл. 137.
Секторът е притиснат от години в ъгъла. Това се случва с абсолютното безразличие на МЗХГ и ДФЗ, въпреки изключително трудния период, в който се намира родното ни животновъдство.Единствената грешка на тези 1000 човека е, че те предпочетоха да останат да се трудят в и за Родината си, да се грижат 24/7 за изхранването на сънародниците си и да се борят с вятърни мелници!
Говорим за 1000 души от 20 000. Това са 5% – един голям процент, който не може да бъде пренебрегнат с лека ръка. Говорим за 80 000 животни.
Много пъти водихме от НОКА разговори с МЗХГ и настоявахме, че това не е реално. Не е нормално тези фермери да бъдат лишавани от субсидии. От МЗХГ казваха, че дори и със закъснения да бъдат извадени удостоверенията по чл. 137, ще бъдат платени. Последният срок беше през март. Но тогава започнаха изборите. И ние вече нямаше пред кого да си поставяме исканията. А ние не сме спирали да ги поставяме и да задаваме въпросите си. На всяка работна среща питаме – какво става с фермерите, които не са получили субсидии, защо не ги получават? Не спираме да повтаряме, че няма логика да не ги получават.
Когато извоювахме Ковид помощта, също водихме разговори, и настоявахме да се реши проблема. Тези хора продължават да са недопустими за подпомагане в настоящата трудна ситуация. Без вина вече 2 години не получават подпомагане. После питаме защо намаляват фермите.
Казват ми – сега е предизборно време. Но нас какво ни интересува, ние не правим политика, на животните им е все едно за партии.
Може ли още реално да се направи нещо или е късно?
ДФЗ вече много добре знае кои са тези около 1000 фермери. Нека да отидат да ги проверят. Има 20 областни дирекции, това са най-малко 400 екипа. По 2 ферми на екип ще се паднат. Ако са виртуални – добре. Но ако установят, че тези хора наистина имат животни и ги отглеждат, веднага след сформирането на Народното събрание, може да се иска актуализация. Става въпрос за 2-3 млн. лв. На фона на милиардите, които раздава държавата едва ли тези пари ще объркат нещата. Може ли с лека ръка да кажеш на 1000 ферми – оправяйте се?
Най-лошото е, че държавата се прави, че такъв проблем просто не съществува. Говорим непрекъснато. Накрая ще се наложи да действаме по съдебен ред. Няма никъде в закона изискване, че за да получаваш субсидии трябва да си регистриран по чл. 137. Има изискване за регистриран животновъден обект. Тези ферми са имали временна регистрация, проверявани са и 4 години са получавали субсидии. Но защо трябва да се стига до там?
Безразличието е убийствено. Нека кажат – „Да, ще търсим начин да помогнем на тези 1000 ферми“. За хората това е важно. Поне да им се даде кураж. Не всичко е пари на момента. Хората имат нужда дори от надежда в тези трудни времена.
Имат ли време да чакат тези фермери?
Ако им се даде надежда, ако тези животновъди разчитат, че има държава зад тях, че някой им подава ръка, сигурен съм, че ще намерят начин да стиснат зъби за 1-2 месеца. Всички знаем, че когато държавната машина иска да направи нещо, винаги може да го направи. А сега все едно държавата казва на всички тези животновъди – ликвидирайте, не ни интересува.
Няма кой да ме убеди, че ако държавата иска, не може да реши казуса 1000 животновъда. Ние в НОКА с 40 души екип можем да го направим, държавата с 40 000 души апарат ли не може?
