Пред портите на парк-музей Враня край София ухае на домашни козунаци, джинджифилови и бадемови сладки. Неустоимият аромат идва от семейната пекарна „Хляб и здраве“ на Калина и Мирослав Илиеви. По Великден, когато е най-натовареното време, двамата съпрузи стават в ранни зори – Калина замесва и изпича вкусните сладкиши, а Мирослав разнася готовата продукция на фермерските пазари в София и Банкя, както и по адреси. На Велики Четвъртък обикновено се продават най-много козунаци. Част от печивата на пекарната се продава онлайн, както и в семейния магазин в центъра на столицата.
Козунаците на Калина са наистина изкусителни и са с най-различни добавки, като има възможност, клиентът да поръча каквито съставки и вкусове желае. Подходящи са за диабетици, а разфасовката при всички е 500 г. Най-търсени сега са веганските и кето-козунаците, както и тези с парченца тъмен шоколад. Коричката на сладкиша с локум и бадеми пък е хрупкава и има божествен вкус на препечена захар.
Съставките на ръчно направения козунак
Клиентите от фермерските пазари поръчват отново в интернет страницата и по телефона. „Малко са поръчките онлайн, предимно от млади хора. Българинът обича да отиде на място, да види, да се убеди“, посочва Калина. Какво привлича клиентите отново и отново към козунаците на тази малка пекарна? Вероятно натуралният вкус, с който семейството не прави компромис. Например, млякото, което се използва за приготвянето на Великденския сладкиш, семейството купува от животновъдната ферма, която се намира близо до пекарната. „Слагам също 4 яйца, 2 жълтъка и краве масло. Нашите баби са го правили със свинска мас и олио, защото традицията е такава“, казва Калина и допълва, че в днешно време е трудно да се намери истинска свинска мас.
Приготвянето на козунака с квас отнема два дни. „Когато има мляко и яйца, процесът се забавя още повече. Като цяло приготвянето на хляб с квас отнема време. Важно е да имаш настроение, докато го правиш, защото с настроение нещата винаги се получават“, разказва Калина.
Калина споделя защо пекарната произвежда ограничени количества хляб, сладкиши и соленки: „Едно занаятчийско производство има определен обем, с който може да се справи. Ако надвишиш този обем, това вече не е занаят.“ За Калина е въпрос на достойнство, да поддържа постигнатото високо качество на хлебните изделия. „Не искаме да правим компромис“, категорична е тя.
Без поскъпване спрямо 2022 г.
Тази година традиционният сладкиш ще струва също толкова както миналата – между 10 лв. и 15 лв. в зависимост от вида, въпреки силния натиск на увеличаващите се разходи за неговото приготвяне в малката пекарна. Количеството също ще бъде ограничено, според възможностите на Калина и нейните двама помощници да се справят с поръчките. В пекарната често идват на практика ученици от Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии. Тази подкрепа е много важна за Калина, тъй като при замесването на партидите козунаци са необходими силни ръце, дори при наличието на автоматични машини.
Пекарната е утвърдена в производството на натурален хляб с квас. „Години наред продаваме хляб и хората ни асоциират с чиста, домашна храна. Не става въпрос за голямо производство, а да правим нещата според нашите възможности така, че човек като си вземе от нашия козунак, вкусът да бъде все едно си го е правил той. Мисля, че асоциацията на хората е точно такава, защото от години вече продаваме козунаци. Мога да кажа, че много се харесват“, казва Калина. „Питали са ме клиенти, дали предлагаме хляб с щурци“, казва Мирослав, който всяка сряда е на фермерския пазар пред Министерство на земеделието в София.
Онлайн търговията в България
Според доклад на Българската Е-комерс асоциация (БЕА) търговията онлайн ще продължи да бъде силна и през следващите години. По прогнозни данни за 2022 г. 44% от интернет потребителите в България са пазарували в интернет, което може да се сравни с 42% през 2021 г. и 2020 г. и с 31% през 2019 г. Анализатори на пазарите очакват тенденцията да се запази и през следващите години поради натрупания опит на потребителите и очакванията за безпроблемно изживяване, включително комбинацията от онлайн и офлайн взаимодействия при пазаруването.
През 2021 г. 42% от онлайн потребителите в България са закупили стоки и/или услуги онлайн, като най-големият процент е-купувачи (38.4%) се намират в район Североизточен на България. Близо 19% от българите поръчват храна от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг. Над 76% от всички онлайн купувачи през 2021 г. са поръчвали дрехи, обувки, аксесоари, 23.5% – спортни стоки без спортно облекло, 22.2% – мебели, стоки за дома, градински принадлежности.
През 2021 г. 78% от населението в страната има достъп до интернет. Към момента съотношението на обема на електронната търговия в България (В2С) към брутния вътрешен продукт на страната (е-GDP) е 2.14%. В Европа този параметър достига средно между 4-5%. В Гърция e-GDP е 8.02%, в Румъния 2.56%.
Лилия Александрова
