Стана ясно, че разходите за отглеждане на декар пшеница по технологична карта са 260 лв, а приходите – 200 лв на декар. Факт е за пшеницата, факт е за останалите полски култури, факт е за цялото земеделие. Земеделците продават под себестойност, само загубите са различни по браншове. Но щом дори зърнопроизводството е зле, то това означава едно – тревога.
Ако себестойността е проблем на един или група производители, може и да се тълкува като грешни пазарни решения. Но, когато засяга целият бранш, е форсмажор и ние всички знаем защо се получи. Какво ще правят земеделците?
Не е тайна, че рентите се вдигат и благодарение на хора с неособено чисти пари, които по този начин оправдават произхода им. Но реалните земеделци не могат да се преборят с тях и ще отпаднат от сектора, а земята ще премине окончателно от ръцете на фамилните фермери към корпорациите.
Трябва ли държавата да си затвори очите? Както го е правила винаги и се е оправдавала с пазарни процеси? И сега й се сърдим за това по форуми и социални мрежи. Навсякъде по света земеделието е силно, защото държавата го пази. Не с гръмки приказки, а с дела. И дори с нечестна игра. Германия е санкционирана от ЕС поне 7 пъти за нерегламентирани държавни помощи към земеделците си. И какво? Нищо и няма.
Но е правилна и идеята, за която апелира агроном Димитър Витковски – когато от технологичните карти и борсовите цени се вижда, че има разлика между себестойност и цените, на които продукцията се изкупува, да има механизъм, по който земеделците да се компенсират поне до себестойност, заложен в Стратегическия план.
Страшно е, че тази година дори зърнопроизводителите започват новата стопанска година с кредити. За форсмажорни обстоятелства се приемат събития като природни бедствия, аварии, войни, земетресения, пожари, както и административни актове на държавни и общински органи, включително и закони. И война, и административен акт на държавата, който спря износа, когато не трябваше, има. Сушата е природно бедствие. Практика в други държави, като Турция, е въвеждането на защитни мита, докато не се реализира собствената им продукция. Като член на ЕС, такова не можем да въведем. Поне не и официално. За неофициално нямаме … контролни органи. А още повече, че ЕК не вижда аргументи за забрана на вноса до края на годината. Но пък никой не ни пречи да въведем форсмажор. Лесно ще го аргументираме икономически вече. Да, форсмажорът ще се отрази още по-негативно на всички съпътстващи земеделието бизнеси и хора, които си чакат рентите. Но какво да се направи. Понякога и те трябва да са солидарни със земеделците, от които чакат да се издържат, но не винаги подкрепят.
След като си стъпят на краката, земеделците може би ще се научат и да смятат. Защото често не включват амортизации и консултации, например, в разходите и се чудят от къде им идва реалната себестойност. Още повече, че вече разполагат и с технологични карти, които ще им бъдат от помощ.
Не вярвам, че българското правителство ще предприеме такава стъпка, разбира се. Но би могло. А да си мечтаеш е безплатно.
Ася Василева
Браво Ася. Както винаги напипваш пулса.