Малините са сред най-желаните и полезни плодове по време на Коледните пости. Заедно с ароматните ягоди те са хит на фермерския пазар, който се провежда всяка сряда пред Министерство на земеделието. Малини има тук до късна есен, даже и през зимата, стига да не ги покоси слана или навали сняг. Продукцията от едри и сладки горски плодове на младия фермер Станислав Стойнев прави особено впечатление. Заедно със своето семейство той поддържа стопанство от 15 дка с горски плодове.
Неговите малинови полета са край Кюстендил. Стопанството му се намира на 3 км от града в село Жабокрът. Станислав е завършил земеделско училище в Кюстендил, след това работил 13 години в ягодова ферма в Англия. Има опит във всичко по отглеждането и поддръжката на фермата. Научил специфични неща, събрал много знания за отглеждането на горските плодове. Като се върнал в България, със спечелените пари закупил 15 дка земя и ги насадил с ягоди, после с малини, къпини и така продължил.
„Първата година насадих към 33 хиляди коренчета с ягоди Malling Centenary. Те произлизат от Англия, но са разпространени и у нас. Плодът им е издръжлив и много вкусен, още първата година дава реколта. Сега имаме 100 000 растения, увеличихме и оранжериите. Около 8 дка са ягодите, толкова и малините, по-малко са ни къпините“, разказва Станислав Стойнев.
През годината събрал около 14-ина тона ягоди и 15 тона малини за директна продажба. „Това, което обработвам сега, ми е достатъчно. Имам още малко боровинки, оранжериите са около 10 дка. Насадили сме и няколко дка череши къснозреещ сорт. Във фермата работят около десетина човека, сезонно ги наемаме.
Малините на семейство Нанови също бързо свършват на фермерския пазар
Александър Нанов произвежда малини в района на Самоков. Продава ги предимно на фермерския пазар пред Министерство на земеделието и покрай самите масиви с насаждения, които са разположени по пътя за Мальовица.
Създал е своите биологични насаждения от малини преди 8 г, на 45 дка, предимно с късния сорт „Люлин“ и ранния сорт „Микрен“. По неговите думи „Микрен“ е чуждестранен сорт и трудно се приспособява към нашите географски ширини. Ако зимата е много студена, измръзва и през пролетта дава много по-малко от очакваното количество плод. „Дано реколтата от късния сорт да е поне 500 кг от декар“, надява се фермерът. Но, най-големият проблем за земеделеца е работната ръка. „Няма хора, младите хич ги няма, ромите също предпочитат да работят из Европа. Останали са само няколко възрастни жени, но са пределно малко“, разказва Александър Нанов и признава, че му е много трудно, но засега не се отказва. Не знае как ще е в бъдеще и докога ще произвежда малини. Зависи и от природата, но и от работната ръка.
На фермерския пазар при земеделското министерство всяка сряда го срещам да подрежда малините заедно с майка си Невена. Казва, че засега работата му е достатъчно обемна и не смята да разширява производството. На полето е заедно със съпругата си по цял ден, в района край Самоков, по Искъра, където климатът е много благоприятен за отглеждане на малините. Доста е каменисто покрай реката, но почвата е лека. За да вървят добре плодовете, необходимо е насажденията непрекъснато да се напояват, да има достатъчно почвена влага – тогава растенията дават най-много плод.
Всички, които идват на този пазар в сряда, вече познават от години продукцията на Александър и я търсят. Стопанинът си е заслужил името на изключително точен и коректен производител и партньор. Вероятно това е и една от причините, неговата продукция да се търси много и да свършва за кратко време.
Дора Николова
