Причините, които предизвикват недоволството на земеделците, могат да се обобщят в три точки – регулации, пазари и климат, дефинира в интервю зърнопроизводителят.
Ето и как вижда Петър Петров проблемите в земеделието.
Европа скъса със своето индустриално земеделие преди около 10 години. Става въпрос за месо с хормони и т.н. То несъмнено нанася щети върху здравето на хората и природата. Преди 10 години Европа започна да налага т. нар. зелени правила, които ограничават производството и добивите са ниски. Това прави европейските производители неконкурентноспособни. И всички приказки за обединения, кооперативи, производство с добавена стойност, не работят. Виждаме, че в цяла Европа се произвеждат загуби с добавена стойност. Фермерите веднъж губят на ниво зърнопроизводството, след това губят на ниво производство на месо и т.н. Проучване в Германия е показало, че от всяко 1 евро, платено от потребителя, само 20 евроцента стигат до фермера. Останалите 80 евроцента се губят по веригата.
Европа все още не е готова от технологична гледна точка да мине към този модел на производство. За да можем да получаваме същите добиви, каквито получаваме при индустриалното производство с по-малко препарати и торове, ни трябват технологии. В момента тези технологии ги няма (Бел. Ред. Технологиите съществуват, но все още производителите не са достатъчно запознати с тях и не ги търсят). Европа тръгна да прави крачки преди да се е подготвила технологично. Това е причината за неконкурентноспособността не само на българското, но и на цялото европейско земеделие.
Все още има какво да се подобрява на ниво механизация и автоматизация и този процес ще върви не само в зърнопроизводството, но и в останалите сектори. В прибирането на плодове и зеленчуци, животновъдството навлизат автоматизация и роботизация, които ще дадат на производителите по-ниска себестойност.
Трябва ли Европа да се откаже от зелените изисквания?
Когато пестицидите могат да бъдат заменени с биологична борба и резултатите да останат същите, тогава можем да направим тази крачка. Европа не тества своите политики преди да ги въведе, харчат се едни милиарди и в края на периода се отчита, че не е имало достатъчен ефект.
Парите, за които става на въпрос сега, няма да спасят земеделието. Парите са незначителни, но са разпределени така, че като брой стопанства 98% да получат по нещо. Тези суми няма да стигнат на колегите, за да си покрият натрупаните задължения. Но опитът е да загасим пожар с лъжица вода.
По-големият проблем са климатичните промени. Те са проблем не само при зърнопроизводителите, но и при всички сектори. Топлото време при овощарите в момента ще позволи на овощните дървета да се развият, и след седмица като падне студ, продукцията ще загине и те ще имат нулева година. За последните 4 години 2 бяха суши. Нормално за земеделието се смята на 10 години да има 1. Проблемите няма да се решат с пари. Трябват реформи. Но най-големият проблем е напояването.