Българското овощарство има важно значение за земеделието в страната, като традиционен подотрасъл, осигуряващ снабдяването с плодове на населението (плодовете и зеленчуците са неизменна част от диетата на хората), както и за развитие на регионите, където условията са подходящи и е постигната определена степен на специализация. Продукцията от плодове и зеленчуци се използва и за суровина в хранително вкусовата промишленост, а част от отпадъчните продукти при преработката на плодовете се използва и в животновъдството за храна на животните.
За сравнение в края на 80-те години в страната са произвеждани 1,8 млн. т. плодове, докато през 2017 г. производството на овощни видове в страната възлиза на 220 хил. тона. Спецификата на метода на производство на плодовете и зеленчуците предполага по-ниска механизация в сравнение с други сектори, поради което се осигурява трудова заетост в селските райони с изключително ниска такава и по този начин се допринася за съживяването на селските райони.
Състоянието на овощарството в страната е в силна зависимост от множество природни и социално-икономически фактори, сред тях са недостиг на финансови средства за уедряване и модернизиране на производството; остаряване на съществуващите насаждения и недостатъчни темпове на създаване на нови насаждения; недостатъчна работна ръка и ползване на нискоквалифициран труд при производството; проблеми с напояването, застаряване на населението в стопанствата, където се отглеждат такива култури. Отглеждането на плодове и зеленчуци изисква и значително количество посадъчен материал, което е свързано с много разходи. Продукцията от плодове и зеленчуци е нетрайна в по-голямата си част, което изисква капиталовложения по отношение на съхранението й и създава известни ограничения във връзка с транспортирането й.
От друга страна, България има изключително благоприятни условия за развитие на сравнително голям брой овощни видове, потенциал, който не бива оползотворен в пълна степен. При овощните насаждения се отчита наличие на неподдържани и на нереколтирани овощни насаждения, които през 2017 г. възлизат на 40% от общо установени 61,6 хил. ха (по данни на отдел „Агростатистика” към МЗХ). Влошената възрастова структура на овощните насаждения води до ниски добиви.
Средните добиви при всички овощни видове са под средните за ЕС. Причините за по-ниските добиви в сравнение с ЕС са степента на агротехника, която се прилага у нас (преобладаващата част от насажденията са от екстензивен тип), както и недоброто състояние на една не малка част от насажденията. Разрушената хидромелиоративна система води да силна зависимост на производството на български плодове от климатичните фактори и до неустойчиво производство през годините.
Българското производство се сблъсква на пазара с внос на по-ниски ценови нива, предимно от трети страни. България е трайно нетен вносител на почти всички плодове. През 2020 г. отрицателният търговски баланс е значителен и е на стойност от почти 124 млн. евро. Най-значим е към Турция, Гърция, Еквадор, но не само за цитрусови и/или тропични видове – банани, портокали, лимони. Вносът и потреблението през зимните и пролетните месеци е значим на ябълки – над 50 000 тона, круши, праскови, кайсии, десертно грозде, ягоди и др. По-малък е вносът и съответно отрицателният баланс при пресните череши и сливи. Стойността на експорта на БГ плодове е за 104 млн. евро, докато вносът превишава 228 млн. евро, формирайки отрицателен баланс от – 124 млн. евро.
Основните причини за колебанията в произведените количества се дължат преди всичко на различните в климатично отношение години. Силната зависимост на произведената продукция от конкретните метеорологични условия внася в голяма степен зависимост и несигурност у производителите, което представлява един от факторите, водещ до въздържане от по-широко застъпване на овощарството, с оглед на благоприятните природо-климатични дадености.
Полученият факторен доход на час вложен труд в селското стопанство за периода 2007-2016 г. показва трайно изоставане, в сравнение със средното равнище в страната и с други икономически дейности. През 2016 г. в селското стопанство той е 4.5 лв./час, докато общо за икономиката е 5.3 лв./час. По-ниската доходност в сравнение със средното равнище на икономиката на страната и с други икономически дейности е заплаха за отлив на работна ръка от отрасъла, което налага подкрепа на доходите, която да гарантира определено ниво на икономическа сигурност на земеделските стопани и на техните доходи, за да останат в отрасъла и да се осигури устойчивост на производството.
При специализираните в овощарството стопанства липсват достатъчно едри стопанства, като през 2016 г. само 30 от тях имат СП над 100 хил. евро. В тях се произвежда между 170-250 хил. евро продукция, което представлява около 15% от цялата брутна продукция от плодове. В средния клас по икономически размер са около 10% от специализираните стопанства, което показва, че стопанската структура е влошена, пазарната ориентираност и трудностите при реализацията на продукцията са затруднени. Брутната продукция от трайни насаждения в селското стопанство намалява от 7% през 2007 г. до 4% през 2016 г. В същото време добавената стойност от трайни насаждения за същия период се свива от почти 9% в началото на периода до 5% в края на периода. Причини за настъпилите промени са в проблемите с възвращаемостта от производството, в затрудненията за постигане на добри условия и благоприятен достъп до пазара и сериозните рискове, свързани със значителната нужда от инвестиции и производствени разходи срещу които стойностният резултат не е стабилен и сигурен. Не съществува достатъчно добра интеграция по веригата на стойността в овощарството, което създава високи рискове пред производителите, особено от средния клас, които са пазарно ориентирани, разчитащи на привлечен капитал, труд и земя.
Брутната продукция и добавената стойност в овощарството през годините на прилагане на ОСП непрекъснато намаляват, което означава, че този сектор в относително измерение изостава в сравнение с други сектори, най-вече от полското растениевъдство. Възвращаемостта в сектор овощарство е нарушена, като през 2007 г. добавената стойност съставлява 9% от БДС в земеделието при 7% брутна продукция, а през 2016 г. съотношението се изчислява на 5% към 4% БП.
От специализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал са стопанствата с трайни насаждения – средно 1 885 евро СП. Причините трябва да се търсят в дребното и разпокъсано производство (най-висок дял на дребни стопанства до 2 000 евро – близо 70% през 2016 г.), в това, че преобладаваща част от насажденията са от екстензивен тип и с неблагоприятна възрастова структура, в разрушената хидромелиоративна система.
И през 2016 г. средният икономически размер на стопанствата в страната остава по-нисък в сравнения със средното равнище в ЕС. Причините са: преобладаващ дял на дребните и малки стопанства, както и отливът на производителите от производства с по-висока добавена стойност.Производствата с по-висока добавена стойност, където се постига висока разходна интензивност, като зеленчуци и трайни насаждения у нас съставляват около 2% от ИЗП, докато в ЕС този процент е 4,3%. Наблюдава се трайна тенденция за намаление на брутната им продукция и свиване на дела им в продукцията от растениевъдство.
За 2016 г. данните показват, че произведената брутна продукция от овощни насаждения е 3 пъти по-ниска от средното равнище за стопанствата в страната.
През 2020 г. са произведени 202 579 тона плодове, което е с 13.6% по-малко в сравнение с 2019 г.
Реколтираните площи с овощни видове са с 3.5% по-малко в сравнение с 2019 година. Слабо увеличение се наблюдава единствено при сливите. При останалите разглеждани култури се наблюдава намаление.
Макар да се очаква по-слаба динамика предвид вида на насажденията, що се отнася до броя кандидати по схемите за обвързана подкрепа за плодове се отчита намаление при почти всички култури, като най-значително е при малините – 29%, вишни – 17%, круши – 15%, ябълки – 14%, праскови – 11%. При земеделските стопани, които отглеждат ябълки, малини и праскови това означава с около 200 кандидата по-малко за всяка от културите.
При площите с плодове общо за всички култури, включени по двете схеми за обвързана подкрепа за плодове, при заявяването за кампания 2021 се наблюдава приблизително 7% намаление на площите, заявени през 2021 г. спрямо 2018 г. Конкретно по видове култури при 8 от 10-те култури има намаление в заявените площи през 2021 г. спрямо 2018 г., като при малините то е най-голямо – почти 30%, при крушите – 16%, при вишните – 13%. Единствено при ягодите и кайсии/зарзали се наблюдава слабо увеличение – ягоди – 3,7%, кайсии/зарзали – 9.1%.
Общите площи с овощни, черупкови и ягодоплодни насаждения в земеделските стопанства през 2022 г. са 63 327 ха, което е с 3% под нивото от предходната година. От тях, реколтирани са 45 525 ха – с 1% повече на годишна база. Поради климатични и други причини около 10% от плододаващите площи с овощни видове не са реколтирани. Напоявани са 22% от засадените площи с овощни видове.
Най-голям дял от реколтираните площи през 2022 г. заемат черешите – 23,7%, следвани от сливите и джанките – 20,6% и орехите – 18,3%. В сравнение с 2021 г. реколтираните площи със сливи и джанки, орехи, круши, бадеми и култивирани шипки нарастват с между 1,3% (сливи) и 18,3% (шипки), докато при останалите наблюдавани култури се регистрира намаление в рамките на 0,5% (кайсии и зарзали) – 6,1% (вишни).
Площите с млади, невстъпили в плододаване, овощни насаждения са 9 191 ха. Най-голям относителен дял от тях заемат орехите – 38,7%, следвани от сливите и джанките – 17,4%. От новосъздадените насаждения през стопанската 2021/2022 година 52% са костилкови видове, 20% – черупкови, 14 – семкови и 14 – ягодоплодни видове. От костилковите видове най-голям е делът на сливите и джанките (43%), следвани от черешите (27%), а от черупковите – на орехите (48%) и лешниците (37%).
През 2022 г. общото производство на плодове в земеделските стопанства възлиза на 222 177 тона – с 1,7% под нивото от предходната година, най-вече поради намаление на продукцията от сливи и джанки с 13%. По-малко спрямо 2021 г. са и прибраните количества вишни – с 3,5%, кайсии и зарзали – с 8% и орехи – с 14,7%. От друга страна, производството на круши, малини, череши, ябълки, лешници, праскови и нектарини, бадеми и култивирани шипки нараства с между 2% (круши) и
19,2% (шипки).
През 2022 г. най-голям относителен дял от общото производство на плодове се формира от сливите и джанките – 25,5%, следвани от черешите – 24,3%, ябълките – 20,9% и прасковите и нектарините – 10,9%.
Водещо място в производството на плодове заемат Югоизточният район с 27,8% и Южният централен район с 24,8%. В Югоизточния район е съсредоточено производството на праскови (70%) и череши (42%), а в Южния централен район – това на ябълки (42,4%) и сливи и джанки (28%).
Северния централен район са произведени 82,7% от кайсиите в страната и 28,1% от вишните. При
производството на малини най-висок дял заема Североизточният район – 35%.
В сравнение с предходната 2021 г., средните добиви от шипки, череши, вишни, малини,
ябълки, лешници и праскови и нектарини нарастват с между 0,7% (шипки) и 17,6% (праскови и
нектарини). Същевременно, за останалите основни плодове се отчита намаление на средните добиви
от 1,2% при бадемите до 17,4% при орехите.
Реализирани са 97% от произведените през 2022 г. плодове. Най-голям е делът на
продукцията, предназначена за директни продажби и в търговската мрежа – 52%, а за преработка са
насочени 41%.
