Проблемите, свързани с напояването и земеползването, както и подзаконовата нормативна уредба на Закона за кадастъра и имотния регистър са темите, които най-силно вълнуват Българската асоциация на собствениците на земеделски земи – БАСЗЗ, сега, когато Стратегическия план за земеделие за 2023-2027 г. навлезе с нови правила, нови изисквания, срокове и санкции, повече агроекология и шансове за инвестиции в напоителни системи, които трябва да се реализират. Това изнесе БАСЗЗ на годишния си форум за развитието на селското стопанство през призмата на поземлените отношения.
По отношение на тенденциите при пазара на земеделската земя, шефът на УС на БАСЗЗ Стайко Стайков отбелязва, че той е стабилен и прогнозируем. Ръстът на покупните цени е по-голям от инфлацията. Липсва предлагане на земя на първичния пазар, а е налице устойчив интерес за покупка на качествена и уедрена земеделска земя на вторичния пазар.
Цената на земята и рентата
През последните 12 години средните цени на земеделската земя са с устойчив темп на поскъпване – от 287 лв./дка през 2010 г. до 1787 лв./дка през 2022 г.
Средните стойности на рентата са нараснали от 49 лв./дка през 2018 г. на 72 лв./дка през 2022 г. , което се дължи основно на ниските им нива след възстановяването на земеделската земя в реални граници.
Прогнозата на БАСЗЗ е, че пазарът ще остане стабилен, но цената на актива ще зависи от развитието на конфликта в Украйна, възстановяването на веригите за доставки, реколтата, цената на енергийните ресурси, семената, торовете, препаратите.
Според Стайков земеделските производители са се убедили в предимството да обработват собствена земя и са се превърнали в основни купувачи, затова все по-важна роля ще има вторичният пазар на земеделска земя. Ако има увеличение на цената на актива, очаквам да бъде не повече от 10%, прогнозира той.
За модерно пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения
Според председателя на асоциацията оттук нататък единствено диалогът, равнопоставеността и партньорството между законодателната, изпълнителната и местната власт, заедно с неправителствения сектор и аграрната наука ще могат да помогнат за развитието на модерно, пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения, което днес още не е станало факт.
Той отбеляза, че сред ключовите цели са доходите на българските фермери да се изравнят с тези на колегите им от старите страни-членки на ЕС, на базата пренареждането и групирането на земеделските земи за повишаване на производителността и добавената им стойност, модернизирането и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура, както и активни мерки за предпазване от ерозия, наводнения и др.
Ковид-19 и войната в Украйна ни завариха със структурни несъвършенства и дисбаланси, като липсата на дългосрочни държавни политики и програми за развитието на земеделието и поземлените отношения, както и разпокъсаност на земята. Затова днес малките по размер обработваеми парцели и липсата на напояване силно затрудняват развитието на модерно, ефективно и рентабилно земеделие, създават несигурност и трудности пред дългосрочните инвестиции в отрасъла, пречат на развитието на интензивно земеделие и влияят негативно върху почвеното опазване, плодородието, сеитбооборота. Продължава да съществува проблемът с т.нар. комасация по ползване или „бели петна”. Порочно се прилага и Законът за кадастъра и имотния регистър, от което следват непазарни обезщетения, които изплаща държавата на собствениците при отчуждаване.
Най-критично е състоянието на хидромелиоративната инфраструктура
Във времената на климатични изменения България повече не може да си позволява да поддържа в подобно на днешното критично състояние хидромелиоративната инфраструктура за напояване, отводняване и превенция.
Необходимо е да се предприемат спешни мерки за проектиране и изграждане на нова, възстановяването и модернизирането на съществуващата хидромелиоративна държавна и общинска собственост.
Според Стайков трябва да се установи в спешен порядък състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения, да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство.
Имаме проблемите със собствеността и отдаването на земя за ползване, защото грешни данни се прехвърлят от Картата на възстановената собственост
Според Евгений Орашъков, член на УС на БАСЗЗ, в България имаме ред проблеми при прилагането на нормативната уредба, касаещи собствеността и отдаването за ползване на земеделската земя, и по-конкретно – проблеми при прилагането на Кадастралната
карта и кадастралния регистър (КККР).