Не можеш да говориш за нещо, че е приоритетно, а да му създаваш само рестрикции. Нещо, ако искаш да се развива, ти го освобождаваш. Иначе започваш да го ограничаваш. Правила трябва да има. Но те трябва да са изпълними. Неизпълними правила се слагат, когато искаш да спреш нещо. Ако наистина искаме да има животновъдство, защо слагаме такива тежки рестрикции? Това беше аргументът ми, когато настоявах да се промени чл. 137. И резултатът е, че 6000 ферми си извадиха разрешителни и са вече легални. Но сега питаме какво се случва с тези 1000, които останаха. Защото дори и те вече имат тази регистрация по чл. 137. Но нямат субсидии. Къде е държавата в случая?
Когато се вземаха решения за разпределянето по Ковид мярката МЗХГ допита ли се до вас?
Да, и още от началото започнах да говоря, че проблемът с тези хора трябва да се реши. Казах, че такива случаи ще излязат. Но аз очаквах да са доста по-малко. В един момент от МЗХГ казаха, че тези хора са много повече – около 1000 души с 80 000 животни. Казаха, че не могат да ги включат, защото това ще събори схемата.
Днес министър Бозуков е казал, че 30 на сто от животните са виртуални. Всички го знаем. Ние в НОКА, от 2 години не спираме да го говорим. Много пъти сме предлагали решение на този проблем. И въпреки всички, продължаваме да си говорим, но да не правим нищо реално.
Парите по Ковид мярката ще помогнат ли на животновъдите да преминат през кризата?
Всеки лев е ценен за животновъдите в момента. Не може да се определи за колко фермери каква стойност в момента ще бъде достатъчна, за да се справят. Палитрата в животновъдството, особено в овцевъдството, е изключително разнообразна.
Най-потърпевши, които първи продават са хората, които нямат земя и пасища и имат слабопродуктивни животни. Тези хора продават и ликвидират вече от 2 месеца. При тях става въпрос за поминък. Когато човек няма земя и пасища, той не е устойчив на пазарната система, която съществува. Това го коментираме и за следващия програмен период. Ако и тогава тези животновъди нямат пасища, то все едно ги оставяме да вегетират. Всички управляващи трябва да знаят, че това са първите стъпки, които трябва да се направят – земя и пасища за животновъдите. Но всеки се прави, че този проблем не съществува и нещата са оставени на който оцелее.
Тоест няма една устойчива политика в подкрепа на овцевъдството. Явно то не може да бъде оставено на чисто пазарни сили?
Не може, защото такава е структурата на животновъдството в България. Овцевъдството не може да бъде индустриализиран бизнес, както е в свиневъдството и птицевъдството. В тези сектори донякъде бизнесът е лесно планируем. Овцевъдството е традиционен за страната подотрасъл. За голяма част от хората в него, това е поминък. За тях това не е бизнес. И тук се размиват вече представите за животновъдството. Трябва да се разбере тази тънка граница между бизнес и поминък. Затова животновъдите толкова трудно се отказват. Те не могат да си представят живота си без животните, обичат ги. Това за тях е начин на живот. Човек прави това, което умее. Трябва зорлем да ги откажеш. Но политиците се справят.
Бизнес подходът винаги е правилен. Но не винаги е приложим. Овцевъдите в България не са с по 1000 овце. Има такива с по 50 животни. Средната овцеферма в България е със 130 животни. Бизнесът не разбира тези хора. И аз не го упреквам, това е нормално от гледна точка на бизнеса. Но за тези хора това не е бизнес.
Трябва да има хоризонт. Къде е хоризонта в случая? Животновъдите трябва да видят, че някой е оценил това, което правят и труда им. Нещата не винаги опират само до моментните решения за пари. Но те трябва да виждат, че държавата работи за тях. След Нова година могат да бъдат подкрепени с де минимис.Защото всички те в момента вече не издържат и искат да се махнат. А ако се откажат, повече никога няма да накараш тези хора отново да гледат животни.
Трябва визионерство. Затова винаги питам политиците – Какъв е националният ни интерес? Никой досега не е отговорил. Никой не знае. И това важи не само за овцевъдството, но и за селското ни стопанство като цяло. Когато не знаеш къде си тръгнал, къде искаш да стигнеш?
