България трябва да вземе важни решения в защита на националните си интереси в земеделието, предупреди бившият министър на земеделието Мехмед Дикме, защото сме пред най-голямата криза в сектора в исторически план
Вносът на зърно от Украйна, който продължава вече почти една година, чак сега взе да се гледа с друго око – на много сериозна тревога и страх от това, което може да се случи. Взе и да се обсъжда на по-високо ниво. Но всичко това трябваше да стане както по-рано, така и на базата на по-сериозен анализ.
Сега вече, когато сме почти на прага на май 2023 г., взе и да се осъзнава, че ситуацията не само може да счупи сериозно устоите на сектор зърнопроизводство, но и сериозно и трайно да накърни националните ни интереси в земеделието, доверието и авторитета.
Бившият аграрен министър Мехмед Дикме я определя като фатална, която предвещава, че сме на прага на най-голямата криза в земеделието. И допълни, че е предупреждавал още през май 2022 г., когато ЕП гласува да се премахнат всички мита за зърнени стоки, произведени в Украйна, без оглед на тяхното качество.
Защо днес положението е вече много сериозно?
Оказва се, че за пръв път ще влезем срещу нова реколта с около 3 млн.тона пшеница и около 1,4 млн.тона слънчоглед, което никога не е ставало и страната ни не познава подобен преходен остатък.
Освен това ударът е двоен, защото проблемът не е само във вноса, а и в това, че премахвайки митата, ЕС отне зърнените пазари на България и в Испания, и във Франция, и в Италия, и в Германия. Техните търговци се насочиха към по-евтиното зърно от Украйна, което изолира от там нашите количества.
Според данните, само за март 2023 г. Украйна е изнесла 7,5 млн.тона пшеница, царевица и слънчоглед, което показва какъв е мащабът на ситуацията.
Ставащото в България, с този преходен остатък и с около 6,5 млн.тона зърно, което се очаква да се произведе и прибере, показва, че страната ни ще има наличности от 9-9,5 млн. тона, от които 8 млн.тона ще бъде само пшеницата. Това никога не се е случвало и България не разполага с подобни капацитети на пристанища и с други възможности да изнесе подобни обеми.
Според Дикме неадекватните решения на няколко правителства са довели до днешната ситуация, на която едни 16 млн.евро, предлагани като помощ от Брюксел въобще не могат да помогнат, а са пълна подигравка… на фона на 6-7 млрд. лева, които се произвеждат в този сектор. Той смята, че земеделците у нас ще претърпят загуби за над 1 млрд. лева.
Защо ЕС и останалите западни държави в него обаче не реагират и не са солидарни с източните си побратими? Защото не са засегнати…За Германия, която е вносител на зърно, това, което става тук при нас, не е проблем. За Франция – също, тя досега е вносител на слънчоглед и олио от България, но сега си ги внася по-евтино от Украйна. Същото важи за Италия, Испания, дори Холандия. Те може да имат интерес от украйнското зърно, но ние – никакъв и затова заедно с още някои източни държави сме изправени пред огромен проблем и ни престои да го решаваме.
Според Дикме производителите ни на слънчоглед ще изгубят поне 50 лв.на декар, при сегашните цени от 700 лева на тон, защото приходът им ще е 140 лв на декар, но имат разходи от 200 лева на декар. Производителите на пшеница, при цени от порядъка на 450 лв на тон, също ще бъдат на ръба на бръснача между загуба и печалба.
България трябва да търси решения в няколко посоки
Това препоръчва бившият министър. Първо да настоява пред ЕК за допълнителни средства за създаване на интервенционна агенция, което е трябвало да стане още преди 15 години. Структурата да интервенира и да купи и пшеница, и слънчоглед.
На второ място земеделците ни да бъдат подпомогнати сериозно по отношение на стимулиране на износа за трети страни, със субсидия от ЕС, която да бъде изискана от нашето правителство, за да могат да издържат на конкуренцията и да не загинат. Иначе кризата ще се развихри по жътвено време.
