Времето за българското зърнопроизводство е критично. Необходима е цялостна стратегия, за да можем да го запазим. За да се направи стратегия обаче, трябва да знаем каква е разликата между стратегия и тактика и да не се опитваме с тактически действия да заменим стратегическите цели. В момента, зърнопроизводителите са объркани и знаят, че има проблем. Но се затрудняват да го идентифицират, неправилно посочвайки Украйна за основната му причина. А това беше само катализатор на един процес, започнал отдавна. Проблемите на българските зърнопроизводители са много, и са само временно и частично решими от МЗХ.
Когато става дума за стратегия, ситуацията на зърнопроизводителите не е решима само от един министър. Просто не му е в правомощията. Те имат проблеми за отнасяне и към Министерство на образованието, и към Министерството на труда и социалната политика, и към Министерството на вътрешните работи.
Ако зърнопроизводителите искат тази стратегия да работи, то тя трябва да е координирана между всички държавни институции. Зърнопроизводителите и Националната асоциация на българските зърнопроизводители, като техен представителен орган, буквално сами ще трябва да напишат тази стратегия, защото само те са в течение на тънкостите и проблемите на своето производство. Стратегията трябва само да се ратифицира и приведе в действие от министерствата.
„Проблемите на българското зърнопроизводство са отдавна, комплексни и не са само идващи от МЗХ и министъра, както и да се казва той“, казва за „Гласът на земеделеца“ Георги Куртев, един от най-популярните български земеделци, част от най-модерното в България и пример за подражание от всички стопанство „Куртеви“ в село Златовръх, Асеновградско, което обработва и земеделска земя и е затворило производствения цикъл със собствена мандра.
Георги Куртев прави и една доста неприятна, но отрезвяваща аналогия.
Дядо ми почина от латерална амиотрофична склероза. Това е същото. Малко по малко атрофира цялото тяло до атрофията на диафрагма или сърце. За съжаление, българските зърнопроизводители, повечето от тях, забелязаха, че започва нещо горе-долу малко след пълната атрофия от кръста надолу. И паралелно искат и хапче за глава, защото точно в момента имат главоболие силно. Другото да си стои, поне главата да мине.
Когато си зле финансово имаш точно 2 основни хода. Не са 200. Само два са. Но само единият поотделно не работи. Оптимизация на разходите и увеличение на приходите. Само първото дългосрочно довежда до летален изход. А второто е правилно да се разбира като алтернативен начин за увеличаване на приходите. Тоест не просто по-добре да почнеш да правиш това, което правиш.
Тези, които вече не правят достатъчно добре това, което трябва да правят, имат максимум една година да си достигнат максималния потенциал, иначе умират. Ако успеят, след една година вече не усещат ефекта. Нужен е алтернативен поток на пари.
Има два вида алтернативни потоци. Точно 2 не 200. Такива, които зависят от решенията на фермера и такива, които не зависят. Вторите са въпросните помощи, субсидии, дотации, подаяния, милостиня и т.н.
Първите, чисто производствено, са култури с по-висока принадена стойност, което е възможно да не може да се организира, защото изисква инвестиции в нова и различна техника, а сме в тежко финансово състояние или изчакване до реколтиране, за което няма време (тук аргументът „няма работна ръка“ отпада поради координацията на стратегията с министерствата на труда и социалната политика и на вътрешните работи, както и на финансовото министерство, НАП, НОИ и т.н).
Имаме и вариант за алтернативен приход, който отваря ножицата в двете посоки на цената на почвена проба, която би оптимизирала разходите за торене. В този случай земеделците имат достъп до възможност за продажба на актив, който генерират в обичайната си дейност, а именно въглероден сертификат. И с всеки готов да излезе срещу въпросната теза, съм склонен да се съглася с всички негови аргументи, ако се ангажира да ми плати дори само 50% от предполагаемата от него ниска цена, на която ще се търгуват.
Да не приложиш този вариант е все едно да кажеш – „няма смисъл да правите това, което обичайно правите и да вземете 7-9 лв на декар, когато може пак да правите същото и да не вземете нищо“.
Има и други варианти, вероятно. И всеки трябва да си ги намери.
Георги Куртев завърши своя анализ с тежък, но отрезвяващ призив, че е време да спрем да бъдем неконтактни с реалността, защото положението в земеделието ни е системно дегенеративно.
