Каквото и да се случи след протестите, проблемът със слънчогледа за българското земеделие ще остане. Дори и вносът да бъде забранен, то това ще е временно и спорно решение на нещата. В дългосрочен план украинският слънчоглед ще продължи да е част от европейската и българската преработвателна промишленост.
Факт е, че производството на слънчоглед у нас е скъпо производство. Всеки земеделец знае причините за това. Ако производството на тази култура стане нерентабилно, земеделците ще се откажат да я произвеждат и ще я заменят с друга, по-рентабилна. Слънчогледът е бързооборотна култура – сее се напролет, жъне се наесен. Но тя е включена в сеитбооборотите, разписани в Стратегическия план и задължителни за изпълнение. Земеделците ще се изправят пред необходимостта да сеят нещо, което е задължително според изискванията, но носи загуби.
Тук вече е ролята на държавата да сформира силен преговарящ екип, който или да изключи културата за България от сеитбооборотите на ниво европейски изисквания или да обоснове регламентиране на търговията. Например, разрешение за изкупуване на българската суровина с предимство.
