Кирил Боянов, аграрикономист, председател ОСЗК-Силистра
Вярно е, че на междупартийните преговори по земеделие присъстваха най-неподходящите люде в земеделието, но се надявам бъдещият министър на земеделието да е политическа партийна личност, със знания в областта на аграрното право, аграрикономиката и макроикономиката, защото 60 процента от европейските помощи са за сектор земеделие. Земеделие не се прави с приказки за „От нивата до трапезата“.
Намирам за добра идеята за създаване на шест логистични центрове в шестте района за внос на селскостопанска продукция. Правилна е идеята да има общински предприятия, които да изкупуват продукцията от дребните собственици от селата.
По отношение на тавана на субсидията да се въведе такъв на база разработка „Структура на земеделските стопанства“, която да бъде диференцирана за зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство и т.н.
Мнението,че ДФЗ е капсулирано е вярно и определянето на критериите за всяка мярка е табу за редовите почтени земеделци. Те се нагаждат за определена прослойка, като преди обявяването на мярката, те са готови с проектите.
Правилно г-н Василев иска МФ да има контрол върху ДФЗ, за да се пресече тази шуробаджанащина – проектант и чиновник от ДФЗ да си делят комисионната. Подобна е схемата за виртуалните бройки несъстествуващи животни и декари засети култури. Друг вариант на източване на ДФЗ е засяти и очертани декари, но без прилагане на технологични обработки и неполучаване на продукция. Тази опция се реализира с помощта на чиновника от службите по земеделие. Промяната трябва да започне от подходящият за министър на МЗХГ до обикновения редови чиновник от земеделието. Ако няма контрол и професионален кадрови подбор нещата и в МФ ще се повторят.
Ако имаме национални доплащания, те да са обвързани с реализирана продукция. За мен е ясно, че ЕС нямат интерес България да се задоволява със собствено производство и тази политика на субсидия им помага българската златна земя да бъде изкупена, защото 3% от най-плодородните земи в света са у нас.
Контрол върху пазара на земя Първоначално границите и територията на България са били определени от времето на Аспарухова България. Но през различните епохи не само границите и територията на България в т.ч.ресурса земеделска земя се е променил. Днес, като равноправен член на ЕС отново нараства интереса към българската земя не само от чужденци от ЕС и извън ЕС и на български фирми и граждани. Не е случаен този интерес към нашата земя и той е продиктуван от благоприятното разположение на страната в умерено континенталния пояс и въпреки глобалното затопляне на планетата у нас има граници между четирите годишни сезони.
Богатото разнообразие на типовете почви и тяхното естествено плодородие, в съчетание с благоприятният климат, са условие и предпоставка за диверсификация при отглеждането на културите в различните региони на страната. Използването на българската земя, като средство за производство поражда и голяма отговорност пред земеделският бранш по-отношение нейното икономически оправдано целево използване, но и съхранение на нейното плодородие.
Използването на наукоемки технологии с оглед земята да ражда блага за хората не отменя грижата на човечеството да я облагородява и подобрява нейното плодородие в интерес на следващите поколения. Заедно с тази биологична потребност нараства икономическият интерес за получаване на доходи от тази земя. С влизането на България, като равноправен член на ЕС и приетата директива за движение на хора, стоки, капитали и субсидиите от ЕС, се стимулира не само биологичното, но и икономическото използване на земята. Тези субсидии и евросредства ускориха динамиката на пазара на земята и днес тя се оказа много привлекателна, атрактивна и печеливша стока. Само в района на Добруджа към този момент има изкупена над 2.8 млн.дка земя от чужденци.
Доходите, получени от арендуването и преарендуването на земята, потвърждават още веднъж този икономически интерес. Увеличава се броят на арендодателите в резултат на онаследяването на земята и липсата на нормативна уредба, каквато има в други страни за онаследяване от един от наследниците и стойностно изравняване между наследниците. Би било добре и у нас да се прекрати това раздробяване.
По-отношение на усвояването на субсидиите от ЕС се констатира, че 6% от производителите консумират 80% от субсидията на площ, дадена от ЕС. Отчитайки тази свръхконцентрация и продължаваща раздробеност на земята, Европейският парламент прие резолюция за актуално състояние с оглед концентрация на земеделските земи. Отчетено бе, че днешните поземлени отношения между собственици и ползватели не се контролират с адекватна нормативна уредба и тази резолюция гласи: „Националните съдебни системи трябва да защитават правата на всички страни, с оглед нередности с договори за аренда, както и националните органи да вземат мерки, за да отстранят пропуските в действащото национално законодателство, които позволяват злоупотреби с договорите”.
