И кои пропуснати, но и допълнителни ползи са взети предвид
Определянето на равнищата на подпомагане в България е извършено с помощта на модел за оценка на направените допълнителни разходи и пропуснати ползи, съобразно допустимите и изискуеми дейности. Методологията на изчисленията е в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115.
Интервенцията е насочена към допринасяне за изпълнението на целта за намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50%, като същевременно се гарантира, че няма влошаване на плодородието на почвата.
Интервенцията е насочена да допринесе към целта да се намали използването на торове поне с 20 % до 2030 г. Прилагането на практиките в интервенцията запазва и повишава количеството на хранителни вещества в почвата чрез внасянето на органична материя в максимално подходящ вид и качество за почвата, вследствие на внасяне на органични подобрители.
Методологичният подход на изчисленията стъпва на конкретизирането и остойностяването на направените допълнителни разходи, произтичащи от поетите задължения, като се вземат предвид определените целеви стойности. Плащането е годишно на хектар допустима земеделска земя.
За калкулирането на допълнителните разходи е приложен способ за определянето им като плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани или групи от активни земеделски стопани за съвкупността или за част от направените допълнителни разходи и пропуснатите ползи, в резултат от поетите задължения.
Калкулирането и определянето на стойността на производствените и икономически показатели се базира на официални източници на ценова и пазарна информация като Министерство на земеделието, отдел „Агростатистика“ и Национален статистически институт. Използвани са и данни от научно-изследователски разработки и други реферирани публикации, както и експертни оценки, основно там, където липсват официални данни. Ползвана е и базата данни от иконометричното моделиране, събрана от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА и в Институт по аграрна икономика.
Референтният период на стойностите на разходите и на приходите са актуализирани към предходните разчети, с последни налични статистически данни за 2021г. до първото полугодие на 2022 г.
Логическата линия на изчисленията, залегнала в методологическия подход за определяне на подпомагането по еко схемата се основава на допускането, че земеделските стопани поемат задължения във връзка със съхранението и възстановяването на почвения потенциал, но в същото време употребата на зелено торене или почвени подобрители носи допълнителни ползи като следствие от повишените добиви от отглежданите култури и спестените разходи за почвообработка.
Еко схемата надгражда условността във връзка с изискванията за максимални количества на внасян азот в почвата, осигуряване на зимно покритие на почвата за предотвратяване на риска от ерозия и постигането на зелено торене чрез непроизводствени площи с междинни култури.
Подходът за изчисляване на актуализацията е като компенсаторно плащане. Като референтен е възприет варианта на отглеждане на непроизводствени междинни култури с последващо зелено торене. Включени са следните показатели:
Разходи за подготовка на почвата – включват разходите за оран, дисковане и подготовка на почвата за засяване на предкултурите. Остойностяването им се основава на данни от Системата за земеделска счетоводна информация, актуализирани на основа експертни оценки и технологични карти.
Разходи за семена на междинни култури – формирани са от произведението на посевната норма за засяване на предкултурите и цените на семената. Посевната норма се определя по данни от научни изследвания и технологични карти. Ценовата информация е с източник НСИ.
Разходи по заораване на предкултурите – определени са на основа експертни оценки и технологични карти, съобразени с най-масово прилаганите агро-технологични мероприятия от земеделските стопани и спецификата на почвените и поземлени условия в страната.
Спестени разходи по почвообработка за редовна следкултура – калкулирана е 1 брой обработка на почвата, която земеделските производители биха направили преди засяването на следващата култура, когато отглеждането на междинни култури липсва от традиционната дейност. Поради тази причина е необходимо сумата да се приспадне от калкулираните разходи за почвообработка, като се запази единствено сумата на допълнителните разходи за въвеждане на междинните култури.
Увеличаване на добива на пролетните следкултури – калкулират се материалните ползи от въвеждането на междинни култури, които допринасят за повишаване на добивите при отглеждането на следващите култури. За целите на настоящата методология е възприета като референтна следкултура царевицата. Количествената връзка между отглеждането на междинни култури и добива от царевица е изведена на основа реферирани научни публикации.
Среден добив при царевица – изчислен е въз основа на осреднените стойности на показателя за референтния период 2018-2020 г. по данни на МЗХ, отдел „Агростатистика“.
Цена на царевица – данните са съобразени със средногодишните ценови равнища, посочени от НСИ, актуализирани по информация, събрана от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА.
Цена на органични торове – цените на органичните торове са направени чрез експертни оценки, като тези оценки са направени на база калкулиране на разходите по съхранение и обработка.
Количества на органичните торове – взети са технологични нормативи за съдържание на минерални вещества, като азот – 0,8%, фосфор – 0,7% и калий – 0,7%, като е съобразено с максималните количества допустимо влагане на азот.
Разходи за транспортиране и внасяне на органичните торове – включват се повишените разходи за транспортиране, нанасяне и заораване на органичния тор.
Допълнителни разходи за култивиране и справяне с плевелите – съществен недостатък на органичното торене е появата на плевели и тревни видове, което изисква допълнителни грижи за окопаване и механизирани обработки или оставяне като угар на площите.
Спестени разходи от използване на минерални торове – органичните торове са алтернатива на минералните торове и техен заместител, като източник на данните са НСИ, FADN и технологични карти използвани от САРА.
Алгоритъмът за изчисляване на компенсаторното плащане е представен в таблица.
Таблица
Алгоритъм за определяне на компенсаторно подпомагане по направление „Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните (Еко схеми)”, специфицирана като „Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал”
Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал | |||
Разходи за подготовка на почвата | 1 | лв/ха | 170,00 |
Разходи за семена на междинни култури | 2 | лв/ха | 140,00 |
Разходи по заораване на предкултурите | 3 | лв/ха | 150,00 |
Спестени разходи по почвообработка за редовна следкултура | 4 | лв/ха | 70,00 |
Увеличаване на добива на пролетните следкултури – царевица | 5 | процент | 7 |
Среден добив при царевица | 6 | т/ха | 6,80 |
Цена на царевица | 7 | лв/т | 550,00 |
Елемент на компенсаторно плащане на хектар за запазване и възстановяване
на почвения потенциал чрез зелено торене |
8=((1+2+3)-
(4+6*5/100*7)) |
лв/ха | 128,20 |
Цена на органични торове | 10 | лв/т | 30 |
Количества органични торове на хектар | 11 | т/ха | 15 |
Разходи за транспортиране и внасяне на органичните торове | 12 | лв/ха | 250 |
Допълнителни разходи за култувиране и справяне с плевели | 13 | лв/ха | 160 |
Спестени разходи от използване на минерални торове | 14 | лв/ха | 380 |
Елемент на компенсаторно плащане на хектар за запазване и възстановяване на почвения потенциал с органични подобрители | 15=10*11+12+1 3-14 | лв/ха | 480 |
Компенсаторно плащане на хектар за запазване и възстановяване на почвения потенциал | 16=8*0,9+15*0,
1 |
лв/ха | 163,38 |
17=16/1,9558 | евро/ха | 83,54 |