Еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски не дава големи надежди за това, че ще откликне на призива на някои държави-членки за удължаване на дерогациите от ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8 и през 2024 г. Според него статистиката за реколтата в ЕС не дава достатъчно силни аргументи в полза на такова решение. Самият той посочи с пост в социалната мрежа:
„Миналогодишната дерогация за ДЗЕС 7 (сеитбооборот) и ДЗЕС 8 (непродуктивни площи) не доведе до увеличаване на площите със зърнени култури, но производството им се увеличи с 5% (с 8% при маслодайните). Излишъкът от производството на зърнени култури над потреблението е 22 милиона тона. Това не са най-силните карти в полза на едно удължаване на дерогацията“, посочва еврокомисар Войчеховски в социалната мрежа.
„Въпреки очакваното намаление (с -1%) на площите със зърнени култури в ЕС през 2023/24 г. и свития ръст на добивите поради промените във времето през пролетта, производството на зърнени култури в ЕС се очаква да бъде с 5% по-високо. Доходността все още може да бъде с 6% над нивата от 2022/23 г. и с 2% над средната стойност за 5 години“, допълни членът на Европейската комисия.
Изключението през 2023 г.
По настояване на няколко земеделски министри Европейската комисия разреши временна краткосрочна дерогация от правилата за сеитбооборот (ДЗЕС 7) и поддържането на минимален процент непроизводствени площи/обекти върху обработваемата земя (ДЗЕС 8) през референтната 2023 г. Основния аргумент за това беше необходимостта да се поддържа приноса на ЕС към световната продоволствена сигурност. Тогава дерогацията беше ограничена до строго необходимото за справяне с глобалните опасения за продоволствената сигурност, произтичащи от руската военна агресия срещу Украйна, като се изключва засаждането на култури, които обикновено се използват за хранене на животни – царевица и соя, посочи ЕК.
Дерогацията от ДЗЕС е спорен въпрос, тъй като фермерските асоциации и държавите-членки твърдят, че тя е необходима за увеличаване на производството на храни в ЕС, докато екологични организации предупреждават, че в контекста на климатичната криза ЕС не може да си позволи да жертва околната среда за сметка на хранителната сигурност.
България желае дерогация за 2024 г.
Възможност за дерогация и през референтната 2024 г. поискаха няколко държави-членки на ЕС – Чехия, Естония, Финландия, Унгария, Литва и Полша по инициатива на Латвия. Основният аргумент е сушата, която според земеделските министри причинява „забележителни загуби на реколта“.
България и още други държави също желаят дерогация поради конфликта в Украйна и необходимостта от обезпечаване на глобалната продоволствена сигурност. Условията за прилагане на ДЗЕС у нас са одобрени със заповед на министъра на земеделието Кирил Вътев. В документа се посочват задълженията на фермерите и изключенията при прилагане на стандартите.
„Стандартите в заповедта произтичат по начина, по който са дефинирани в самия Стратегически план. Настоящият екип на Министерството на земеделието и храните не е в позиция да ги променя. Ние сме запознати от месеци и знаем къде са проблемите при тези стандарти – първо в тяхното обяснение към фермерите и след това кой, как е успял да ги разбере и как ги прилага на практика”, обясни зам.-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева в края на юли. Тя уточни, че ДЗЕС могат да бъдат прецизирани, когато се отвори за промени Стратегическият план, но само при одобрение от Европейската комисия. Зам.-министър Георгиева обясни още, че на европейско ниво се провеждат дискусии между самите екипи на министрите по земеделие за промяна на стандартите по отношение удължаването на дерогацията и за 2024 г.
Задължение за докладване до края на 2023 г.
Към момента няма оценка на въздействието на предишното решение за дерогация от екологичните мерки. До края на 2023 г. държавите-членки трябва да докладват за прилагането и въздействието на дерогацията върху околната среда и производството, така че Комисията да може да оцени уместността на такова изключение.
„Решението за сезон 2022/23 се дължеше на голямата несигурност по отношение на количествата зърно, които Украйна ще може да произвежда и изнася. Тази несигурност все още е налице“, коментира служител на ЕК, цитиран от EURACTIV. „Размерът на реколтата през следващата година е още по-несигурен от предишния сезон и експортните потоци ще зависят до голяма степен от добрата воля на Путин да запази украинските черноморски пристанища отворени“, посочва служителят на ЕК.
„Комисията непрекъснато подчертава, че устойчивостта на храните остава фундаментална за продоволствената сигурност и ние продължаваме прехода, предвиден в Зелената сделка“, посочва говорителят и допълва, че дерогацията е ограничена до това, което е „строго необходимо за справяне с глобалните опасения за продоволствената сигурност“.
Лилия Александрова