Ако се справим с виртуалните животновъди, ще има ли пасища за всички?
Обратното е. Ако се премахне самият модел, по който се раздават пасищата в момента, тогава ще се ограничат виртуалните животновъди. Другото означава огромен ресурс за непрекъснати проверки. Пасищата са това, което стимулира съществуването на виртуалното животновъдство. Моделът на разпределянето им трябва да се промени, да стане прозрачен и смислен и логичен. Работим по това от години, но и тук се намесват хора и асоциации с различни интереси.
А по отношение на Стратегическия план за ОСП как се развиват нещата?
Тежко и трудно. Имахме предложения за Мярката за хуманно отношение. България е с най-ниска ставка за хуманно отношение на глава животно в ЕС. Искахме това да се промени. От МЗХГ се съгласиха да се преизчислят сумите. Но корекцията не може да е повече от 10 %. Няма фактор, който да го налага. Или от 10 евро може да стане максимум 11. А ние взимаме в пъти по-малко от останалите в общността.
Наредба 44 трябва да се промени и в нея да се вкарат базови изисквания, върху които да стъпим. Такива изисквания могат да бъдат, например базови изисквания за светлина в обектите или естествена вентилация, и който постигне над това, да получава по-голямо подпомагане. Това е един добър стимул за фермерите. Хуманното отношение е компесаторна мярка. Инициирахме сума ти срещи и разговори по въпроса още от юли. Сега е ноември и обратна информация нямаме.
Пасищните мерки са много добри и там може да се случи нещо. Но условието е да имаш пасища. А иначе автоматично вадиш 15 % от животновъдите от подпомагане.
Има ли в момента диалогичност от страна на държавната администрация?
Диалогичност има. Но след диалогичността трябва да следват и реални действия. Срещи има. Но ефектът след тези срещи какъв е?
Каква е пазарната ситуация в момента?
Цените на всичко се вдигат. Въпросът е колко и докога. За момента царевицата се задържа на около 500-550 лв/т. Но каква е гаранцията, че през януари няма да е 700 лв/т? А фермерите в момента нямат пари да си купуват зърно. Техните пари започват да влизат по сметките в началото на декември. Реално това е ресурсът, който те ще вложат във фуражи. Над 50 на сто от този ресурс ще отиде за фураж, за да изкарат зимата.
За момента годината е добра. Но добра, за да поддържаш нивото, а не за да храниш добре. Което е различно от това животните да са нахранени добре. И ако през декември-януари цените на царевицата и комбинирания фураж отидат нагоре, ще е трудно.
А изкупните цени ще компенсират ли?
Това ще може да се каже след януари, когато вече ценовият фактор си е оказал влиянието. Тогава ще можем да говорим за цени и за агнешкото, и за млякото. А доколко ще компенсират вече е относително. И на мен ми се иска млякото да е 2 лв, но може ли пазарът да го понесе или сирене на 20 лв. Моментът е и психологически. В момента се изчаква.
В края на януари ще започнат първите реакции за сделки, за нагласи към цените. В България овчето сирене на едро се изкупува по 7-7.50 лв/кг без ДДС. Има няколко големи износителя, които изнасят по 1000 и повече тона годишно овче сирене за Европа. Те определят цените, а не веригите. Годишно в България се консумират 300-400 тона овче сирене. Този пазар на износ в момента върви нагоре и ще повлече и българския. Същото е положението и с месото.
На нас не ни трябва експортен пазар. Той не е скъп. За какво ни е пазарът в Саудитска Арабия или Обединените арабски емирства? Там е добре да правиш дългосрочни контракти за големи количества. Но там се търсят тлъстоопашати животни. Това е глобален пазар, с Румъния ли да се сравняваме? Нямаме шанс. Колко години се борим срещу вноса от Македония? Само да влезе македонско агнешко у нас и цените веднага отиват надолу.
