Отглежданите у нас зимни култури – зърнено-житни и рапица, преминават в състояние на покой, който продължава до пролетта. Но това не означава спокойствие за земеделските производители. Неблагоприятните условия през зимата, отсътствието на снежна покривка, силните и продължителни студове могат да доведат до загиване на зимните култури и да обезсмислят всички дейности, извършени през есента. За да бъдат избегнати тези рискове, безусловно е необходима добра подготовка за зимата, изразяваща се в практики, които повишават зимната издръжливост и устойчивост на измръзване на културите.
Всъщност тези две понятия са съвършено различни:
Под зимна издръжливост се разбира устойчивостта на културите към комплекс от неблагоприятни условия през зимата, сред които най-опасно е измръзването.
Устойчивостта на измръзване означава устойчивост на зимните растения към ниски отрицателни температури, които причиняват измръзване.
Подобряването на тези параметри при зимните култури е възможно чрез процеса на закаляване. Под закаляване се разбира комплекс от процеси, в това число физиологични и биохимични, протичащи в растенията, в резултат на което се увеличава устойчивостта им към неблагоприятни зимни условия.
Закаляването протича в две фази:
първата – светлинна, протича при положителни температури, които денем трябва да достигат 14-15°С, а вечер да падат почти до 0°С;
втората – може да протича дори без светлина (т.е. под снега) и при ниски температури до -5°С.
ЗАКАЛЯВАНЕТО ПОДГОТВЯ РАСТЕНИЯТА ЗА ЗИМЕН ПОКОЙ
Първата фаза на закаляването се състои в подготовка на растенията за преминаване в период на покой. Тя се изразява във формиране на мощна и дълбокопроникваща коренова система, и най-важното – съдействие за натрупване в корените, меристемнните тъкани и възела на братене (при рапицата кореновата шийка) на т. нар. криопротектори.
КРИОПРОТЕКТОРИТЕ ПОВИШАВАТ УСТОЙЧИВОСТТА НА РАСТЕНИЯТА КЪМ ИЗМРЪЗВАНЕ
Криопротектори се наричат веществата, повишаващи устойчивостта на растенията към измръзване. Към тях се отнасят хидрофилните протеини, многоатомните алкохоли (сред които са глицерин, манит, сорбитон), аминокиселините, в частност пролин, и многобройните представители на криопротекторите водоразтворими въглеводороди, сред които моно-, ди- и олигозахариди.
Както е известно, при замръзване водата се разширява, т. е. увеличава обема си до 10% и ако това става вътре в клетките, неизбежно води до разкъсване на стените им и загиване първо на отделни тъкани, а по-късно и на цялото растение. За да се предотврати това и растенията да могат лесно да издържат на силни студове, е необходимо да се натрупват водоразтворими захари в цитоплазмата на клетките. Захарите (глюкоза, рафиноза, фруктоза, захароза и др.) започват да действат като осмотично активни вещества, т.е., повишават концентрацията на клетъчния сок. По този начин те намаляват интензивността на образуване на лед в междуклетъчните пространства и осигуряват способността на растенията да издържат на ниски температури, т.е., сокът вътре в клетките да не замръзва.
Втората фаза на закаляването протича в обезводняване на клетките, т.е. извеждане на свободната влага от вътрешността им в междуклетъчните пространства. По този начин, дори в случай на замръзване на растенията, клетките не се повреждат. Но дори и тук е невъзможно процесът да протича без захари. На този етап тяхната роля се изразява в криозащита на протеините, което става благодарение на насищане на клетъчния сок със захари, като в същото време водата не се изтегля от клетките и не се получава коагулация на протеините. Освен защита, захарите изпълняват още и запасна функция, т.е. те са източник на енергия за растенията в зимния период и мощен източник на синтез на органични съединения по време на пролетното възобновяване на вегетацията.
ЧРЕЗ ПРАВИЛНО ТОРЕНЕ ЗЕМЕДЕЛСКИЯТ ПРОИЗВОДИТЕЛ МОЖЕ ДА ВЛИЯЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА ЗАКАЛЯВАНЕ И СТУДОУСТОЙЧИВОСТ НА ЗИМНИТЕ КУЛТУРИ
Основен източник на постъпване на захари в растенията са фосфорно-калиевите торове. Най-ефективно е тяхното внасяне в редовете със или преди сеитбата или чрез листно подхранване във вид на хелатни микроторове. Въпреки това известно е, че коефициентът на използване от торовете, внесени в почвата, е 20% за фосфорните и около 45% за калиевите. Усвояването от хелатните торове е значително по-високо и е в границите 85-90%. Освен това в повечето случаи те съдържат балансирани микроелементи, което също влияе положително за натрупването на захари в растенията и подготовката им за преминаване в състояние на покой. Сред микроелементите положително на натрупването на захари влияе борът.
Достатъчно за нормално перезимуване се смята съдържание на 35-40% захари във възела на братене при житните култури (или кореновата шийка на рапицата) и 10-15% в листата. Определянето им може да стане с помощта на рефрактометър, с който разполагат специалистите от всички фирми, предлагащи торове.
