Наложителни са промени и в Зелената сделка на ЕС, смятат анализатори от Farm Europe
Инвестициите в развитието на биоикономиката могат да дадат устойчиви решения на проблемите свързани с кризите на пазарите в Европа, предизвикани от войната на Русия в Украйна. Това посочват експерти от мозъчния тръст Farm Europe. Според анализаторите, Европейският съюз трябва да създаде нови преработвателни мощности, за да валоризира допълнителната продукция, която ще продължи да идва от Украйна и която би била тежест за пазара на ЕС, особено като се има предвид по-нататъшната интеграция на украинската икономика към вътрешния европейски пазар.
Вносът на зърно от Украйна в съседни страни-членки на ЕС разстрои местните пазари, принуждавайки фермерите да поискат спиране на притока на украинска продукция. Кризата предизвика шокови вълни в Брюксел, тъй като добре обоснованата подкрепа за украинската икономика, жертва на руската агресия, създаде голяма опозиция срещу един от ключовите й компоненти – временното премахване на всички мита.
Комисията се опита да компенсира засегнатите земеделски стопани с първи допълнителен пакет за подпомагане чрез кризисния резерв на Общата селскостопанска политика, скоро след това последва и втори по-голям пакет. Въпреки хвърлянето на ресурси за успокояване на протестите, фермерите продължават да призовават за прилагане на предпазни клаузи.
Добре известна е конкурентоспособността на украинската пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик, и не само на тези агростоки. Още преди повече от 20 години, след падането на Берлинската стена и края на СССР, украинският внос на пшеница влизаше в Европейския съюз, дори след плащане на пълните мита върху вноса. Тази ситуация накара Европейския съюз да предоговори в рамките на Световната търговска организация условията за търговия на пшеницата и като повиши съществуващите мита.
Украинският износ пострада от руската агресия, в случая на царевица спадайки от рекордните 27 милиона тона през 2021/22 г. до прогнозните 20 милиона тона през текущата търговска кампания. При пшеницата намалението е от около 19 милиона тона на 15 милиона тона, а при ечемика- от около 6 милиона тона на 3 милиона тона през същия период. Въпреки спада на износа, отварянето на алтернативни търговски пътища по Черно море улесни достъпа на големи количества украинско зърно до съседните на ЕС страни.
Основните причини за проблема с вноса на агростоки от Украйна няма да изчезнат от само себе си, посочват експертите. Пазарите на ЕС са по-привлекателни за украинския износ, отколкото далечните пазари в развиващите се страни. Дори когато войната приключи и Украйна започне да се възстановява от раните, Европейският съюз вероятно ще разшири финансовата, икономическата и търговската подкрепа за голям период от време, с оглед на възможното присъединяване на Украйна към ЕС.
Това означава, че ЕС ще се нуждае от дългосрочни и устойчиви решения за това, какво ще прави с вноса на зърно от Украйна, вместо да отпуска нови компенсации за фермерите. Стимулирането на биоикономиката може да бъде дълготрайно решение за осигуряване на допълнителна наличност на зърнени храни, допринасяйки за повишаване на глобалната продоволствена сигурност, посочват експертите.
Инвестициите в биоикономиката могат да добавят стойност към производството на продукти с добавена стойност от редица агростоки като царевица, пшеница, ечемик и слънчоглед. Такива продукти са силно необходими за преодоляване на предизвикателствата свързани с продоволствената сигурност и устойчивото опазване на околната среда, като в същото време стабилизират селскостопанските пазари. Те биха допринесли за глобалната продоволствена сигурност, тъй като вносът от Украйна би намалил цялостния отпечатък на ЕС върху търговията с други стоки, по-специално на соя от Южна Америка.
През първите пет месеца на 2023 г. Европейският съюз е внесъл приблизително същото количество зърно от Украйна, както през цялата предвоенна маркетингова година, въпреки въздействието на войната върху украинското селско стопанство. Голяма част от това зърно трудно достига до световните пазари, като същото важи и за производството на централноевропейските страни. Логистичните предизвикателства в тази част на Европа не са нови.
Краткосрочните мерки, които ЕС предприема сега, в бъдеще няма да бъдат достатъчни за справяне със структурното предизвикателство, което ще представлява улесненият вноса от Украйна. Според експертите е очевидна липсата на ефективни пазарни инструменти в Общата селскостопанска политика, които да помогнат за справяне със смущенията на пазара. Това би трябвало да накара Европейския съюз да преосмисли селскостопанската си политика, за да осигури по-голям потенциал на своите икономически лостове. В настоящата ситуация обаче нито една пазарна мярка няма да компенсира структурната промяна в пазарната реалност. Структурните промени изискват структурни реакции, посочват анализаторите.
Във времена, когато храните, фуражите, енергията и биоматериалите с висока стойност имат все по-важна стратегическа стойност, ЕС не трябва да отлага стартирането на нова вълна от инвестиции в тези сектори. Това усилие трябва да даде нова посока на Зелената сделка, насърчавайки устойчив растеж за селското стопанство и свързаните с него сектори, според учените.
Развитието на биоикономиката, която произвежда едновременно широка гама от храни, фуражи, биогорива и биохимични продукти, е една от основните цели на Директивата за енергията от възобновяеми източници (RED) на ЕС. Днес процентът на биогоривата на растителна основа в транспортния енергиен микс на ЕС е под 5%, докато RED се цели по-високо към 7%. Амбициозните климатични цели изискват по-голям принос на селското стопанство в усилията за декарбонизация на икономиката.
Неотдавнашните заключения на Съвета на ЕС „относно възможностите на биоикономиката в контекста на настоящите предизвикателства в селските райони подчертават ролята на една устойчива и кръгова биоикономика в справянето с климата, биоразнообразието, проблемите на енергийната и продоволствената сигурност, както и нейния потенциал да диверсифицира доходите, да създава работни места в селските и крайбрежните райони, както и да подкрепя зеления преход на ЕС и по-добрата устойчивост.“
Тази политическа воля трябва да доведе до реални инвестиции, посочват експертите. Комисията следва да улесни процеса чрез политики, които насърчават инвестициите в биоикономиката, без да изключва сектори, които биха могли да допринесат за тази цел. Особено внимание следва да се обърне на това да не се възпрепятстват инвестициите чрез лошо обмислени таксономични разпоредби. Държавите-членки следва да установят национални мандати и политики, които насърчават тези инвестиции, отбелязват още специалистите.
Лилия Александрова
