Елементът e определящ за производството на висококачествена пшеница, когато е наличен в точно определени фази
Агр. Петър Кръстев
Могат ли азотните торове да се използват така, че липсата на влага да не се отрази на съдържанието на протеин в зърното на пшеницата? Има ли значение кога се прави подхранването с азот? Оказва ли значение формата на азота в торовете при суша и влажно време? Отговорите на тези въпроси са в резултатите, получени от екип немски учени, провели полски опити през последните две сушави години.
ТОРЕНЕ В УСЛОВИЯ НА СУША
Обемът на внесените азотни торове, техният вид и качеството на разпределение в значителна степен определят успеха в отглеждането на пшеницата. Стратегиите за прилагане на торове, които са се доказали с достатъчно количество влага, при сухи условия, уви, престават да бъдат ефективни.
При изчисляване дозите на торовете зърнопроизводителите обикновено се ръководят от характеристиките на самото поле и неговото местоположение, типичното за сезона количество валежи и тяхното разпределение, както и от температурния режим, характерен за сезона. Вземат се предвид и целите на производството, т.е. планираният добив и качеството на зърното. Отчита се също динамиката на асимилация на азот, присъща на културата. Въпреки това, в условия на ограничен достъп до влага, всички тези предварителни изчисления могат да бъдат безполезни. Освен това, ако културата презимува добре и при достатъчно хранене демонстрира оптимално братене, трябва да се очаква повишена консумация на влага. Дори и с последващо редуциране броя на класоносните стъбла, оставащите от тях ще разполагат с по-малко влага, отколкото тези растения, които първоначално са формирали по-малко братя и класоносни стъбла. Високите дози азот в такъв случай могат да доведат до намалени добиви и изобщо да не допринесат за увеличаване съдържанието на протеин в зърното.
КАЧЕСТВЕНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ЗЪРНОТО СЕ ВЛИЯЯТ ОТ СУШАТА
В тази връзка ограничените запаси от влага трябва да се използват по-ефективно. Но сушата е различна, тъй като ефектът й върху добива на пшеница зависи от това в коя фаза от растежа на културата се е случила и с каква продължителност е била. Основен принцип е, че недостатъчното снабдяване с влага на всеки етап от развитието влияе върху добива на зърно. Но качествените показатели на зърното се влошават значително, когато сушата се появява на по-късни етапи от неговото развитие, като наливане и зреене.
В определени граници пшеницата е в състояние да компенсира влиянието на сушата и дори в посеви с по-малка гъстота да даде добре изхранено зърно с по-голяма хектолитрова маса. Такава компенсация обаче е за сметка на енергийните разходи и намалената ефективност от използването на хранителните вещества и влагата. Това се потвърждава от резултатите, получени в рамките на проведения експеримент през отличаващите се със сухите си условия години – 2019-а и 2020-а.
Проект „Агрономия без отпадъци“
Изследователите са определяли средните стойности на добива и съдържанието на протеин в зърното на дванадесет съвременни сорта пшеница от различни качествени групи, в зависимост от дозите азот, внесен с торовете. Данните са получени в рамките на рандомизирани опитни парцели по проект „Агрономия без отпадъци“. Докато например в едно от местоположенията на експерименталните участъци (Берге, Бранденбург) средните дългосрочни валежи от октомври до юни са били 361 мм, през 2019 г. са паднали само 246 мм. На пръв поглед сезон 2019/2020 със своите 350 мм валежи за съответния период не може да се определи като сух. Но ако разпределението на тези валежи се разгледа отблизо, изводът ще бъде различен: през март, април и май 2020 г. са паднали само 50% от многогодишната норма за трите месеца, докато през предходната година в тези месеци са паднали 71% от тази норма.
