Успехът на фермата, в която се отглежда едър рогат добитък, зависи от организацията на процеса за размножаване на животните
Специалисти по животновъдство на руската фирма „МАТРИЦА“ от Воронеж, Московска област, разказват подробно за този важен процес за възпроизводство на стадото. Надяваме се, че тяхната експертиза ще бъде любопитна и полезна за българските животновъди.
Задача минимум е да се ражда поне едно теле от крава годишно. Още по-добре е, ако няма прекомерно задържане на млади животни в разплодна възраст във фермата. При идеални условия юниците трябва да бъдат оплодени на възраст под 18 месеца, с поне 70% от живото тегло на зрели крави. Това може да се постигне, ако добре се познава и управлява процесът на размножаване с помощта на пълноценно хранене и насочено отглеждане на новородените и младите животни.
Онтогенеза на репродуктивната система на говедата
Малко теория. През 1866 г. немският учен Ернст Хекел въвежда термина „онтогенеза“. Думата се състои от две гръцки думи „онтос“ – възраст, и „генезис“ – развитие, растеж. Онтогенезата е развитието на организма и отделните му системи от раждането до смъртта. В процеса на онтогенезата се реализира генетичната информация, получена от родителите. Онтогенеза се нарича периодът, който започва от началото на оплождането на яйцеклетката от сперматозоида, преминава през всички етапи на развитието на зиготата (зародиша) и продължава след раждането на индивида до неговата смърт.
Онтогенезата се проявява в количествени изменения, с които се увеличава масата на организма, и качествени – диференциране на нови органи, белези и т.н. Тя се извършва в последователни стадии, които протичат при точно определени условия.
Цикълът на сперматогенезата от зараждането до освобождаването на сперматозоиди в семенните каналчета на бик е 48 дни. Обемът на бичи еякулат достига средно 4 – 8 мл, концентрацията на сперматозоидите е 1200 – 1800 милиона/мл, общият брой на сперматозоидите в този обем е 4 – 14 милиарда. Жизнеспособността на сперматозоидите в гениталния тракт на крава трае 24 – 28 часа, а на яйцеклетката е 10 –12 часа. Напредването на ембрионите в матката и тяхното предимплантационно развитие при кравите протича в рамките на 84 часа, началото на имплантацията е след 18 дни. Периодът на инволюция, или процесът на обратно развитие на матката след отелването продължава 21– 30 дни.
Кога е разумно да започне процесът на възпроизводство?
Настъпването на полова зрелост при говедата зависи от тяхното направление за продуктивност и породата, както и от условията и характеристиките на отглеждането. Времето за полова зрялост също зависи от климатичните условия, в които се отглеждат малките. Средно пубертетът при биковете се проявява на 7–8-ия месец. А при юниците на 6 – 9-месечна възраст. При юниците в месодайно направление пубертетът настъпва средно 3-4 месеца по-рано, отколкото при връстниците от млечните породи.
Биологичната зрялост не е фактор, който определя началото на процеса на размножаване. През този период младите животни все още са неподходящи за чифтосване. Ранната сексуална употреба ще има отрицателно въздействие върху здравето на животните и ще се отрази негативно върху последващата продуктивност и продължителността на използване на добичето. Затова от 6-месечна възраст фермите обикновено организират разделно отглеждане на бичета и юници.
По-разумно е да се използва млад добитък в процеса на размножаване, когато животните завършат основния етап от своя растеж и развитие. При оптимални условия на отглеждане юниците развиват икономическа зрялост на 15 – 18 месеца, а бичетата на 14 –16-месечна възраст.
Естествено чифтосване в говедовъдството
В наши дни естественият метод на чифтосване се използва рядко. Той значително отстъпва на метода за изкуствено осеменяване на крави и юници. Работата по разплод с животни става трудна, а селекцията е невъзможна. Необходимо е да се отглеждат бикове за разплод във фермата, а това са допълнителни разходи не само за фураж. Не е безопасна работата с бикове, тежащи по 700 – 900 кг или дори повече.
Въпреки всички недостатъци, използването на естествено чифтосване в някои случаи все още може да бъде оправдано. Например в малки ферми и домакинства, когато дългосрочният генетичен ефект не е значителен, когато няма подходяща инфраструктура за изкуствено осеменяване или ако персоналът на фермата не е достатъчно обучен да извършва изкуствено осеменяване.
Естествен метод – свободно и класическо осеменяване.
При свободното чифтосване разплодните бикове са в стадото. През лятото – на пасището, а през зимата – в обора. Натоварването на бика по време на свободното чифтосване не трябва да е върху повече от 60 крави. Свободното чифтосване има няколко недостатъка:
– повишено износване на биковете от стадото;
– невъзможност за надзор върху животните;
– нарушение на контрола за произход и изключване на индивидуалния подбор на самки с бикове;
–вероятността за инбридинг, т.е. близкородствено размножаване;
– чести травми на гениталиите на крави и бикове;
– увеличаване на случаите на яловост.
