В България са описани отравяния на хора в района на Странджа от пчелен мед, получен от растението зеленика
В световната литература, макар и рядко, се срещат съобщения за отровен мед.
В България са описани отравяния на хора в района на Странджа от пчелен мед, получен от растението Rhododendron ponticum (зеленика) (П.Проданов, 1963 г.).
Пръв е описал масово отравяне с мед древногръцкият пълководец и писател Ксенофонт в съчинението „Отстъплението на 10 000 гърци“. През време на гръцко-персийската война след победата на гръцката войска 10 000 войници начело с Ксенофонт се завръщали през Мала Азия. Наложило се войската да нощува в местност, известна с добре развито пчеларство. Войниците се нахвърлили върху пчелните тръвни и яли мед до насита. Наскоро след това се забелязали следните признаци: гадене, повръщане, главозамайване и изпадане в бесузнание. На следващия ден войниците дошли в съзнание, а до 4-ия ден състоянието им се подобрило, като нито един от тях не умрял. Оказало се, че в района имало растения от които пчелите събирали отровен мед.
Пчез 1877 г. отровен мед бил намерен и в долината на Батум, недалеч от мястото, където пострадала войската на пълководеца Ксенофонт. Ето защо населението на този район използва пчелите само за восъка. Токсичността на меда се дължи на алкалоида андромедотоксин,намиращ се в нектара на разпространеното в този район растение рододендрон, ароматът на което има силно упойващо действие.
Берлинските ентомолози Бишав и Краузе посетили областите Трапезунд и Самуен, където се получава
отровен мед също от растението рододендрон.
Те установили, че при консумацията на такъв мед се появяват същите признаци на отравяне. В Средна и Северна Япония са описани случаи на отравяне с мед, причината за което е разстението хотссутсай.
В Далечния Изток пчелите приготвяли отровния мед от нектара на някои храсти. Употребата на 100-200 г от този мед води към загуба на съзнание.
Отравяния с мед са наблюдавани в Персия, Мавритания, Северна Япония, Кавказ, Турция и др.
Лавровите дървета, които растат в Середиземноморския басайн, също съдържа андромедотоксин. Полученият от тях мед е отровен. На Международния симпозиум по апитерапия в Мадрид, 1974 г. А. Г. Пахуело съобщи, че в някои райони на Испания се получава токсичен мед. Той представи също карта на географското распространение на тези растения и техните екологически и морфологически характеристики.
Проявите на отравяне започват от 20 минути до 2 часа след консумирането на меда.
При слаби и изтощени хора явленията на отравяне протичат много бурно. Наблюдава се сърбеж по тялото, сковаване, повръщане, губене на съзнание, мек, забавен пулс – 50, дори до 30 удара в минута. Явленията на отравяне се дължат на поражения в централната нервна система и в парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система.
К. Ш. Шаришидзе е разработил начин на обезвреждане на отровния мед чрез загряване до 46oC при налягане 65 мм живачен стълб, при което отровните вещества се разрушават, а вкусовите свойства на меда се запазват. (От книгата на Стоймир Младенов – „Пчелните продукти – храна и лекарство“ 1978 г.)
За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!