Тези бележки задължиха българската държава да изготви проект на нов Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, който беше подложен на обсъждане от браншовите съюзи, земеделските структури и земеделските производители и скоро очакваме този проект да се внесе и приеме от Народното събрание.
Това не са само поземлени отношения между собственик и ползвател, а те са свързани с почвеното плодородие, пазара на земята и нейното банкиране и в тяхната съвкупност ще бъдат една добра концепция и уредба за управление на поземлените отношения.
Елемент от тази система е въпросът имаме ли актуална информационна система за почвените ресурси и от тук изискването за актуализирана база данни. Досегашната информационна система е остаряла по отношение характеристиките на почвите и същата я ползвахме при възстановяването собствеността върху земята в нови реални граници с план за земеразделяне.
Природните фактори, като ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване във времето промениха физико-химичните характеристики на земята. Глобалното затопляне също е причина за изменение на характеристиките, но също така в някои части на света се нарушиха условията за биологично оцеляване и донякъде това предизвика миграционните процеси към страни с благоприятни климатични условия, каквато е България и засилен икономически интерес от закупуване на земя. Активирането на този поземлен пазар е закупуването на 500 хил.декари земя в Румъния от Обединените арабски емирства /ОАЕ/. Израелски граждани масово закупуват земя от арабският свят. Към българската земя засилен интерес имат Китай, ОАЕ, Саудитска арабия.
Имаме богата плодородна земя и вместо да се продава на чужденци не е ли по-добре да се ограничи този либерален пазар чрез държавна намеса с изграждането на ”Агенция за изкупуването и продажбата на българската земя”.
Българската земя е жив организъм и тя изисква символично да изучаваме нейният език и нейните закони, за да ни храни. Нашата земя е природна даденост, тя е национално богатство, национална сигурност и продоволственият комплекс на нацията. Пример за регламентиран пазар на земята и ползването й, като национално богатство са Франция, Германия и много скандинавски страни. Не е нормално богати люде от арабския свят или от съседна Турция чрез подставени лица да изкупуват неконтролирано българската земя. Наистина спрямо другите страни нашата земя е далеч по-евтина.
Държавната намеса в пазара на земята е не само грижа за националната сигурност и изхранването на населението, а и за осигуряването на почвен ресурс, с който може да се оземлят млади хора или безимотни, какъвто пример имаме от времето на цар Борис III. За да се задържи този млад човек и да се занимава със земеделие, откъде ще вземе 2000 лв. да си купи 1 декар земя, за да прави бизнес? За навлизане на млади хора в земеделския бизнес и оставане в селото, е необходимо младият човек да има доходи. Как този млад човек да създава семейство без доходи и следва да се поучим от една Албания, която дава 3000 евро безвъзмездна помощ за първо дете, 6000 евро за второ дете и 9000 евро за трето дете.
Пазарът на земята в момента е либерален, неконтролиран и тази икономическа среда е благоприятна среда люде с неясно придобит капитал да заличат произхода на капитала си чрез закупуване на земя.
Икономически неоправданата поземлена реформа след 1992 г. с възстановяването на земята в нови реални граници с план за земеразделяне, а не както това направиха много страни от източния блок чрез компесаторни облигации, създаде условия и среда в българското земеделие да се появят тези сложни поземлени отношения, които наложиха над 70 промени в законите за земята. И отново днес с новия проект на Закон за земята и поземлените отношения се прави опит да продължи живота на този вид земеделие.
Липсата на държавна политика при пазара на земята и стимули за решаване на демографската криза в българските села доведе до това, че 600 села изчезнаха от картата на България. Влизането ни в Европейския съюз спомогна чрез мярка 121 нашите земеделски производители да обновят машинотракторния си парк с модерна и мощна техника. От гледна точка на оптимално натоварване на тази скъпоструваща техника расте осезателно потребността от земя.
Малка искра на живот в селата имаме там, където е изградена икономико-социална организационна структура – днешната земеделска кооперация. Кооперацията не може да реши този демографски срив, но там където я има, се поддържа имунната система на живота и отчасти се забавя този срив. Изводът е, че кооперацията ще съхрани селото, а правителство или партия, която успее да съхрани селото, ще съхрани България и българската земя.
