Приключи една трудна селскостопанска година – с най- високи вложения в производството на селскостопанска продукция и с най-ниски изкупни цени към момента.
Всички цени вървят нагоре, само на селскостопанската продукция – надолу. Само за последните 12 месеца, цената на пшеницата е паднала с почти 50%. В началото на октомври миналата година цената на слънчогледа беше около 600 долара/тон, а сега е около 400 долара/т, което показва поевтиняване от близо 40%, като основните фактори са наличието на суровина в Украйна и Русия, както и в България, Турция, Аржентина.
Въпреки очакванията на зърнопроизводителите, че производителите на олио ще започнат да изкупуват български слънчоглед, както беше договорено след септемврийските протести, трета седмица пазарът е затворен, а цените падат. Причината е в масирания внос на слънчоглед, представян като румънски, който влиза в страната и влияе върху спада на вътрешните цени. Изкупните цени паднаха от 700 лв. на 630-650 лв. за тон.
Зърнопроизводителите ще търсят отново срещи с премиера. Той отново вероятно ще им обещае някоя схема – евтин украински внос сега, скъпо българско производство в светлото бъдеще. Отсега обаче е ясно, че това нищо няма да промени.
Масовата продукция си остава нереализирана, а новото производство е под въпрос. Сушата е факт. Земеделците трябва да сеят, но земята е като бетон – кърти се на буци, а цепнатините са дълбоки. Земеделските машини вдигат повече прах по полето, отколкото сеят. Трудностите с есенната сеитба вдигат разходите на земеделците, а в същото време те трябва да плащат и ренти, които са непосилни заради срива в изкупните цени. Но договорите са си договори, неправилните икономически решения са факт. Да се плаща едногодишен наем от 100-120 лв. е безумие, ако добивите ти са 50 кг слънчоглед!
В същото време цените на торовете и горивата остават твърде високи, за да могат фермерите да намалят себестойността си. Предстои поредно вдигане на осигуровки и данъци. Може би нисколихвени или безлихвени кредити за есенната сеитба трябва да поискат от държавата.
За какво да се тревожат земеделците по-напред – за обработката, за семената, за торовете, за препаратите, за всички изисквания по общата селскостопанска политика и т.н. Или за войните, промяната на климата, нарастващите европейски изисквания?
Да се отглеждат селскостопански култури винаги е било висша форма на хазарт, но през последните години трябва да си отличен играч. Или да не си играч, а професионалист, който разумно пресмята рисковете. И икономически, и агрономически грамотен и пазарен анализатор. Иначе – банките и съдебните изпълнители не чакат. През последните години играта в земеделието много сериозно загрубя. Затова повече не може да е игра. Трябва да стане бизнес и наука. Не е достатъчно само да можеш да работиш земята, трябва и много да знаеш за нея. Трябват иновации в производството – както продукти, така и технологии.
Добрите практики в земеделието търпят сериозни промени. От една страна са изискванията, които Европа въвежда по отношение на използването на торове и пестициди и т.н., а от друга – изключително високите цени на суровините, които допълнително оскъпяват производството.
Земеделието постепенно се превръща в интелектуален бизнес, в който успяват хората работещи с мисъл, знание и иновативни технологии. Торенето на културите повече не може да се прави на умозрителен принцип, а трябва да е базирано на познание и почвени анализи. Цените на торовете са такива, че разхищение не може да има, а е нужна преценка, базирана на почвените показатели.
Наскоро говорих със зърнопроизводител от РСМ – малък в сравнение с нашите мащаби. Беше дошъл да търси качествени биологични препарати. Защото казва, че само високата цена на качествената му продукция го спасява
Вече не е рентабилно да се отглеждат само две култури – слънчоглед и пшеница, например. Това не работи в дългосрочна перспектива нито за сеитбооборота, нито за приходите. Липсата на адекватна политика в земеползването води до негативи за всички. Липсата на напояване води до загиване на производството и липса на алтернативи в културите. Липсата на работна ръка – също. Трябват дългосрочни трайни решения.
Предстои влизането на Украйна в ЕС и интергрирането й в ОСП. Това автоматично означава намаляването на всички земеделски субсидии. Германия – най-големият донор в бюджета на ЕС, вече каза мнението си – субсидии само срещу резултати. Но не произведена продукция, а резултати за околната среда и благоденствието на хората в селските райони. Трябва да признаем, че храна в света вече има достатъчно и да спрем да си заравяме главата в пясъка. Както досега вече няма да може. Промениха се дори търговските маршрути и пазарите на зърното. Шансът на българските земеделци ще е качеството и чистата храна.
Хубавото е, че вече има все повече разбиране сред земеделците за тези процеси. Говоренето в сектора, разбира се, си остава предимно с наратива – пари – дайте, вноса – спрете! Но вече се чуват и гласовете на младите и образованите – не ни давайте пари, дайте ни политики и предвидимост. И тези гласове ще стават все по-силни с времето. И тогава дори държавната администрация няма да може да ги пренебрегне.
Земеделието се променя. Искаме или не – това е реалност, която не можем да спрем. Днес производителността е нараснала дотам, че 1 човек в сектора произвежда колкото 100 души в земеделието преди 40 години. Няма никакво основание някой да плаши хората с глад, независимо на национално, или на световно ниво. И това е една от причините, поради които ЕС се опитва да преориентира ОСП от плащане за производство, каквото вече има достатъчно, към плащане за качество. За да поддържа този отрасъл на икономиката жив, а хората, заети в него – да останат да живеят на село. Друг е въпросът доколко бюрократите успяват да се справят с тази задача или само правят живота на земеделците по-сложен.
Дали ни харесва или не, е трети въпрос. Навремето лудитите са се борили срещу машините. Но безуспешно. Време е за ново мислене в земеделието. Бъдещето на земеделието е в образованите, икономически грамотни и високо морални производители на качествена българска храна. Дори банките вече ще отпускат кредитите си с оглед на морала. Време е и държавата да се превърне в морален и отговорен партньор на земеделците.
Ася Василева