При класическото осеменяване женските и мъжките се държат отделно както през лятото, така и през зимата. Самият процес на чифтосване се извършва в отделни пангари за заплождане на крави. Този метод позволява рационално използване на бика за разплод и индивидуален подбор на животните от стадото. В този случай натоварването на самеца може да се увеличи до осеменяване на 80 – 100 крави според плана за подбор. Използването на висококачествени бикове дава възможност за системно подобряване на приплода и регулиране на сезонността на отелването. Естественото чифтосване има своите плюсове и минуси. Големият недостатък са полово предаваните болести, които водят до сериозни последици.
Болести, предавани чрез естествено чифтосване при добитъка
Бруцелозата е опасно инфекциозно хронично заболяване при животните и хората. Причинителят на бруцелозата при говедата е бактерията Brucella abortus. Клиничните признаци на заболяването обикновено липсват. При кравите до 5-6-ия месец от бременността бактериите Brucella в матката причиняват възпаление и плодът често умира поради кислороден глад. В допълнение към матката се наблюдават възпалителни процеси във вимето – бруцелозен мастит, в бъбреците – остър или хроничен нефрит. При самците бруцелите се размножават в тестисите и техните придатъци. Възпалението е придружено от грануломи и поява на дифузна некроза. Много често при болестта се отбелязват възпалителни процеси в ставите. Животните с бруцелоза трябва да бъдат приспани.
Лептоспирозата е инфекциозно заболяване на говедата, което е придружено от признаци на треска, анемия, раждане на слабо или мъртво потомство, некроза на кожата и лигавиците и понякога невро-менингеални явления. Причинителите на лептоспирозата принадлежат към рода Leptospira. Те приличат на тънки движещи се сребърни нишки. Лептоспирите не са устойчиви на дезинфектанти и температурни фактори, но са много добре запазени във водоемите и почвата. Имат висока чувствителност към антибиотици. Говедата могат да са приносители на лептоспироза до 7 месеца. Лептоспирите се изхвърлят във външната среда главно с урината, по-рядко с други екскременти. Заразяването на добитъка се извършва по полов, хранителен начин и чрез лезии на кожата и лигавиците на животните.
Инкубационният период на това заболяване продължава до 20 дни. Болестта често протича безсимптомно, но два дни след инкубационния период младите животни могат да умрат и при кравите се наблюдават аборти. Стрептомицинът е ефективно средство за борба с болестта. Болните и подозрителните животни се изолират, имунизират и лекуват.
Хламидията е инфекциозно, бактериално заболяване при говедата, при което се засягат околоплодните мембрани и се развива възпалителен процес от хроничен характер. В резултат телетата се раждат или мъртвородени, или малко жизнеспособни. Причинителите могат да бъдат бактерии, които принадлежат към рода Chlamydophila abortus. Причинителите на хламидия се отличават с това, че те запазват активната си способност в оборите до един месец и половина. Хламидиите се предават най-често по полов път, но източници могат да бъдат и околната среда, фуражите и контактът със заразени животни. Ако семенната течност на бик съдържа хламидия, тогава не настъпва оплождане, или потомството умира на вътрешноматочно ниво на развитие.
По време на заболяването телесната температура рязко се повишава и продължава няколко дни. Това е придружено от слизесто-гнойна кашлица, подуване, учестен пулс и дишане, конюнктивит, чревни нарушения, загуба на апетит, слабост и депресия на животното. Възможни са мускулни спазми, треперене на крайниците и главата, нарушена координация. Ако навреме на животното не бъде предоставена квалифицирана помощ от ветеринарен лекар, тогава до 50% от животните в стадото могат да бъдат загубени. Лечението на това заболяване се извършва основно с помощта на тетрациклини. Важен момент е навременната ваксинация на животните.
Изкуствено осеменяване – прогресивен метод за възпроизводство
Изкуственото осеменяване позволява най-ефективното използване на биците-производители при размножаването. Този метод даде силен тласък в развитието на отрасъла и кардинално повлия на продуктивността на животните. За изкуствено осеменяване се избират бикове с добро родословие, тоест с висока препотентност. Работата за идентифициране на производителния потенциал на биците се извършва в специални станции. И едва след положителното заключение, спермата на бика се допуска за изкуствено осеменяване на крави и юници.
