След присъединяването си към ЕС Украйна ще стане най-големият получател на субсидии на площ в Съюза. Германия иска ЕС да подготви земеделските фондове за разширяването.

Като водеща аграрна страна в света, присъединяването на Украйна би имало голямо въздействие върху Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Това е така, защото ОСП разпределя голям дял субсидии на обработвана площ – което би било от особена полза за Украйна, като най-голямата страна в Европа по отношение на площта.

През следващия период на финансиране, от 2028 г. нататък, ЕС трябва да подготви своята Обща селскостопанска политика (ОСП), за да настани Украйна и други страни кандидатки за членство в ЕС, според германския висш служител на министерството на земеделието Силвия Бендер.

Осем държави, повечето от които са в Западните Балкани, в момента са кандидатки за присъединяване към ЕС. Последните кандидати са Украйна и Молдова които получиха статут през юни 2022 г., четири месеца след като Русия нахлу в Украйна.

Най-голямата страна в Европа по площ и важен износител на зърно, маслодайни семена, а все повече и птиче месо,  Украйна ще бъде основен бенефициент на плащанията по ОСП – особено така наречените директни плащания, които се администрират на хектар.

„Разбира се, въпросът е дали присъединяването на страните кандидатки наистина ще се осъществи в следващия период на финансиране“, каза Бендер.

Независимо от това, при разработването на следващата ОСП трябва да се вземе предвид бъдещото разширяване на ЕС, добави тя, като посочи, че някои от страните се нуждаят от „по-бързи перспективи за присъединяване, за да бъдат стабилизирани във вътрешен план“.

Както в областта на развитието на селските райони, така и в основната структура на подпомагане от 2028 г. нататък, каза тя, „трябва да помислим как можем да включим кандидатките за присъединяване и да ги интегрираме в европейската селскостопанска политика“.

Директните плащания вече не са жизнеспособни

Според Бендер разширяването може да има големи последици за това как ще бъде структурирана ОСП в бъдеще.

Например финансирането на директни плащания за толкова много допълнителни земеделски стопанства вероятно ще създаде значителни предизвикателства пред многомилиардната програма за субсидиране.

„Ако Украйна се присъедини, тогава системата за директни плащания, каквато я имаме днес, определено вече няма да работи“, каза държавният секретар.

Норберт Рьодер от института „Тюнен“, който съветва германското министерство на земеделието, заяви на събитието, че ако Украйна се присъедини преди началото или през следващия период на финансиране, „тогава говорим за различна селскостопанска политика“.

Бюджетът на ОСП не е достатъчен за разширяване на съществуващите плащания за площ за Украйна, каза той. „Това трябва да се оценява въз основа на други критерии – това е предизвикателство.“

Адаптиране към стандартите на ЕС

От гледна точка на Украйна и другите страни кандидатки адаптирането към производствените стандарти на ЕС също представлява предизвикателство.

Украйна например досега разчиташе в голяма степен на интензивни производствени методи, докато Брюксел, като част от ангажиментите си по Европейския зелен пакт, поставя все по-високи изисквания към селското стопанство, когато става въпрос за опазване на околната среда и климата.

Министерството предприема мерки за подкрепа на страните на местно ниво в адаптирането към изискванията на ЕС, каза Бендер.

Тя посочи и вече предприетите стъпки за отваряне на пазара на ЕС за украинския внос на селскостопански продукти като първа стъпка към интегрирането на украинските производители.

Няколко месеца след началото на руската инвазия ЕС реши да суспендира вносните мита и квотите за селскостопански продукти от Украйна, за да укрепи икономиката на страната и да улесни износа на зърно.

Себастиан Лакнер, професор по аграрна икономика в Университета в Рощок, също посочи, че има много структурно слаби региони с малки стопанства в Украйна и Молдова – факт, който трябва да се има предвид при бъдещото разпределение на земеделските фондове.

Според експерта едно от решенията би могло да бъде да се фиксират по-малко правила на равнище ЕС, като същевременно се даде на страните-членки и регионите повече свобода да адаптират мерките към местните условия.

„В това отношение трябва да позволим хетерогенност“, подчерта той.