2019 г. е била преобладаващо суха, а последвалата 2020 г. се е отличавала с пролетна суша и обилни валежи през юни. Освен това през 2019 г. температурите по време на наливане на зърното са били много високи, което е довело не само до липса на влага, но е провокирало и стрес от жегата. За да се оцени въздействието на сушата в рамките на експеримента, средногодишното ниво на влага е било осигурявано чрез напояване. Така през 2019 г. експериментиращият екип е успял да симулира повече или по-малко нормална година. През 2020 г. пролетната суша е била компенсирана с напояване, а последвалият дъждовен юни е довел до надвишаване на средното ниво влага в напояваните опитни парцели.
БАЗА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СТРАТЕГИЯ
Резултатите от проведените опити ще помогнат на земеделските производители, стремящи се към производство на висококачествена хлебна пшеница, да определят стратегията за внасяне на азотните торове. Тъй като не е възможно времето да се предскаже за цялата година, за ориентир следва да се взема ситуацията от последната година с предположение, че настоящата ще се развива приблизително по същия начин. В повечето случаи става въпрос за различия в средногодишната норма на валежите, за съществени промени в температурите, а оттам и влошено влагоосигуряване на посевите, на базата на които е необходимо внасянето на азотните торове да се коригира. Към всичко това трябва да се конкретизират и производствените цели. Например на песъчливи почви със слаба влагозадържаща способност има смисъл да се работи с ниски норми на азотни торове. На тях трябва да се залага повече на нискокачествени пшеници, тъй като това е свързано с по-малки производствени и търговски рискове. Преди всичко производителите, отглеждащи целенасочено хлебна пшеница, следва да си изяснят въпроса – дали се стремят към високи показатели на протеин в зърното.
Пролетната суша не оказва голямо влияние на протеина в зърното. И това също трябва да се има предвид при определяне целите на производството. Тези, които искат да получат висококачествена хлебна пшеница, няма как да постигнат това, ако в последните фази от развитието си културата не е била осигурена с достатъчно азот. Но ефективността на късните подхранвания в дългосрочна перспектива е по-малка в сравнение с ранните. Към намаляване на протеина в зърното може да доведат както отсъствието на дъждове по време на формирането му, така и недостатъчно достъпният азот за растенията по време на наливане и зреене на зърното.
РИСКЪТ ОТ ПРЕКОМЕРНО АЗОТНО ПОДХРАНВАНЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТ
При неполивни условия, при каквито обикновено се отглежда пшеницата, трябва да се реагира гъвкаво на промените в природните условия през цялата вегетация на културата. Ако в ранни фази се използват азотни торове с инхибитори на нитрификацията, тогава необходимостта от адаптиране на стратегията за внасяне на торове отпада. Въпреки това в опитите на бранденбургските полета през 2019 година са използвани торове със стабилизиран азот, които в сравнение с внесената трикратно калциево-амониева селитра са дали по-нисък добив. През 2020 година бавноосвобождаващият се, благодарение на юнските обилни дъждове, азот е използван рационално от културата и негативен ефект в сравнение с внесения на три приема азот не е отбелязан. До юни 2020 г. поради правилната гъстота на растенията в посевите, рискът от редукция на стъблата е бил минимален. С това се доказва смисълът от провеждането на ранно подхранване с торове, в които азотът е с отложено отдаване и осигурява удължено хранене. Това е потвърдено от миналогодишния опит и е изключително полезно за земеделците, които се стремят към качествено производство на пшенично зърно.
ИЗВОДИ
Когато става въпрос за полета, характеризиращи се с ниска влагоосигуреност, обемът на първоначалното азотно подхранване трябва да се намали. Краткотрайно пролетно засушаване не е пагубно за пшеницата, но само при условие че в по-късните етапи на развитие ситуацията с осигуряването на влага се нормализира. Тогава растенията ще се възстановят и ще се развиват безопасно, без азотът да причини токсични повреди. Но всяко такова „възстановяване“ на културата е за сметка на разходите на вода и енергия. Именно затова още при планирането на посевите трябва да се обръща внимание на оптимизиране на сеитбената норма.