Ползи от изкуственото осеменяване на кравите
Основното предимство на метода е способността да се осеменява със спермата на един бик поне 2 хиляди крави годишно. Средно от един бик се получават до 40 хиляди дози сперма годишно. В историята има случаи, когато повече от 360 хиляди самки са били заплодени със спермата на един производител и са се родили над 200 хиляди теленца. В резултат голям брой бикове се пренасочват за угояване. Разработването и широкомащабното прилагане на метода за дълбоко замразяване на бича сперма в течен азот при температура от -196°C направиха възможно разширяването на възможностите на съвременното развъждане чрез пренасяне на генетичен материал по цялата планета. Сега е възможно да се контролира използването на сперматозоиди от конкретен производител и да се извърши планиран подбор на родителски двойки в съответствие с исканията на клиента. Също така, поради по-широкото използване на ценни майки, качеството на потомството се подобрява. Времето за селекция на нови породисти видове драстично намалява 7-8 пъти. Важното предимство на изкуственото осеменяване на добитъка е очевидно от гледна точка на ветеринарната медицина. Методът предвижда профилактика на редица инфекции, предавани по полов път – бруцелоза, лептоспироза и т.н. Голям плюс е борбата срещу безплодието на кравите, тъй като изкуственото осеменяване изисква постоянно наблюдение за здравето на животните и техните гениталии. Важен факт е, че при обработката и дълбокото замразяване на спермата нивото на нейното бактериално замърсяване драстично намалява. В резултат нивото на оплождане на животните се увеличава и тяхната ембрионална смъртност намалява.
Техника на изкуствено осеменяване на крави и юници
Изкуственото осеменяване на крави и юници се извършва в отделно помещение на специално проектиран пангар. По време на осеменяване не се допуска присъствие на неоторизирани лица, шум и силни разговори. Самките се заплождат 2-3 часа след хранене и пиене. За осеменяване се използват дози сперма, които съдържат поне 10 милиона активни сперматозоиди.
Има три метода за въвеждане на сперматозоиди в шийката на матката:
. висоцервикален метод – с помощта на катетър на спринцовка и вагинален спекулум;
. маноцервикална техника – за процедурата инсеминаторът трябва да е специално подготвен и да познава добре структурата на урогениталната система на кравата. Необходим е стерилен инструмент за еднократна употреба и стерилна ръкавица;
. ректоцервикална – дозата на сперматозоидите се инжектира със специална спринцовка в шийката на матката, а фиксирането ѝ се извършва с другата ръка през стената на ректума.
Най-ефективният, но и най-трудоемък метод е ректоцервикалният. Използването му позволява да се постигнете максимално ниво на оплождане на самката чрез масаж на родовия канал. В същото време се провеждат преглед и лечение за отстраняване на киста или жълтото тяло на яйчника.
Идентифицирането на разгонени крави и юници се извършва най-малко три пъти на ден чрез наблюдение в продължение на 30 минути:
– рано сутрин;
– през деня – по време на активни разходки или паша;
– вечер и през нощта.
Оптималното време за осеменяване е втората половина на рефлексния период на обездвижване. Когато се установи разгонване сутрин или следобед, кравите и юниците се осеменяват вечер – след 12 часа. Когато готовността се установява вечер, осеменяването се извършва сутрин. Ако кравата изпада в еструс нерегулярно, тогава животното трябва да бъде оплодено веднага след проявата. Най-добри резултати се получават при осеменяване след 9 – 16 часа от началото на разгонването. Ако физиологичното състояние на животните се наблюдава на всеки 2–4 часа и в този момент се открива желание, тогава осеменяването се извършва еднократно след 12 часа от установяване на признаците. Ако операторът на изкуствено осеменяване е способен да определи зрелостта на фоликула, тогава се допуска еднократно осеменяване на животното. Кравите трябва да бъдат заплодени преди доене или един час след това.
Подобно на много други процеси във фермата, процесът за откриване на фертилност (способност за зачеване) може да бъде автоматизиран и оптимизиран. Например няколко големи ферми използват сензори и модул за наблюдение на плодовитостта чрез автоматизирана система. Сензорите регистрират промени в двигателната активност и температурните промени. А програмата помага на зоотехниците да идентифицират разгонването с вероятност от 98% и да определят оптималното време за оплождане.
Констатации
Изкуственото осеменяване на крави и юници е най-ефективният начин за осеменяване. Този метод е разработен отдавна и има надеждна инструментална и методическа база. Неговите предимства пред естественото чифтосване на животни са очевидни:
– намаляване на броя на заместващите бикове, което позволява да бъдат прехвърлени в посока на интензивно угояване за месо;
– възможност за мащабен подбор и бързо развъждане на нови породи животни с висока производителност;
– подобряване на ситуацията с инфекциозни заболявания на животните;
– бърза качествена подмяна на добитъка във фермите.
