Очаква се световното производство на селскостопански продукти и храни да продължи да нараства през следващите десет години, но с по-бавен темп спрямо предходното десетилетие поради демографските тенденции. Това сочи доклад, публикуван днес от Организацията по прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
„Селскостопанската перспектива на ОИСР/ФАО 2023-2032“ е ключов глобален документ за средносрочните перспективи пред пазарите на селскостопански стоки. Въпреки че несигурността се повиши поради геополитическото напрежение, неблагоприятните климатични тенденции, болестите по животните и растенията и повишената нестабилност на цените за ключови селскостопански суровини, глобалното производство на растителни култури, животински продукти и риба се очаква да нараства със среден годишен темп от 1,1 процента през периода – наполовина от темпото, регистрирано през десетилетието, завършило през 2015 година. Общото потребление на храни се очаква да нарасне с 1,3 процента годишно до 2032 г., което показва увеличение на дела на селскостопанските стоки, използвани като храна.
Тези прогнози предполагат бързо възстановяване от отчитания напоследък инфлационен натиск, нормални метеорологични условия, липса на големи промени в политиката и развитие на потребителските предпочитания в съответствие с тенденцията. Възможността инфлационният натиск да остане постоянен крие негативни рискове за глобалното търсене и производство на храни.
В отделна оценка за цените на ключовите за земеделиетосуровини, които се повишиха значително през последните две години, докладът изчислява, че всяко 10-процентно увеличение на цените на торовете води до 2-процентно увеличение на разходите за храна, като тежестта пада най-силно върху бедните, които харчат по-голяма част от бюджета си за храна. Прогнозата подчертава значението на политиките за осигуряване на по-голяма ефективност и устойчивост.
„Мащабните тенденции, очертани в този доклад, вървят в правилната посока, но трябва да бъдат ускорени. Насърчаването на по-бързото преминаване към устойчиви хранително-вкусови системи ще донесе много ползи и ще помогне за по-добър живот за всички, без да изоставя никого“, каза генералният директор на ФАО Ку Донгю.
Според генералния секретар на ОИСР Матиас Корман са необходими инвестиции в иновации, по-нататъшно повишаване на производителността и намаляване на въглеродния интензитет на производството, за да се положат основите за дългосрочна продоволствена сигурност, достъпност и устойчивост.
Докладът предлага десетгодишни прогнози за пазарите на зърнени храни, растителни масла, млечни продукти, месо, захар, риба, както и памук, тропически плодове, варива и селскостопанска продукция, използвани за биогорива. Той също така включва прогнози за очакваните регионални тенденции в емисиите на парникови газове от селското стопанство, както и първите предварителни анализи на ролята на загубата на храна и отпадъците.
Ключови изводи за суровините
Тенденцията към растеж в производството на зърнени култури се очаква да се забави, отчасти защото консумацията на храна на глава от населението на повечето зърнени култури в много страни достига нива на насищане. Изчислено е, че през 2032 г. 41 процента от всички зърнени култури ще се консумират директно от хората, 37 процента ще се използват за храна на животни, а биогоривата и други промишлени употреби ще поемат останалото.
Световният растеж на растениевъдството ще бъде движен главно от продължаващия напредък и прехода към по-интензивни производствени системи. Предвижда се подобренията в добива да са източник на 79 процента от растежа на глобалното растениевъдство, разширяването на обработваемата земя с 15 процента и по-високата интензивност на отглеждането на културите с 6 процента през периода, обхванат от доклада.
Глобалният растеж на потреблението на захар ще бъде движен изцяло от Африка и Азия, като търсенето се очаква да нарасне в райони, където нивото на консумация на глава от населението в момента е ниско. За разлика от това, потреблението ще продължи да намалява в страните с високи доходи.
Прогнозира се средното световно потребление на месо на глава от населението да нараства с 0,1 процента годишно, което да се дължи най-вече на страните със средни и по-ниски доходи. Търсенето на месо в световен мащаб се очаква да нарасне до 2032 г., но нивата на потребление на глава от населението в страните с високи доходи се очаква да намалеят през следващото десетилетие, водени от спадове в Западна Европа и Северна Америка.
Очаква се рибата, налична за консумация, да се увеличава навсякъде и най-вече в Африка, но същевременно прогнозираното бързо нарастване на населението в този регион ще ограничи нарастването на консумацията на глава от населението.
Глобалното производство на добитък и риба се очаква да нараства с 1,3 процента годишно през следващото десетилетие, или по-бавно от наблюдаваното в близкото минало. Предвижда се птичето месо да представлява почти половината от увеличението на общото производство на месо до 2032 г.
Предвижда се световното производство на мляко да расте с 1,5 процента годишно през следващото десетилетие, като повече от половината увеличение ще идва от Индия и Пакистан, които заедно ще са източник на почти една трета от световното производство на мляко през 2032 г. Производството на мляко в Европейския съюз се очаква да намалее леко поради продължаващия преход към по-екологично устойчиви производствени системи.
Търговски модели
Световната търговия със селскостопански стоки, обхваната в доклада, се очаква да се разшири с 1,3 процента годишно – наполовина от темпото, регистрирано през последното десетилетие – най-вече поради по-бавния растеж на търсенето в страните със среден доход. Царевицата, пшеницата и соята допринасяха най-много за общия растеж на селскостопанската търговия през последното десетилетие. Въпреки това се предвижда тези сектори да понесат най-големия спад в растежа на търговията през следващите 10 години.
След като регионът стана нетен вносител на селскостопански стоки през последните години, сега се очаква нетният внос на Южна и Югоизточна Азия да се увеличи още, движен главно от продължаващия силен растеж на търсенето в рамките на подрегиона.
Предвижда се търговският дефицит на Африка, южно от Сахара, в търговията с основни хранителни продукти да се удвои до 2032 г., отразявайки до голяма степен бързото нарастване на населението в сравнение с други региони.
В Латинска Америка се очаква излишъкът в търговията със селскостопански продукти да нарасне със 17 на сто, повишавайки изнесения дял на селскостопанската продукция до 40 процента до 2032 година.
Прогнозира се Северна Америка да остане вторият по големина износител на селскостопански стоки за световните пазари през следващите 10 години, но се очаква силният ръст на вътрешното потребление леко да ограничи неговата нетна експортна позиция. Селскостопанският сектор в региона може да играе ключова стабилизираща роля, позволявайки му да разшири производството, за да нормализира циклите на високи цени.
Климат и земеделие
Очаква се емисиите на парникови газове от селското стопанство да се увеличат със 7,5 на сто през следващото десетилетие – малко по-малко от половината от прогнозирания ръст на производството. Това показва значителен спад във въглеродния интензитет на селскостопанското производство. Предвижда се секторът на животновъдството да е източник на 86 на сто от увеличените емисии.
Прогнозата предвижда намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство в Северна Америка и нарастване на емисиите в Субсахарска Африка с увеличаване на производството на растителни култури и добитък, което подчертава значението на трансформиращите инвестиции в хранително-вкусовите системи в региона.
Предвижда се емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор в Латинска Америка да останат по-високи от дела на региона в световното производство.
