На щанда на една от водещите компании за продажба на земеделска техника у нас на изложението БАТА АГРО в Стара Загора, дълго си говорих с германски представител на една от марките, които компанията дистрибутира у нас. Професионалистът в сектора, с над 15-годишен опит, познаващ земеделието в цяла Европа, беше изключително впечатлен от това, което е видял на българските полета. Повече от час възхитено ми говореше за опита и знанията на българските земеделци, за технологиите, които прилагат и науката, която внедряват. Възхищаваше се отново и отново на състоянието на посевите и добрите добиви, които той предвижда, наблюдавайки текущото състояние на нещата и въпреки продължителната зимна суша. Този разговор, почти едно към едно, се повтори и на други щандове, с други представители на чуждестранни компании. Разбира се, всички те очакват прекрасни добиви и приходи за земеделците, с които те ще пазаруват техниката, която предлагат на пазара. Не помрачих оптимизма им.
Че земеделците ще пазаруват, спор няма. Нямат друг избор, за да останат на пазара. Всеки икономически грамотен земеделец, а българските земеделци са точно такива, знае, че година без инвестиции означава излизане от пазара поради загубена конкурентноспособност. А пазарът е жесток и още по-жесток ще става с безмитното допускане на зърно от Черноморския регион. Земеделците, грамотните от тях, вече търсят и намират пътища, за да продължат. Да, окрупняването, собствена земя без ренти, внедряване на икономически рентабилни технологии, добавяне на стойност, са част от пътищата, изброени от земеделци, с които се срещнах на изложението.
Известно е, че българският земеделец е оптимист. Въпреки очакванията ми, на щандовете на БАТА преобладаваше оптимизмът. Както споделиха търговците, сделки се сключват, пазарът се оживява, и то предимно за мощна и производителна техника, която е икономична, производителна и не изисква много работна ръка, каквато няма.
Тоест българските земеделци вече много добре са разбрали какво е бъдещето пред тях – окрупняване, автоматизиране, икономии от мащаба, ниска себестойност на производство, конкурентноспособни продукти. Каквото и да им говори новата ОСП, която както и старата, прокламира други работи. Които обаче няма да се случат нито у нас, нито никъде другаде в ЕС. Само ще затруднят още повече работата на фермерите. Но за разлика от западните земеделци, които тепърва ще трябва да се научат да оцеляват въпреки политиката, нашите отдавна знаят как и го правят добре. Цар – далеко, Бог – високо, Брюксел – още повече. И точно заради това ще продължат да се развиват и да успяват.
Да, много е трудно. Да, оптимизмът вече е заменен от реализъм и розовите очила отдавна са захвърлени. Но както ми сподели вечният оптимист, големият български земеделец Тодор Христов – щастлив съм, няма по-голямо щастие от това да работиш това, което обичаш. И както каза Радостина Жекова, председател на ДСЗ, – няма да убият българското земеделие, все ще се намери по някой луд, влюбен в земеделието, заровен в земята.
Защо обаче чужденците се възхищават на българските земеделци, а българите – не? Аз трудно намирам отговор за себе си. Ако го няма българското земеделие, в частност зърнопроизводството, българските села ще опустеят съвсем, ренти за над 3 милиарда лева няма да влязат в българската икономика, 5% от БВП ще се изпари, а над 10 млрд. лв валутни приходи няма да влязат в българската хазна. Мисля, че България и българските граждани не биха искали това да се случи, но просто има твърде много интереси, които им пречат да го видят, преди да стане късно. За съжаление, тези интереси са овладяли и политиците, и браншовиците, които са поставили проектното над реалното производство.
За съжаление, българските земеделци като че ли се примириха с обществения негативизъм, изливан върху тях. И може би с право. Когато едно общество не е узряло, за да оцени своето земеделие, то си заслужава да яде каквото му предложат на пазара. И само времето ще покаже, че това е било грешка.
А що се отнася до БАТА – имаше много посетители, имаше много посетени щандове. И много непосетени. Знам, защото заедно с един от споменатите чуждестранни търговски представители, който се оглеждаше за нов дилър в България, три пъти минахме да ги броим и той много стриктно си водеше записки. Мен резултатите не ме изненадаха. Него – да. Тук вече си е до умението, репутацията и маркетинговата стратегия на самите търговци. Някои чакат програмите и разчитат, че тогава ще направят оборот, други не чакат и работят усилено и най-важното – непрекъснато, за името и реномето си. Което винаги се отплаща. Особено в кризи. Защото земеделците не търсят железа, а сигурност, доверие и партньорство.
Ася Василева
