Европейският съюз задължава фермерите част от земята да бъде оставена под угар. Понякога изглежда, че ЕС наистина се стреми да намали собственото си производство на храни. По-нататъшните катастрофални идеи ще помогнат на всички, освен на гражданите на Съюза.
Загубите, произтичащи от оставянето на земя под угар, ще бъдат огромни. Това означава почти 10 милиона тона годишно производство пшеница по-малко в Европейския съюз.
Ако Европа не промени подхода си към селското стопанство, тя ще стане зависима от силните играчи в селското стопанство в света.
В един все по-нестабилен свят Европейският съюз преследва идеи, които ще доведат до още по-голяма нестабилност и социални вълнения. А угарта е върхът на безсмислените идеи, които Брюксел финансира на нашия континент.
Европейският съюз разполага с общо 170 милиона хектара земеделска земя. Ако приемем, че при оптимистичния сценарий обработваемата земя съставлява само около 60% от тази площ, се оказва, че тя е малко повече от 100 милиона хектара. В резултат на това в ЕС като цяло 4% от угарите ще представляват около 4 милиона хектара. Това е грубо опростяване, но показва мащаба на трагедията. 4 милиона хектара угар се равняват на цялата площ на Нидерландия или Швейцария.
Какво може да се произведе на тези 4 милиона хектара? Например 16 милиона тона пшеница – дори при слаб добив от 4 т/ха. Това е обем пшеница, подобен на общото производство на Великобритания или дори Аржентина.
Ако имаме 20 милиона декара обработваема земя в България, това означава, че 4% са дори повече от 800 000 дка. Всеки сам може да сметне за загуба на продукция на каква стойност става дума.
Самата идея за угар е просто спорна. Европейският съюз търси пътища за солидарност, така че Украйна да може да изнася своите селскостопански продукти. Брюксел ни казва, че Африка гладува, че най-бедните страни няма да могат да се справят без украински селскостопански продукти. Междувременно той забранява на земеделските производители да произвеждат в рамките на самата Общност. В същото време тя приканва Украйна да се присъедини към ЕС, като може да наводни Европа със своите суровини. Невъзможно е да се устои на впечатлението, че всичко тук е съшито с бели конци.
И вече чуваме за идеи за угар до 10% от обработваемата земя в ЕС. Говори се за значително намаляване на пестицидите (и дори пълно изоставяне на химикалите). Имаме ограничения върху торенето и в същото време земеделските стопани трябва да водят стриктни записи за работата, която вършат. Ще произвеждаме все по-малко в Европа. Ще станем зависими от вносни селскостопански продукти. Със сигурност някой ще каже, че имаме свръхпроизводство в ЕС. Истината е някъде по средата.
Погрешно насочената полза се превръща в лошо дело – това са думите, приписвани на Ениус, древноримския поет.