Той отбеляза, че площта със селскостопанско значение в България е 52.3 млн. декара, което е 47% от територията на страната, а обработваемата земя е 34.9 млн. декара.
При средна площ от 6.24 дка на земеделски имот, се получават над 9 млн. имота, като има устойчива тенденция за намаляване на средния размер, което се дължи главно на делби между собственици.
Орашъков информира, че БАСЗЗ е изготвила и изпратила становище до компетентните институции в НС, МЗм, МРРБ, МП и Омбудсмана за решаване на проблемите при прилагането на кадастралната карта и кадастралния регистър, които са в три основни насоки.
На първо място има нужда от преобразуването на Картата на възстановената собственост, защото се прехвърлят неточности, създадени при възстановяване на собствеността на земеделските земи в Кадастралната карта, водещи до застъпвания и разминаване на имотите. Освен това при разминаване на площите собственикът не получава информация за извършената промяна, което води до невъзможност да се обжалва издадената заповед. БАСЗЗ предлага да залегнат и ясно разписани норми на уведомяване и обезщетяване на собствениците на база пазарната цена на имотите.
На второ място е обезщетяването при принудително отчуждаване на земеделските имоти или части от тях за държавни и общински нужди. Обезщетенията се движат между 39 и 78% от покупната цена на имота, като това не е пазарната цена към момента на плащането на обезщетението, т.е. момента, в които може да се закупи равностоен заместващ имот. Текущият режим на „равностойно парично обезщетение“ е тромав и неефективен – референтните сделки за определяне на цените са за стар период, собственикът с отчужден имот трябва да представи редица документи, за които да плати немалко пари, пътува и вложи време да изкара необходимите документи. Ако той реши да обжалва, допълнително се добавят съдебни разноски, депозити за вещи лица, разходи за процесуално представителство. БАСЗЗ смята, че е необходимо да се преуредят правилата за изчисляване и определяне размера на обезщетенията до нива, адекватни на реалните пазарни условия. А при несъгласие с определеното обезщетение на собствениците на земеделска земя да бъде предоставена земя от Държавния или Общинския поземлен фонд. Необходимо е при принудително отчуждаване да се освободят собствениците от заплащане на административни разходи по прехвърляне, а държавата и общините да се снабдяват с необходимите документи служебно.
На трето място проблемът при принудително отчуждаване се дублира и при учредяване на сервитути върху земеделската земя. При наличието на заварен договор за наем или аренда собственикът дължи на ползвателя обезщетения за увредената реколта, за което той-собственикът няма вина. Необходимо е да бъде решен и въпросът с рекултивацията на засегнатите имоти.
Очакват се първият закон за здравето на почвите в ЕС и зелени сертификати за спестяване на въглерод
Галина Пейчева-Митева – член на БАСЗЗ, която е и член на Борда на директорите на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), сподели, че на ниво ЕС предстои обществено обсъждане на първия Закон за здравето на почвите. Така почвата ще получи същия правен статут като въздуха, водата и морската среда.
Целта на закона е състоянието на почвата да бъде драстично подобрено до 2050 г., като преди това се направи оценка на въздействието. Очаква се Комисията да организира инициативи за „безплатно тестване на почвата“ на регионално ниво. Предвижда се разширяване на борбата с обезлесяването, ерозията и опустяването на земеделските земи, преработка на оборския тор и др. Ако Европейският парламент и държавите-членки се споразумеят, това ще бъде първият закон за защита на почвата в ЕС.
Copa-Cogeca, обаче, изразява загриженост относно плановете за подход към почвата в целия ЕС и в свое становище, подкрепено от БАСЗЗ, посочва, че характеристиките на почвата са много различни във всяка една страна в ЕС, което затруднява дефинирането на общ подход. Затова е необходима повече яснота относно това как включването на нови мерки, като например Закона за здравето на почвите, ще допълни съществуващите инструменти.
Освен Закон за здравето на почвите, предстои и разглеждането на Регламент за сертифициране от ЕС за т.нар. зелени сертификати за спестяване на въглерод, като част от новата зелена политика на Европа.
Два инструмента са нужни на българското земеделие
Това казва проф. дн инж. Мартин Банов, председател на ССА, който изнесе и любопитни данни за състоянието на българското земеделие.
