Земеделските субсидии до 100 000 лв. годишно няма да бъдат облагаеми. Това гласуваха депутатите, които днес приеха окончателно промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Неочаквано в пленарна зала бе гласувано предложение на Десислава Танева от ГЕРБ, което не беше подкрепено от бюджетна комисия. С него се дава данъчно облекчение за земеделските стопани – субсидии в размер до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми – с тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане.
Тази разпоредба ще влезе в сила след одобрение от Европейската комисия дали не противоречи на правилата за държавна помощ. Ако до края на тази година Брюксeл даде одобрение, облекчението ще се ползва за субсидиите, получени през 2023 г.
Праг от 3000 лв. бе гласуван за декларирането на всички доходи от ренти и аренди. Тези доходи са освободени от облагане, но миналата година платците на ренти и аренди бяха задължени да подават данни до НАП за получателите им. Беше даден едногодишен преходен период за декларирането и то става задължително от 2024 г. По предложение на ГЕРБ за плащания до 3000 лв. на ренти и аренди няма да се подава декларация към НАП с цел улесняване на платците.
Депутатите гласуваха също фирмите да декларират пред НАП какви пари са отпуснали за дневни командировъчни на всеки свой служител поименно, когато в рамките на една година сумата надхвърля 1000 лв.
От догодина значително се разширява декларирането пред НАП на добавките, които фирмите дават към заплатите на всеки един от служителите си, дори когато са освободени от облагане. Целта е НАП да има данни за всички доходи на данъкоплатците, за да може да се отсее кой действително има нужда от социално подпомагане и друг вид помощи. Това ще помогне след либерализирането на пазара на електроенергия, предвидените енергийни помощи да се фокусират към хората, които действително имат нужда.
От догодина работодателите ще трябва да декларират раздадената безплатно храна или порционни пари, които в повечето случаи се полагат при специфичен режим на работа, например работа на смени. На деклариране вече подлежи и раздадено работно облекло и предпазни средства, или парите, дадени за закупуване на работно облекло. МО, МВР и агенциите от сектор „Сигурност“ също ще трябва да декларират храната, снаряжението и допълнителни компенсации, които раздават на военните, полицаите и други служители.
От работодателите вече се иска да декларират за всеки един служител какви допълнителни осигуровки или застраховки са правели през годината за своя сметка, както и дали са давали помощи за лечение, за транспорт до местоработата или доходи в натура.
Още миналата година работодателските организации реагираха остро срещу поименното деклариране на всеки разход за командировка, тъй като това представлява прекомерна административна тежест за фирмите. „В практиката често се констатират случаи на отклонение от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на „необлагаем доход“ – напр. под формата на командировъчни пари“, посочиха от финансовото министерство.
От „Демократична България“ настояха да се сложи праг за изплатените командировъчни дневни, под който да не се докладва на НАП. „Няма смисъл да се декларират всички командировъчни, нека фокусът е само върху хората, които пътуват повече“, призова Мартин Димитров. Първоначално той предложи този праг да е 5000 лв. годишно, но впоследствие сумата бе намалена до 1000 лв. и тя получи подкрепа от ГЕРБ и ДПС при гласуването.
Очаквано при второто гласуване на промените в закона за данъците върху доходите на физическите лица отпаднаха предложенията за данък „бакшиш“ и за превръщането на гражданските договори в трудови по преценка на НАП.
