Най-накрая МЗХГ публикува дългоочакваният анализ на структурата на земеделските стопанства в България, въз основа на който ще бъде взето решение дали и под каква форма ще се наложат тавани на директните плащания в земеделието.
Анализът е изготвен традиционно от Института по аграрна икономика и може да бъде видян тук: https://zemedeleca.bg/2021/11/22/struktura_na_zemedelskite_stopanstva/
За всички е ясно, че този анализ не е съвсем истински. Когато имаш над 60% сива икономика в сектор ,, Плодове и зеленчуци“ и над 70 % в сектор ,,Животновъдство“ няма как да изготвиш достоверна статистическа информация, която да служи за база при изготвянето на агроикономически анализ. Същото е и когато за статистическа основа вземаш стотици хиляди стопанства, които нямат никаква механизация и на практика не могат да се водят за земеделски производители. Те изчезват по естествени икономически причини, но се броят за загубени, а реалните пазарни стопанства, които няма как да бъдат много, изглеждат като бели или черни, зависи от каква позиция гледаш, лястовици.
Анализът на земеделието в България, направен от ИАИ и публикуван от МЗХГ, показва, че единственото, което се увеличава в българското земеделие са пчелите и пчелните семейства. Имаме повече пчели, отколкото ни трябват, за сметка на кози, овце, крави и всичко, което става за ядене.
Това не е чудно. Подпомагането за пчеларството през последните години се увеличи драстично. По над 5 млн. лв всяка година се изливат в сектора. Новата мода е празните кошери за подпомагане (тарикатите смениха виртуалните животни, защото всеки почна да точи в животновъдството и ще гръмне). А истинските пчелари не спират да се оплакват, че заради субсидиите, пчеларите дотолкова са се увеличили, че няма паша за всички. Отказът пчелни кошери да се отварят в присъствието на комисия е красноречив. Както и виртуалните животни, така и виртуалните пчели, убиват и обезверяват истинските производители. Но продължаваме да спасяваме пчелите в най-различни кампании. По-логично е да организираме кампания за спасение на козите.
Реалните производители са разочаровани и обезверени. По-лесно е да си виртуален. Като игра на Моята ферма. А и това, което виждаме в магазините, е ясно доказателство, че българската продукция, макар да я има в статистиката, по-скоро е виртуална, а не реална.
В статистиката, особено в България, никой не вярва. Но такава си имаме, такава си ползваме, и въз основа на тази статистика ще се вземе решение за финансиране на новите политики в ОСП. Няма как да направиш агроикономически анализ на професионалното земеделие, вземайки за основа непазарни стопанства, дори и да оставим настрана виртуалните. А когато грешка е заложена още в основата, то няма как да очакваш добър и правилен резултат на края.
Ася Василева
