Единадесет държави-членки на ЕС, включително Франция, призовават за по-голяма „гъвкавост“ в по-рано дерогираното изискване за оставяне на земята под угар в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) в предложение, което остави Европейската комисия объркана.
Обявено на неформална среща на министрите на земеделието на ЕС в Испания в началото на септември, подкрепеното от Франция предложение за дерогация на земите под угар беше представено на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 20 ноември.
Идеята е да се позволи отглеждането на култури на угари, за да се „поддържат биоразнообразието и производствените цели на европейския континент“, заяви френският министър на земеделието Марк Фесно при пристигането си в Брюксел.
Съгласно настоящата програма на ОСП, която влезе в сила тази година, земеделските стопани на теория трябва да отделят 4% от обработваемата си земя за непродуктивни характеристики като живи плетове, горички и угари, за да се съобразят с добрите селскостопански и екологични условия (GAEC 8).
Прагът може да бъде намален до 3%, ако включва 4% междинни култури или култури, които обогатяват почвата с азот без пестициди, за да достигнат 7% от благоприятните за биологичното разнообразие елементи.
Въпреки това, поради последиците от войната в Украйна и спешната необходимост от поддържане на продоволствената сигурност на Европа, Европейската комисия се съгласи да предостави на държавите членки две годишни дерогации за обработване на тази земя под угар, една през 2023 г. и една през 2022 г. в рамките на предишната ОСП.
Частична дерогация
Но когато става въпрос за дерогации, селскостопанските разпоредби на ЕС са съвсем ясни: те не могат да надвишават една година – което означава, че за да получат субсидии по новата ОСП, угарите ще трябва да бъдат върнати през 2024 г.
За да заобиколи това ограничение, Фесно, подкрепен от 10 държави от ЕС, предлага „частично прилагане“ на това кръстосано спазване.
„Процентът от 7% на елементите, благоприятни за биологичното разнообразие, ще бъде запазен, но земеделските стопани ще могат да достигнат този процент, без да спазват минималната ставка на оставените под угар площи или непродуктивните елементи“, каза той пред европейските си колеги.
С други думи, ще се запази кръстосаното съответствие, но ще се изискват само междинни култури и култури, които обогатяват почвата с азот.
За френския министър тази мярка за „гъвкавост“ би засилила продоволствената сигурност на ЕС, компенсирайки забавянето на украинския износ на зърно и спада в производството на европейските фермери, засегнати от екстремни метеорологични събития през последните две години.
„Наложително е да продължим да подкрепяме производствения потенциал на Европа. Вносът на зърнени култури (пшеница, ечемик и царевица)е бил 22 милиона тона през 2022 г., докато тази година достигнахме 40 милиона тона“, подчерта Фесно, призовавайки вътрешното производство да бъде увеличено.
Скептична комисия
Инициативата, подписана съвместно от около 10 държави, беше приветствана от повечето делегации на ЕС.
Някои страни обаче искат да отидат по-далеч, като премахнат изцяло кръстосаното съответствие или сеитбооборота (GAEC7), както предложи италианският министър на земеделието Франческо Лолобриджида.
Но докато холандският му колега Пиет Адема предлага ускоряване на този процес, който да бъде приложен за 2024 г., германският Джем Йоздемир призовава за „повече информация“, за да се гарантира, че общата амбиция за опазване на биологичното разнообразие се запазва.
След като отхвърли пълна дерогация за трета година през август по регулаторни причини, комисар Януш Войчеховски остана скептичен по отношение на това ново искане, колкото и частично да е то.
Според него дерогациите са били оправдани през последните две години поради опасения за безопасността на храните в ЕС и по света. Днес обаче „ситуацията е много по-различна“.
„Пазарът се върна на предвоенните нива. Не сме в критична ситуация нито в ЕС, нито в света“, настоя той и посочи, че прогнозите за обемите на производство на протеини и маслодайни култури в ЕС са стабилни.
За Войчеховски загрижеността сега е спад на цените, което може да се изостри от увеличеното селскостопанско производство.
Това предложение обаче „е в съответствие с това, което вече е предоставено, така че промяната не може да бъде направена чрез акт за изпълнение на Комисията, а чрез по-всеобхватна законодателна трансформация“, добави той, като се позова на факта, че друга дерогация ще включва и Европейския парламент, и министрите на ЕС.
Въпреки това членът на Комисията обеща да разгледа предложението и да оцени потенциалното му въздействие, особено върху пазара и доходите на земеделските стопани.