Според тях, 85,5% от обработваемата земя у нас през 2022 г. е била заета от зърнено-житни култури (40,4%), слънчоглед (28,5%) и царевица (16,6%), а едва 10,7% – от всички останали наблюдавани от МЗм култури.
Това означава, че развиваме монокултурно земеделие, което не позволява в много случаи научно обосновано земеползване за опазване плодородието на почвите и продуктивността на земите.
Според проф. Банов, от научна гледна точка, българското земеделие се нуждае от разработването на два инструмента, които ще помогнат за определяне на политиката, стратегията, производството и контрола.
Първият е агроекологично райониране на територията на страната по пригодност за отглеждане на структуроопределящите култури. Районирането следва да включва характеристиките на агроекологичните дадености – почвени, орографски, климатични и пр., така че да се изясни пригодността на земеделските земи при определянето на видовете земеползване в отделните райони.
Районирането на културите ще дава информация за степента на пригодност на почвите и климата за отглеждане на една или друга култура. Такова райониране, направено за 20-30 култури (техни сортове и хибриди), ще бъде мощен инструмент при насочване и диверсификация на производството, и ограничаване на монокултурното земеделие, убеден е проф. Банов.
Вторият интрумент е ведомствен кадастър на земеделската територия на страната, който да регистрира земите по собственост и да контролира юридическия им статут. Да съдържа количествен отчет на земите, качествените им характеристики, както и екологичните им оценки, като позволява динамично поддържане и актуализация на държавните и пазарните агроикономически оценки. Към настоящия момент служителите на МЗм работят с три инструмента, казва той. Те са Карта на възстановената собственост, Физически блокове по начин на трайно ползване и Единен кадастър на РБ. И трите, дори взети заедно, са крайно бедни на информация за обслужване на растениевъдството, технологиите, сеитбообращенията, агрохимическото обслужване, растителната защита и т.н., обясни проф. Банов.
Какви ще могат да бъдат инвестициите в напоителна инфраструктура
Експертите Любомира Цветанова и Петър Михайлов от Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗм разясниха възможностите пред българските земеделци, които предоставят Стратегическият план и Националният план за възстановяване и устойчивост, в частност – Компонент 6 „Устойчиво земеделие“.
Подпомагането по Стратегическия план се предоставя за материални или нематериални активи, в това число машини, съоръжения, оборудване, включително и недвижима собственост, както и общи разходи, свързани с подпомаганата дейност. Инвестициите в напоителната структура ще бъдат насочени към следните примерни дейности:
- Ремонт/реконструкция/рехабилитация на напоителни инсталации и напоителна инфраструктура;
- Закупуване и инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване за напояване, измерване и мониторинг, включително и такива, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност и опазване на околната среда.
По интервенцията са допустими и общи разходи, свързани с проектното предложение, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на проектното предложение, така и по време на неговото изпълнение.
Инвестициите, включени в проектното предложение, трябва да са придружени от документ от компетентния орган по околна среда (РИОСВ/МОСВ/БД).
Относно Плана за възстановяване и устойчивост, Петър Михайлов акцентира върху предвиденото опростяване на процеса за кандидатстване, което включва:
- Опростени формуляри за описание на инвестицията (вместо бизнес планове)
- Отпадане на обследване на СПО
- Обоснованост на разходите – една предварителна оферта при кандидатстване + две съпоставими оферти след договор
- Първоначално деклариране на обстоятелства – проверки на последващ етап
- Един етап на оценка на предложенията за изпълнение на инвестиции, обединяващ Административно съответствие и Качество (АСД и ТФО), в съответствие с чл. 17 на ПМС № 114/2022 г.
- Възможност за обжалване на неодобрените за финансиране проектни предложения или неодобрени за финансиране разходи след приключване на оценителния процес по съдебен ред, в съответствие с ПМС № 114/2022 г.
- По-малък брой изискуеми документи от кандидатите на етап подаване и одобрение на предложенията за изпълнение на инвестиции
- По-кратък срок (7 дни) за представяне на изискуеми документи при констатиране на непълноти или неточности в представените предложения.
Диана Ванчева
